Анкета

Новини

Родителска практика

Смърт на домашен любимец
Брой 15 - Февруари - 2008

Много семейства имат домашен любимец, с когото обикновено детето общува с удоволствие. Куче, котка, хамстер, рибки, морски свинчета или бебе-крокодил - контактът с домашния любимец е важен и значим за детето, дори то да не носи отговорност за грижите по него.


За съжаление, повечето домашни питомци имат значително по-кратък живот, отколкото на нас би ни се искало и рано или късно родителите се изправят пред драмата как да поднесат на детето новината, че Шаро (Маца, Грухчо, Сивушка) вече го няма.


Да кажете цялата истина? Да премълчите част от неприятните факти? Да излъжете изцяло в името на добруването на детето? Кой е най-добрият вариант за вашето семейство?


Да подмените животното с ново


Защо е удобно: Без излишни разправии спестявате мъката на детето по починалото животно.


Защо не е: Ако гледате рибки или морски свинчета/хамстери, номерът с незабелязаната подмяна може и да мине, но ако става дума за куче или котка, е трудно осъществимо даже за породи, чиито представители си приличат. Докато все пак можете да дадете някакво разумно обяснение на промяната на поведението (и дори донякъде във външния вид) на рибките или хамстерите, ако намерите същите възрастни животни в зоомагазина за подмяна, дори малко дете няма да се подлъже, че кучето или котката са същите.


„Шаро отиде на лекар"


Защо е удобно: Болните хора и животни ходят на лекар. И децата знаят това. Ако животното не се чувства добре, детето ще очаква да го заведете на лекар.


Защо не е: Да кажете, че сте завели болното животно на ветеринар е вариант, но как ще обясните, че не се връща? Не бихте искали детето ви да мисли за лекарските кабинети като за място, където човек отива болен... и не се връща повече.


„Приспахме Маца"


Защо е удобно: Казвате самата истина, а политиката на тотална откровеност като цяло е добра.


Защо не е: Детето ще очаква заспалото животно да се събуди - така, както правят всички след сън. Идеята за вечен сън може да му е твърде отдалечена и неясна. Имате ли готово обяснение защо Маца не се събужда вече? Освен това, разказът за „приспиването", от което животното не се събужда, може да го притесни твърде много, да започне да се плаши да ляга да спи, за да не би да не се събуди повече. Хуманният аспект на евтаназията е интересен за обсъждане, но на по-късна възраст.


Да „пратите" животното на село/друг град


Защо е удобно: Добро решение е да кажете на детето, че домашният любимец е отишъл да живее другаде, за да му спестите скръбта по него.


Защо не е: Отчетете, че той така или иначе ще липсва на детето. Вероятно то често ще ви пита къде точно е любимата Маца и ще се надява да я види. След време може да разбере истината и да ви вини, че сте го излъгали.


Да кажете, че домашното животно е избягало


Защо е удобно: Това ще ви спести обясненията за смъртта на любимеца.


Защо не е: Детето ще тъгува по него и може да настоява дълго време да го търсите, да се притеснява дали не му е студено, да не е гладно и добре ли се чувства само навън...


Хорър вариант: Да кажете, че животното е било блъснато от кола, докато е пресичало без да се огледа.


Защо е удобно: Ще послужи за много нагледен и разбираем урок, ако детето е склонно да пресича, без да ви държи за ръка или да се спуска внезапно на платното.


Защо не е: Плашещо е, признайте! Да се случи да видите неприятната гледка на прегазено животно е едно, но вашият домашен любимец? Детето може да се стресира от мисълта прекалено много и да развие фобия от движещи се коли.


 Истината, само истината  и нищо друго, освен истината


Защо е удобно: Можете да предпочетете да кажете на детето какво в действителност е станало. Да му обясните, че Шаро е бил много стар и болен (дори да се отнася за сравнително младо животно - по-малките деца нямат особена представа за време) и е починал. Дайте възможност на детето да участва в погребението на домашния любимец - позволете му да избере камъче за надгробна плоча, да сложи цвете. Да му обясните за кръговрата на живота (ако детето ви обича да гледа „Цар Лъв", можете да го използвате за пример) и как животните и хората си отиват, на нас ни е тъжно, но в това няма нищо лошо - ние скърбим за тях и ги помним. Понякога, ако детето иска, можете да го водите до мястото, където е погребано животното. Ако детето ви е на възраст 3-4 години и вече задава въпроси за остаряването и смъртта, печалната кончина на домашния любимец може да е подходящ начин да илюстрирате абстрактни за него понятия като „смърт" и „погребение" - рано или късно то ще се сблъска със смърт на близки и не толкова близки хора. При всички положения няма нужда да товарите малчугана с излишни детайли около смъртта на животното.


Защо не е: Пригответе се, че детето ви ще изживее тежко новината и вероятно ще му е много мъчно за домашния питомец. Може да не разбира защо се е случило това и да има много сълзи. Вероятно известно време ще ви разпитва защо и как е умряло животното и ще се разплаква наново, но няколко дни до няколко седмици и това ще мине.


Nota bene: в градски условия някои хора предпочитат да изхвърлят починалото животно в контейнера за смет. Ако вие сте от тях, не го казвайте на детето! Не бихте искали да живее с мисълта, че изхвърляме като боклук любимите си същества след смъртта им. Ако се налага, опаковайте здраво кутия и кажете, че животното е в нея, за да го погребете, но някои деца настояват да видят умрелия питомец, за да се уверят, че наистина не е жив повече (а някои като моето на равни интервали настояват и да го изровим, за да видим какво е станало с него).


Дайте време на детето да свикне с мисълта, че животното го няма вече. Можете да тъжите заедно, да разглеждате снимки, да си спомняте за него, като наблягате на приятните моменти - „Помниш ли как Маца обичаше да те ближе по носа?". Не мислете, че ако избягвате разговори за починалия питомец, ще е по-леко за детето. Ако то не говори за него, не повдигайте въпроса, но ако иска да обсъдите какво е станало, позволете му да сподели чувствата си. След време, когато детето е приело мисълта, че любимецът му го няма повече, ако сте склонни, можете да предложите да вземете нов - макар че детето ви вероятно е обичало починалия питомец много, надали ще устои при вида на малко животинче, което да отнесе у дома и да обгради с грижи и любов.


 


Автор: Таня Русева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук