Подобрява настроението, спасява от летните горещини и засища глада! Какво представлява сладоледът? Може ли да го даваме на децата и от кога?

Най-добре е запознанството със сладоледа да започне от обикновения млечен или сметанов.

Сладоледът е подсладен и замразен продукт, който се приготвя от течни смеси по специални рецепти. В състава му влизат в определени съотношения мляко, плодове, захар, оцветители, ароматизиращи вещества и стабилизатори, които не са консерванти, а натурални полизахариди. Понякога се добавят и яйчни продукти. Много рецепти предлагат едновременното използване на млечни и растителни съставки.

Какъв може да бъде?

По богатството на асортиментите си сладоледът заема едно от първите места сред другите продукти. В зависимост от технологията на производство, се дели на: закален, мек и домашен. В магазините продават предимно закален сладолед. Мекият се прави непосредствено в местата за консумация - сладкарници, кафенета и ресторанти. Той прилича на крем и не се подлага на закаляване (замразяване до -25 - -30°С). Домашният сладолед може да си направите сами вкъщи от мляко и захар или от специални сухи смеси, които се продават в магазините, като добавите вода или мляко и замразите в хладилника.

В зависимост от състава, сладоледът се дели на: млечен, сметанов и плодов. Млечният и сметановият се различават по процентното съдържание на масленост, например млечният сладолед трябва да бъде с масленост 3,5%-4% (стандартната масленост на млякото), сметановият е с по-висока масленост - 8,5 -12%, а в някои случаи до 18%. Млечният и сметановият сладолед може да бъде разнообразен с различни добавки - какао, кафе, ядки, шоколад, карамел, всякакви плодове и много други.

Плодовият сладолед се прави на основата на пюре, сокове и нектари от различни плодове. Плодовият лед и шербетът са разновидности на плодовия сладолед. Към плодовото пюре или сок се добавят захар, стабилизатори, плодови киселини, а за подсилване на аромата - натурално идентични аромати. В плодовия сладолед не се добавя мляко или ако се добавя, то максималната масленост не надвишава 1%. За сметка на това съдържанието на въглехидратите е доста високо - 15-18%. Разбира се, съществуват и много други видове, различни от изброените основни видове сладолед. Например, в някои видове сладолед се добавят яйца (най-често на прах). По този начин се увеличава съдържанието на белтъци и съответно се повишава хранителната му стойност.

При производството на сладолед, независимо от вида му, се използват само натурални продукти и натурални или натурално-идентични оцветители и аромати. Използването на синтетични добавки е строго забранено от нормативните документи, регулиращи и сертифициращи производството на сладолед. Стабилизаторите (емулгаторите или прословутите Е-та) в сладоледа се добавят предимно от растения. Например, Е160 се извлича от моркови, Е162 от цвекло (добавените стабилизатори са разрешени за използване храненето на малки деца след годинка и половина - две). Оцветителите също са натурални субстанции и също така се извличат от растенията. Например, червеният цвят - от цвекло, розовият - от ягоди или малини, лилавият - от касис, жълтият  - от моркови, а зеленият - от спанак.

Сладоледът и децата

Диетолозите препоръчват да не се дава сладолед преди навършване на две годинки на детето (по принцип това се отнася не само за сладоледа, но и за другите „сладки изкушения"). Тези продукти, съдържащи млечни белтъци и високо количество захариди, не са подходящи за незрялата ферментна система на малките деца. Ранното запознанство на децата със сладкарските изделия може да доведе до проблеми с органите на стомашно-чревния тракт, нарушаване процеса на обмяната на веществата, затлъстяване, а също така до евентуално развитие на кариес и нарушение обмяната на калций.

Най-добре е запознанството със сладоледа да започне от обикновения млечен или сметанов сладолед без допълнителни добавки. Причината е, че детето може да даде алергична реакция към някои от „обогатяващите" ингредиенти - плодове, шоколад, ядки, мед и др. След това може да украсите в домашни условия опитаното лакомство с добре познати плодове, а по-натам може да се потопите в цялото „сладоледено изобилие". Децата, на които са били забранени продукти, съдържащи белтък на кравето мляко, могат да опитат първо безмлечен плодов сладолед.

Сладоледът е продукт с висока хранителна стойност. Млечната основа го превръща в източник на белтъци и на мазнини, източник на аминокиселини и мастно разтворими витамини. Също така е важно съдържанието на въглехидрати, които са „гориво" за тялото и помагат за по-доброто усвояване на желязо и калций от организма. За растежа на децата голямо значение има и наличието на широка гама витамини в сладоледа (A, D, E, K, витамини от В група) и микроелементи (калций, фосфор, калий и магнезий). Предвид високата енергийна стойност на сладоледа,  обаче трябва да се въздържате да давате това лакомство на детето преди хранене, тъй като след това то най-вероятно ще откаже да яде. Освен това трябва да покажете и впоследствие да следите как детето яде сладоледа. Лакомото хапване на големи студени хапки, които направо се гълтат, може да провокира възпалителни процеси в горните дихателни пътища или да предизвика спазми в стомашно-чревния тракт на малките деца. Препоръчва се първоначално да се дават малки лъжички полуразтопен сладолед и постепенно да се преминава към замразената консистенция, като се наблюдава детето да яде бавно, на малки хапки, които преди гълтане да задържа в устата (така сладоледът се изравнява с температурата в устата). За да бъде сладоледът само полезен и да носи положителни емоции, не трябва да се прекалява с него - не повече от 100 мл. на ядене и не по-често от 1-2 пъти седмично.

Преди да дадете сладолед на мъничето, първо го опитайте! Трябва да има характерните за вида, добре изразени, чисти вкус и аромат, консистенцията трябва да е плътна, еднородна, без кристали или мастни бучици. Цветът трябва да е еднороден, неравномерната окраска е допустима в сладолед с ядки, плодове, шоколадови парченца.

Не купувайте сладолед без или с повредена опаковка, тъй като е възможно попадането на болестотворни микроби по време на транспортиране и съхранение на продукта, а следователно това води до риск от развитие на стомашни инфекции. По същата причина не се препоръчва да се дава сладолед по време на разходка, тъй като децата след тригодишна възраст искат всичко да правят сами, в това число и да хапват сладолед с мръсни ръце. При това те облизват не само сладоледа, но и пръстчетата си.

За съжаление, студеното лакомство трябва да бъде изключено от диетата на децата, страдащи от захарен диабет, затлъстяване, заболяване на органите на стомашно-чревния тракт.

Как се прави сладоледа?

Технологията на производството включва три основни етапа: приготвяне на сместа, нейното замразяване и последващи разфасовка и закаляване. Сместа се приготвя като в специални вани се разтопяват масло и сметана или мляко, след което сместа задължително се пастьоризира (загрява се до 80-85°С), за да се унищожат всички микроорганизми. След това се добавят останалите ингредиенти, хомогенизират се и се преминава към следващия етап - фризероване, което представлява разбиване и насищане на сместа с въздух, и едновременно охлаждане. Така се формира структурата на сладоледа. Ниската температура и едновременното интензивно разбъркване предпазват от образуване на ледени кристалчета (колкото са по-малко, толкова по-добре) и осигуряват получаване на продукт с нежна консистенция. Закаляването на сладоледа става като се замразява при температура -25°С -30°С.

Малко история

Сладоледът е от китайски произход. Още преди три хиляди години китайските императори се разхлаждали с десерт, приготвен от плодове, вино, мед и сняг или лед от планинските върхове. През арабските търговци тази разновидност на плодовия сладолед достигнала Рим. Там готвачите смесвали плодове, сок и лед. Млечният сладолед се появява в Европа след пътешествията на Марко Поло, който пак от Китай донесъл рецептата, предлагаща смесването на биволско мляко със сняг. През Ренесанса италианските готвачи започват да забъркват сладоледовата смес с различни добавки (плодове, захар, аромати, дори и листенца от цветчета). Когато прословутата флорентинка Катерина Медичи се омъжва за френския крал Анри II, тя взима със себе си и рецептата за сладоледа. В Англия лакомството е пренесено от един избягал френски готвач по времето на крал Чарлз I. Той искал да запази тайната на производството само за банкетите, давани в кралския дворец, но след неговото обезглавяване рецептата станала достояние на широката публика. Но поради трудната технология на производство (не всички имали възможност да си набавят лед или сняг целогодишно) лакомството продължило да бъде достъпно само за висшето общество. Новият свят се запознава с ледения десерт благодарение на английските преселници. Изобретяването на хладилните машини през XIX век дало възможност да бъдат разработени и технологии за получаване на студ. Това довело до широкото разпространение на сладоледа и до започване на промишлено производство.

Рецепти

Млечен сладолед

750 гр. прясно мляко

130 гр. сухо мляко

100 гр. захар

20 гр. нишесте

Захарта се смесва със сухото мляко и се разтваря в 650 гр. мляко, като млякото се сипва постепенно. Сместа се кипва и се добавя нишестето, което предварително се разтваря в останалите 100 гр. мляко и се кипва за 2 - 3 минути. Получената смес се прецежда през ситно сито и се охлажда. За аромат се добавя ванилия или рендосани портокалови или мандаринови кори. Готовата смес се поставя в хладилника, а когато леко се сгъсти, се разбива с тел (или миксер) и се замразява във фризер.

Сметанов сладолед

3 яйца

150 г пудра захар

300 мл. готварска сметана 35 %

Белтъците се разделят от жълтъците. Пудрата захар се пресява в жълтъците и се разбиват до бял цвят. Готварската сметана се разбива и внимателно се прибавя към жълтъците. Разбърква се внимателно. Белтъците се разбиват на твърд сняг и се прибавят към жълтъците. Разбъркват се добре. Сместа се изсипва във форма, подходяща за замразяване. Поставя се във фризера, като в процеса на замразяване се разбърква 2-3 пъти. Ако искате, може да гарнирате сметановия сладолед с ягоди или с лешници.

Ягодов сладолед

Ягодите (2 кг) се пюрират и се прибавят към сладоледа.

Сладолед с лешници

Лешниците (100 г) се запържват на сух тиган до златист цвят. Начупват се на едро и се прибавят към базовия сладолед. Могат да бъдат използвани други ядки (орехи, шам фъстък, бадеми и др.).

Сорбето от диня и шоколад

500 г диня

200 г захар

450 мл вода

сок от 2 лимона

щипка сол

100 г шоколад, начупен на парченца

Приготвя се сироп от захар и вода. След кипване се оставя да ври 10 минути. Отнема се от огъня и се оставя да се охлади. Динята, почистена от кората и семките, се пюрира заедно с лимоновия сок, солта и захарния сироп. Полученото пюре се излива в ниска купа, подходяща за замразяване. Поставя се във фризер за 2 часа. Изважда се и се разбива с вилица, добавя се начупения на парченца шоколад. Отново се замразява за 2 часа. При сервиране се украсява с парченца шоколад и диня.

Автор: Наташа Нейнска