Анкета

Новини

Родителска практика

ТАЙНАТА НА ОСИНОВЯВАНЕТО
Брой 78 - Май - 2013

За осиновяването не се говори често и нашироко. На пръв поглед е тема благородна, романтична, социално желателна. Но отзад е табу - деликатно, интимно, болезнено...


В близкото минало се поддържаше мнението, че осиновените деца не трябва да знаят, че са били осиновени. В името на психическото им здраве и мира в семейството не им казвайте - те не помнят, защо да им мътите главите?


Дали това е здравословно обаче? И дали наистина не помнят? Според някои съвременни пренатални изследвания още в утробата плодът притежава ранна емоционална памет, познава майка си чрез нейния биохимичен статус, чрез емоционалните й преживявания и хормоналните изменения в тялото й. Така той общува с нея. Този физиологичен и биохимичен обмен на информация между майката и детето се отпечатва върху примитивната детска психика и предопределя развитието на неговия Аз.


ДЕТЕТО ПОМНИ И ЗНАЕ


През деветте месеца, прекарани в утробата, бебето е изградило връзка с биологичната майка - разпознава гласа, мириса, докосването й. При изоставяне то осезаемо усеща липсата й и я изстрадва - нищо, че още няма съзнателните и рационални механизми да „смели" случилото се и да го изрази.


И дори да попадне в любящата прегръдка на осиновителите си само няколко дни след изоставянето, това апокалиптично преживяване на загуба на биологичната майка оставя незаличими (а понякога и неизлечими) следи в душата на детето.


Нанси Верие, американска психотерапевтка и осиновителка, нарича преживяването на изоставяне от биологичната майка „първичната рана" - рана, прорязала дълбоката същност на детето, рана, която създава усещане за нецялостност, екзистенциална самота и космически студ.


Тази рана от изоставянето е причина в бъдеще такива деца да се страхуват да не бъдат изоставени и трудно да се привързват към значими фигури. На осиновителите нерядко им се налага да проявяват огромно търпение, когато малчуганите в несъзнателния си стремеж да ги тестват дали са устойчиви в любовта си към тях се държат предизвикателно. Осиновените деца дълбоко в себе си се чувстват виновни и лоши - та нали ако не бяха такива, биологичните им майки нямаше да ги изоставят!


ТРЕВОЖНАТА СИЛАТА НА СКРИТОТО


Да не говорим, че осиновените деца от малки усещат с кожата си сякаш сянката на грижливо пазената семейна тайна, а това подклажда още повече тревожността и чувството им, че нещо не е наред. И макар и да не са информирани за тайната на осиновяването, те все пак знаят.


Разбира се, всички тези чувства са несъзнавани, но карат децата с история на изоставяне и осиновяване да се съмняват в собствената си стойност. За да се справят с това, продължавайки нататък отвъд болката, е нужно те да осъзнаят тези чувства и да изтъгуват преживените загуби. А те са не една - загубили са биологичните си родители, своята генетична връзка и приемственост, загубили са личностния си статус - „аз, като съм осиновен, значи съм различен", загубили са доверие в живота...


ДА РАЗВАЛИМ ЛОШАТА МАГИЯ


Но как да се справят с целия този врящ котел от несъзнавани емоции?


Когато се свали табуто, то губи властта си. Затова трябва да се говори за осиновяването открито и спокойно от самото начало, дори детето да е още бебе и да не „разбира". Осиновяването трябва да намери своето място като тема, да присъства като реалност в ежедневието на родителите осиновители, но естествено и ненатрапчиво, с цялата яснота за палитрата от предизвикателства и радост, които носи.


За да успеят самите родители обаче да говорят спокойно за осиновяването със своите деца, самите те трябва първо да са наясно с чувствата и мислите си по темата, както и да извървят път на себепознание и излекуване на собствените си рани.


Повечето от тях прибягват до осиновяване след дълги години на безуспешни опити да имат свое биологично дете. Нерядко се чувстват провалени, непълноценни, наказани от съдбата. Мисълта за невъзможността да имат собствено дете е толкова тежка, че много осиновители отказват да я допуснат до съзнанието си, отричат я и отцепват емоциите си, убеждавайки сами себе си, че няма разлика между тях и биологичните родители. Затова и споделянето на тайната на осиновяването може да отвори незараснали рани у осиновителите.


(САМО)ПОМОЩ ЗА ОСИНОВИТЕЛИТЕ


Важно е осиновителите да признаят пред себе си болката от загубата на възможност да се сдобият с биологично дете, както и да разграничат желанието си за продължаване на рода от желанието просто да станат родители. Чрез осиновяването те стават родители и това всъщност е ценното. Опознавайки и подреждайки вътрешния си емоционален пейзаж, те ще разполагат с повече устойчивост да понесат и да се справят с реакциите на детето спрямо новината, че е осиновено. Ще притежават повече сензитивност за неговите емоционални нужди.


Да се предприеме подобна стъпка е трудно, но само чрез опознаване на емоционалния свят на детето и собствения такъв и приемайки реалностите около деликатната ситуация на осиновяването родителитеосиновители ще съумеят да изградят здрава връзка и пълноценни взаимоотношения с него. Така осиновяването ще се срещне с позитивните страни на своята същност, а осиновителското семейство ще израсте до усещането за своята истински голяма стойност.  


Автор: Милена Вълканова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук