Детето ви не иска да остава само в стаята? Плаши се от непознати или паяци? Сънува кошмари и не желае да гасите лампата? - СТРАХ! Как и защо възникват различните страхове при децата, ще разберете от следващите редове.

Днес това, от което сме се боели в детството, може да ни се струва незначително. Обаче спомнете си, колко страшно е било някога то в тъмната стая! Или пък зъболекарският кабинет. От къде идва страхът?

Тайнството на раждането

Нека си представим раждането. Детето мирно и уютно си плува в корема на мама. Но настъпва момент, в който в този прекрасен дом става тясно и... Идва време за раждането. С появата на белия свят се появява и първият страх - от една студена, враждебна окръжаваща среда.

Детето расте, развива се, започва да държи главата си изправена, реагира емоционално на появата на възрастните, преобръща се, после се учи да сяда, пълзи, отдалечава се все повече от майка си.

Страх от непознати

Към 8-10-ти месец детето вече умее да различава свое от чуждо, появява се страхът от непознати хора. Мъникът не се оставя вече в ръцете на всеки.

Страх от самота

На 1 годинка е много сложно да оставите детето само. Причината за това е, от една страна, че вече се е научило да ходи и желае да изследва заобикалящия свят, от друга - страхува се да остава само, без мама, дори и с толкова интересни предмети наоколо, каквито има във всяка детска стая. Така възниква страхът от самота.

Страх от дълго отсъствие на мама, домашни шумове, лекари

Към 1,5-2 годинки детето вече е преодоляло до голяма степен страха от самотата и може да играе дълго време самостоятелно. С новите умения възникват и нови страхове. Сега детето се плаши от домашните шумове, а също и от лекарите, защото тях асоциира с убождане. 

Страх от приказни персонажи и анимационни филмчета, болка, кръв, високо, тъмно, затворени пространства, силни звуци

Децата на 3-4 годинки се боят, че приказният персонаж може да „изпълзи" от тъмното. В тази възраст мъникът може да се покатери на нещо, без да слуша предупрежденията на възрастните, и да се уплаши да слезе от там, тъй като е много високо. Така възниква страхът от високо.

Страх от собствената смърт, тази на родителите си, страх от различни виртуални персонажи, кошмари, нападения, войни, огън и пожар

Спомняте ли си вашите страхове на 5-6 години. Много хора, които като деца са ги оставяли в дома на баба, например, са се страхували, че мама или татко ще отсъстват дълго. Особено тревожните рисуват в своето въображение страшни картини за гибелта им. И колко голяма е радостта, когато те се завърнат невредими. Понякога в тази възраст децата изпитват и огромен страх от собствената смърт. Започват да задават въпроси като „Мамо, аз ще умра ли?"

Дългият списък с детски страхове не е патология. Обаче ако мъникът се фокусира върху един конкретен страх и не може да го превъзмогне дълго, вероятно става дума за устойчива фобия, която е необходимо да се изследва заедно с детски психолог.

По-смело, мъниче!

Какво трябва да направите, ако детето ви се бои?

• Признайте съществуването на страха.

Най-важното е до детето да достигне мисълта, че вие го разбирате отлично и че в детството си също сте се боели от нещо. Това ще му помогне да не „зацикля" на своя страх. Помнете, че детето в предучилищна възраст трудно разграничава реалния страх от въображаемия.

Затова е безполезно да го убеждавате, че чудовища не съществуват. За него те са реални, както всичко останало.

• Обсъдете с детето неговия страх и му помогнете да го „облече" с думи.

Колкото повече мъникът се концентрира върху своя страх, толкова по-заплашителен му изглежда. Затова, ако детето се бои от тъмното, но се затруднява да каже какво конкретно го плаши, може да му зададете насочващи въпроси: „Боиш се от чудовища? Или от бандити? Или се боиш да отидеш в тъмното до тоалетна?". Когато детето проговори всички свои страхове, опитайте да намерите решение на проблема „Дай с теб да видим какво можем да направим". Ето някои варианти за временни решения на проблемите: оставете в детската стая нощната лампа запалена, сложете го да спи във вашата стая за известно време, оставете на креватчето му шумяща играчка, така че, ако се уплаши, да може да ви сигнализира за опасната ситуация.

• Уверете детето в неговата безопасност.

Мъникът трябва да вярва, че вие знаете какво правите и няма да позволите да му се случи нещо лошо. Нищо не способства за засилването на страховете при детето така, както чувството, че възрастният е разтревожен и не знае какво да предприеме. Вашата задача е да му внушите увереност в неговите собствени сили, да му дадете да разбере, че се отнасяте към него с любов и нежност, които също помагат да се пребори със страха. И тогава то задължително ще се справи.

Автор: Силвия Чалъкова