Анкета

Новини

Особености в развитието

Срам ме е
Брой 60 - Ноември - 2011

За много родители не е непозната ситуацията, в която детето не иска да се среща с други хора и се чувства неуверено. Вглъбено в себе си, то е заето от мисълта какво впечатление е оставило сред околните, често търси помощ и се изказва негативно за себе си. Това в много случаи е знак, че детето е срамежливо. А дали това е повод за притеснение и би ли повлияло на развитието му?


Срамежливостта е често срещана както при децата, така и при възрастните. Този вид поведение се характеризира като вид болезнена емоция, затрудняваща общуването. Срамът е една от формите на страха - когато човек го е страх от провинение и допускане на грешка. Това чувство го кара да се стреми да избегне неприятното преживяване. Срамът влияе на самооценката и самоуважението на детето.


Има случаи, в които срамежливостта не пречи на живота на детето. Възможно е да се проявява като особеност на темперамента (сдържаност и интровертност). Много деца сами се справят със срамежливостта чрез по-активното общуване.


Каква е причината за проявата на срамежливост?


Причината за проявите на срам се търси в наследствеността и във влиянието на обкръжаващата среда (придобита срамежливост). Срамежливото поведение може да е и реакция от преживян стрес - болест на родител, преместване в нов дом, нова детегледачка - фактори, които отключват неувереност в общуването с другите. В много случаи малките просто копират поведението на близък роднина.


Срамежливостта може да бъде резултат от прекалените грижи на родителите и от отнемането на правото детето да взема самостоятелни решения. Има много общителни майки и татковци, които просто не приемат, че детето им не е като тях.


Срамежливостта е еднакво присъща и на момчетата, и на момичетата. Често обаче се смята, че момичетата по-лесно научават механизмите в социалното общуване.


Проявата на срамежливост най-често се среща в семейства със свръх опека, т.е. когато подсъзнателно "завързвате" детето към себе си. Вие казвате: "Ние" ходихме еди къде си, "Ние" рисувахме, "Ние" учихме. Трябва да оставите детето да почувства своето "Аз". Самостоятелността не може да се научи, тя може само да се предостави. Също така срамежливостта се проявява в семейства, където преобладава авторитарният стил на възпитание, които са решили да направят своето дете "идеално". Всички недостатъци се осмиват и има строга система за поощрения и наказания.


Какво можете да направите?


Ако детето ви наистина е срамежливо, не е добре да коментирате този факт в негово присъствие, защото това още повече ще го потисне и ще го отдалечи от връстниците. Не мислете постоянно за хлапето като за стеснително. Ако очаквате във всяка ситуация да прояви срамежливост, тези ваши очаквания може да повлияят върху неговото поведение.


Хвалете детето си всеки път, когато се опита да създаде нов приятел или да се включи в някакво занимание, независимо колко колебливо го е направило. Ако забележите скромната усмивка, която мъникът даде петнайсет минути след като се е крило в полата ви, не бързайте да му натяквате колко дълго време му е отнело да каже „здравей", а „Чудесна усмивка. Обзалагам се, че си щастлив.". Поговорете с роднините - лели, чичовци, баби и дядовци - помолете ги да бъдат търпеливи с детето и да не го пришпорват постоянно.


Нищо не смачква толкова много детската самоувереност, колкото грубите думи, макар и изречени на шега. Помнете, че нищо няма да спечелите от това да накарате наследника си да се чувства зле за това, че е стеснително. То е такова каквото е.


Не избягвайте груповите събирания, мислейки си, че така ще е по-лесно за детето. Вероятно то ще се приобщи по-бавно от другите към някоя игра или събиране с връстници, но колкото по-често ходи на подобни места, толкова по-самоуверено ще стане. Ако смятате да водите детето си на място, където ще има много хора, отидете с него по-рано от другите, за да може да се адаптира към средата и да има време да се отпусне.


Срамежливите не обичат изненадите. Опитвайте се да ги подготвяте предварително за предстоящи събития, било то незначителни от ваша гледна точка.


Накарайте детето да се чувства значимо, като му давате отговорности, които му харесват. Например, вкъщи да подрежда масата, да помага в кухнята и други подобни в зависимост от възрастта му.


Потърсете помощ, ако усетите, че проблемът е сериозен. Често срамежливостта и трудността да се сприятеляваш в ранна възраст са нормални явления, но е възможно това да е знак и за нещо по-сериозно. Ако детето много рядко установява контакт с очите, ако е изключително необщително, избухва или плаче, когато наоколо има други деца или изглежда ужасено от това, че трябва да отиде на училище или на площадката за игра, най-добре би било да разговаряте с педиатъра му и да го помолите да ви насочи към специалист.


 


Автор: Лидия Томчева
Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"


 


www.pumpelina.eu
Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук