Честотата на нарушенията на слуха при новородените е 1 на 1000.

Важен елемент от развитието на бебето е слухът. За да сте сигурни, че всичко е наред, трябва да познавате особеностите му при новородените и в случай на проблем, да реагирате навреме.

 СЛУХОВИЯТ АПАРАТ

Слуховият апарат се състои от външно, средно и вътрешно ухо, слухов нерв и нервни слухови пътища в мозъка, минаващи през мозъчния ствол и достигащи до кората. 

Уврежданията на определени части от слуховия апарат водят и до различни видове нарушения на слуха:

1. Проводна (кондуктивна) глухота - нарушено предаване на звуците във външното и средното ухо.

2. Сензоневрална глухота - увреждане на вътрешното ухо (кохлеа) или на слуховия нерв

3. Централна глухота - увреждане на слуховите пътища в мозъка.

РАЗВИТИЕ НА СЛУХА

Слухът се развива още вътреутробно за звуци с ниска до средна честота и е налице при новороденото. Със съзряването на детето се развива и способността за възприемане на по-слаби звукови стимули. На четиримесечна възраст бебето се обръща по посока на силен звук, докато на 6-7 месечна възраст вече реагира на слаби звуци и локализира посоката, от която идват. През първите месеци от живота децата с нормален слух могат да различават реч на техния роден език от тази на чужд. Това е доказано със специални изследвания.

При силен звук (пляскане с ръце) детето реагира с потрепване на клепачите (примигване) или стряскане. Не се наблюдава промяна в поведението при слаби звуци.

ВЪЗМОЖНИ ПРОБЛЕМИ

Честотата на нарушенията на слуха при новородените е 1/1000. В около половината от случаите са касае за генетични причини. Други фактори са: асфиксия при раждането, недоносеност, инфекции на централната нервна система (менингити  и менингоенцефалити), вирусни инфекции, развиващи се вътреутробно (например причинени от цитомегаловирус), вродени аномалии, приложение на лекарства с токсичен ефект върху вътрешното ухо и др.

Когато се установи нарушение на слуха в ранна възраст, първата стъпка е изясняване на причините. Ако се касае за възпаления и други промени на външното и средно ухо, те се лекуват от оториноларинголог.

Най-често при новородените е налице увреждане на вътрешното ухо (кохлеата) и в тези случаи лечението е с поставяне на кохлеарни имплантати (специално устройство с електроди, поставено във вътрешното ухо, което стимулира директно слуховия нерв).

ПРЕГЛЕДИ

Специализиран преглед се налага в случаите, когато наблюдението на детето показва, че е вероятно да има проблеми със слуха. При здравите деца без рискови фактори   (аномалии на лицето, вътреутробни инфекции, тегло под 1500 гр., тежка жълтеница с необходимост от обменно кръвопреливане, ототоксични медикаменти, асфиксия при раждането и др.) е достатъчно наблюдението от педиатър, който може да определи кога се налагат и други изследвания. Разбира се, за ваше успокоение винаги можете да направите допълнителна консултация със специалист оториноларинголог.

 ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЛУХА

При новородените и малките кърмачета слухът се изследва по 2 основни начина, за осъществяването на които е необходима специална апаратура.

1. Измерване на отоакустични емисии. Това са звуци, образувани от клетките на вътрешното ухо, измервани с чувствителен микрофон. Така се откриват основно увреждания на вътрешното ухо, но също и заболявания на външното или средното ухо. Изследването се осъществява като във външния слухов канал се поставя сензор, който е с индивидуален и мек накрайник. Подава се звуков сигнал и апаратът отчита реакцията на вътрешното ухо. Изследването е бързо, безболезнено и може да се повтаря при съмнителни случаи.

2. Откриване на реакции от мозъчния ствол. Извършва се чрез анализ на електроенцефалографски запис в отговор на звукови сигнали - дава информация за състоянието на вътрешно ухо, слухов нерв и слухови пътища в ствола.

Ранното откриване на проблем със слуха и своевременното лечение подобряват прогнозата за развитие на речта. Въпреки това, има и противници на всеобщото изследване при всички новородени, поради високата честота на фалшиво позитивните резултати (1 от 40 деца, показали абнормен резултат, имат наистина увреден слух в по-късна възраст). Това, разбира се, води и до излишни безпокойства и напрежение на родителите. Затова по-рационален подход е изследването до 6 - месечна възраст на рисковите деца.

ПРОВЕРЕТЕ САМИ

Съмнения за нарушения на слуха трябва да имаме, когато новороденото не реагира на силни звуци, когато четиримесечното кърмаче не се обръща по посока на звука, ако детето на 6-7месечна възраст не реагира на звуци от радио, телевизия, не показва неспокойство при среща с непознати шумове и др., ако на 1 - годишна възраст не разбира изказаните забрани, не казва две или повече думички и т. н.

Самостоятелната проверка на слуха е само ориентировъчна, но може да насочи вниманието към евентуален проблем. За тази цел се използват специални въпросници за родители, разработени за съответната възраст (например въпросникът "Чува ли моето дете" на д-р Петър Руев).

При новороденото можем да проследим реакциите при силен шум (тряскане на врата, пляскане с ръце), които най-често се изразяват в стряскане, събуждане, плач, потрепване на клепачите, отваряне и затваряне на очите и др.

Винаги, когато е налице съмнение, че нещо не е наред със слуха на детето (по наблюдения на родителите, личния лекар, педиатъра и др.), трябва да потърсите специализирана помощ.

Автор: Наталия Градинарова
Консултант: д-р Ралица Георгиева,
гл. ас. в Клиниката по неонатология към СБАЛДБ