Ето ни отново под завивките в брачното легло. Този път сме се вмъкнали тук, за да разпръснем розовите облаци, обгърнали и замъглили нашето съзнание по една колкото абстрактна, толкова и естествена тема - сексуалните фантазии. Естествена ли казах? - За кого - за мен и група китайски учени? Естествена е, разбира се, като се махнат „сексуални", остава „фантазии", а те са наши добри приятели още от детството. Затова как нещо толкова абстрактно всъщност рефлектира в брачните ни отношения по съвсем реален начин, разговарях със сексолога доц. д-р Румен Бостанджиев, д. м., www.erbos.com 

Какво в същността си представляват сексуалните фантазии?

Повечето неща, които правим, обикновено преди това се конструират в съзнанието ни с помощта на нашето въображение. В този смисъл мечтите и фантазиите, включително и в областта на интимните отношения, са важна част от творческата ни същност. Често именно те подсказват за съществуването на нови потребности, които биха могли да обогатят и развиват връзката ни с любимия човек.

Трябва ли да се споделят и осъществяват между съпрузите, или напротив, да се затворят в най-тайното, най-личното чекмедже на съзнанието? Кой е правилният начин да бъдат споделени?

Въпросът със споделянето е пряко свързан със степента на интимна близост между сексуалните партньори. В двойки, в които хората се чувстват достатъчно близки и имат нагласата да проявяват разбиране и откритост един към друг, споделените еротични фантазии са неизменен елемент от непрекъснатото разкриване и обогатяване на взаимния еротичен потенциал. Такива двойки рядко се оплакват от скука в брачното ложе, дори и след много години съвместен живот. Причината е в живата възможност те непрекъснато да се преоткриват и да сътворяват наново връзката си, като й придават нов смисъл.
При партньори, които са дълбоко мнителни и подозрителни един към друг, които нямат достатъчно доверие и сигурност и постоянно се манипулират, разкриването на еротичните фантазии може да е твърде опасна авантюра. Подобна стъпка би могла да отключи ревностни и други подозрения, или да се приеме като опит за подчинение на единия партньор от другия в усилието му да го направи участник в игра, която той не желае.
Каквато и да е междуличностната ситуация обаче, споделянето на сексуалните фантазии не би дало добър резултат, ако не се възприема като възможност за свободен избор и съвместно решение от страна и на двамата партньори.

Може ли да се каже, че неосъществяването на сексуалните фантазии в брачното легло е честа причина за това единият от партньорите да потърси интимност при друг човек? Защо?

Невъзможността за открит диалог, за взаимно уважение и разбиране между сексуалните партньори е една от водещите причини за отчуждението, което често с годините убива любовта в една двойка. Липсата на споделяне и чувствителност към променящите се потребности на всеки от двамата би могло да породи все по-голямо разминаване между желанията и реалността. В тази ситуация алтернативата е ясна - или партньорите приемат риска да споделят своята неудовлетвореност с половинката си, за да могат заедно да намерят решение, или всеки се опитва да се спасява сам. При втория избор е най-лесно да се оправдаваме с „неосъществените сексуални фантазии", но нека не забравяме собствената си отговорност за това тези наши фантазии да бъдат споделени и претворени съвместно с човека във връзката, на която държим.

В българското семейство, като че ли все още съществува известна консервативност по сексуалните въпроси - често споделянето на някаква фантазия по-скоро предизвиква ревност у другия партньор и чувството, че явно той не се справя добре.

Какъв е здравият/правилният подход в общуването между брачни партньори, така че да имат едни хармонични интимни взаимоотношения?

Терапевтичната ми практика непрекъснато показва, че хората много по-често търсят отговорите на въпросите, които поставя интимният им живот, не помежду си, а от какви ли не „външни" източници.  Повечето от въпросите, които получавам чрез сайта си www.erbos.com по електронната поща започват с "Нормално ли е ... „ или „Как е правилно..."
Странно защо много хора все още считат, че някой извън тяхната сексуална двойка е по-компетентен по въпросите на съвместния им живот и би могъл да ги оцени и инструктира как те да направят живота си по-хармоничен.
Реално ролята на терапевт, която аз изпълнявам вече почти тридесет години се свежда основно до подпомагане на хората взаимно да се чуят и договорят за това, което и двамата предпочитат да се случи между тях. Естествено има много въпроси, свързани и със специална компетентност, особено когато става дума за нарушения в сексуалното функциониране, но в повечето случаи решаващи за конструктивния изход от проблемните ситуации в интимния живот са уменията на партньорите да проявяват разбиране, подкрепа и съгласувано съвместно усилие за промяна.

Много семейни хора казват, че появата на децата коренно е променила стила им на живот, включително и сексуалния - например вече не могат да се отдават един на друг по всяко време и във всяка стая, станали са по-тихи и т.н. А изпълняването на повечето фантазии е свързано, както с места, така и с определена подготовка.

Какви съвети бихте отправили към тези двойки?

Децата са венецът на сексуалната връзка и те определено я обогатяват и осмислят. Появата на децата обаче изисква голяма доза креативност от страна и на двамата родители, за да не се почувстват ощетени от съвместяването на съпружеските и родителските си роли.
Преди всичко е добре да се разделим с холивудските клишета за „разнообразен секс", свеждащ се главно до редуване на безброй пози във възможно най-странни места и ситуации. Самоцелното демонстриране на „сексуална разкрепостеност" чрез подобни показни изяви няма нищо общо с разкриването и сбъдването на дълбоките емоционални и чувствени потребности, които имат участниците в една интимна връзка с по-голяма давност. Не случайно днес се приема, че най-голям шанс за пълноценно разкриване на еротичния си потенциал имат именно интимните партньори, които са в дългогодишни отношения. Основната причина за това е взаимното доверие и сигурност, чувството за общност и вътрешна свобода, което се изгражда трудно и изисква продължително партньорство в разнообразни житейски обстоятелства.
Съществуват все пак някои елементарни предпоставки за това родителите да не жертват ненужно интимния си живот за сметка на родителството и те са:
1. Още от появата на детето е добре то да спи в отделна стая, а не в спалнята на родителите си. Естествено в началото някой от двамата е добре да е до него, когато то заспива, но вече заспало детето няма никаква нужда от компанията на своя родител. Днес има достатъчно надеждни технически устройства, които могат да информират родителите в съседната стая, ако детето им има нужда от тях.

2. Важно е родителите ясно да покажат на своите рожби, че емоционалната им връзка с тях не е за сметка на отчуждение от другия родител. Всяко заиграване чрез изграждане на коалиции между единия родител и детето, особено ако те са насочени срещу другия родител, крие огромни рискове най-вече за емоционалното развитие на самото дете.

3. Внасянето на ясна граница между общността на съпрузите и общността на децата (особено вечер, когато интимното пространство на родителите е тяхно запазено право), дава възможност сексуалните отношения в двойката да се развиват без особени сътресения. Много често пречките не са външни, а вътрешни - свързани с различните приоритети, които е склонен да поставя всеки от двамата по отношение на двете роли. Ако се замислим обаче, едва ли има някакви сериозни основания да противопоставяме родителството на интимния живот, тъй като тези две роли биха могли да се допълват.

Интервюто взе: Силвия Чалъкова