Анкета

Новини

ТЕМАТА е МЪТНА и КЪРВАВА: БИОПРОДУКТИТЕ
Брой 27 - Февруари - 2009

Започвайки тази тема, рискувам да нагазя, при това надълбоко, в една друга: за химията. Онази, която ни убива. Макар и на пръв поглед да носи пасторалност, био рефренът повдига купища урбанистични и дори политически въпроси, при това в тях вече няма нищо невинно...


Но да се поразходим първо из нашите земи, да потърсим родните производителите на биохрани, да извадим джобните калкулатори и да поцъкаме с език. Сетне да направим последни изчисления: за да се убедим, че си струва да харчим за биохрани. Накрая ще слезем на другия бряг на темата - при хранителната химия - за да видим защо водите там са така мътни...


 Производството на биопродукти е различно от традиционното селскостопанско. Всички производители на органични продукти се контролират от независими сертифициращи органи. Те следят не само крайния продукт, но и методите на неговото отглеждане. Органичните месо, яйца и млечни продукти са от животни, на които не са давани антибиотици или хормони за растеж. Органично произведените плодове и зеленчуци са отгледани без конвенционални пестициди, синтетични торове, биоинженерство или йонизираща радиация. По-високата цена на биохраните се дължи на по-високите разходи за отглеждане, съхранение и пакетиране, по-интензивния труд, заменящ употребата на химикали, както и разходите за опазване на околната среда.


ORGANIC или BIO


Това са всъщност две обозначения за един и същ вид хранителни продукти. Еврокомисията се бори да има единно наименование, но засега двата най-големи пазара за биопродукти, Германия и Великобритания, изглежда имат органична непоносимост към уеднаквяването на термина. На Острова и в почти всички англоговорящи страни на етикетите пише Оrganic, а край Рейн и в по-голямата част от Континентална Европа - Bio.


А в BG:


Засега в България са сертифицирани 168 производители на биохрани - за тях какво да пише на етикета - Organic или Bio, е проблем, значителен колкото кой ще победи във Форт Бойард. Благодарение на тяхната дейност, вече не цъкаме с език: евала, колко здравословно умеят да живеят западняците, но вече и ние можем да изберем екологично чистата стока. На разположение са щандовете със сертифицирани продукти: предимно млечни храни, сладка, мед, билки. Че биосегментът в България се разраства, макар и с по-бавни от световните темпове, стана ясно и на провелото се по Коледа изложение-базар в Бизнес парк София. "Хората оценяват здравословните храни, произведени без намесата на химията, и затова търсенето им ще расте", обясни организаторът - тенис звездата Магдалена Малеева.


ЕТО И ПЪРВОТО „НО"


"Търговските вериги са заляти от всякакви стоки, които претендират да са "Био", но нямат нищо общо с този вид продукти. Затова съветвам хората внимателно да гледат етикетите и, ако я няма калинката (българският знак за биохрана), да знаят, че това е подвеждаща реклама", апелира Маги Малеева.


Калинката откриваме предимно върху киселото биомляко в търговската ни мрежа. То се продава по 1, 40 лв., а другото струва между 60 стотинки и един лев. Опиталите го признават, че то има съвсем друг вкус от познатите, стабилизирани  с консерванти, растителни протеини, нишестета. "Хората си мислят, че като обърнеш кофичката и млякото не пада, то е истинско. Това въобще не е вярно, но въпреки всичко народът си иска гъстото мляко, а никой не мисли за здравето си", алармира фермер, производител на биомляко.


 ОТ ЗЛАТНИТЕ РЪЦЕ НА...
Съвсем хроно-логично, след време този тип реклами ще преминат в отвъдното, заедно с бабите и дядовците, които единствени помнят автентичния вкус на питателната храна. И само Балканът ще продължи да пази тайните им рецепти, като в една друга реклама. Но култът към здравословната храна като едно време ще пребъде. И тъй като в нашия свят парадоксът е най-естественото нещо (по-естествено дори и от биохраните), нерядко истински питателната храна и хранителната химия ще вървят ръка за ръка, а понякога и - интимно прегърнати пред лицето на изгряващата Печалба.


Фалшиви биохрани се пъчат по рафтовете на големите хранителни магазини и с по-ниските си цени от оригиналните спъват първите стъпки на пазара на истинската храна от природата. За това алармира Българската национална асоциация на потребителите (БНАП), когато миналата година нейни експерти се натъкнаха на поне 54 стоки, чиито етикети заблуждават, че става въпрос за екохрана. Лъжливите етикети красят най-често купуваните стоки - прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, яйца, боб, зелен фасул, грах, леща, ориз, компоти и други. Този търговски трик потвърждава наблюдението, че биопродуктите са все повече търсени и предпочитани. Лъжливите „био" кисели млека се продават на масовите цени. У нас киселото биомляко се произвежда само от една мандра в Троянския Балкан, а млякото в нея идва от две ферми от селата Добродан и Белиш. Разходите по произвеждането на суровината са в пъти по-високи от тези на традиционните млекопроизводители заради изискванията на закона, начина на хранене и отглеждане на кравите и т.н. „Никой няма да плати скъпо за биопродукт, ако някой го лъже, че има два пъти по-евтин", коментират от асоциацията.


ПО-СКЪПО, НО БИО. БИО, НО ПО-СКЪПО


В ЕС екохраните са с 20-30 % по-скъпи от традиционните. У нас цената скача с 2-3 пъти. Ограниченото предлагане не е единствената причина. Производителите на биохрани са тясно обвързани с правилата на търговските вериги. За да продават в тях, дистрибуторите им подписват договор в началото на сезона докъде може да стигне цената. Понякога от това тези производители губят - като през 2007-а например, когато в цялата страна цената на доматите скочи драстично заради сушата.


За да отглеждат зеленчуците си, някои чакат по две години, за да очистят от химикали и препарати земята и да получат сертификат за биопроизводители. Правилата на биологичното земеделие позволят растенията да се подхранват само с оборски тор. Производството се оскъпява, защото плевелите се премахват само с ръчен труд. При болести се използват много по-скъпите биопрепарати, а реколтата е с 30-40 % по-малка в сравнение с нитратните зеленчуци. Производителите са категорични - по-високата цена е гарант, че се предлага екохрана.


НАЧАЛОТО


През 1993 г. към Аграрния университет в Пловдив се създава учебно-опитно стопанство за устойчиво и екологично земеделие. През 1996 г. стартира голям проект за развитие на биологично земеделие в района на Централна Стара планина, финансиран от Швейцария. Едва през 2004-а в столичните Централни хали е открит първият специализиран щанд за биологични храни у нас.


ЕТИКЕТИТЕ


От аграрното ведомство уточняват, че етикетите на истинските екохрани освен с надпис "био" трябва да се придружават с логото на компанията, която е издала сертификат за биологичен произход и номера му. Продоволственото ведомство е разрешило досега на 6 компании да контролират дали от семето до крайната реализация се спазват принципите на биологичното земеделие. Произведените у нас екохрани се отличават и с българския знак за биологично земеделие. Това е калинка с надпис: "Сертифициран продукт". Според Закона за храните глобата за заблуждаващите етикети стига до 10 000 лв. Експертите от Асоциацията на потребителите и „Биоселена" разкриха десетки фирми, които злоупотребяват с наименованието еко и био, като сред нарушителите освен малки компании има и големи, утвърдени на пазара фирми.


У нас много от земеделските биопроизводители са на път да се откажат от дейността си - те признават, че ръчният труд трудно побеждава плевелите, реколтите падат наполовина. А прекупвачите дават едва с 10 % по-висока цена спрямо традиционно произведените продукти.


В седемте биоферми у нас се отглеждат крави с висока имунна система. Целогодишно те са под навеси, а не в затворени помещения. Хранят се с до 40 % по-скъпи фуражи, защото храната им също идва от биологично чиста земя. При болести се лекуват само с хомеопатични средства.


СКЪПО, НО СИ СТРУВА


Разликата в цените между биохраните и висококачествените конвенционални продукти е средно 40 %. Биохраните обаче имат с до 40 % повече витамини в сравнение с традиционните. Така например в био картофите и морковите е установено по-високо съдържание на витамин С, който подсилва имунната система и намалява риска от сърдечни болести и туморни образувания. По-високи нива на минерали и витамини са открити в био марулите, зелето и спанака. Биомлякото е с 60 % повече витамин Е.


Според изследванията, в кръвта на деца, които се хранят с обичайните зеленчуци, се откриват високи нива на фосфорни и азотни съединения. След като лекарите променят храната им в полза на биопродуктите, тези химикали се изчистват от кръвта им.


ОРГАНИЧНИТЕ ЗВЕЗДИ


Общото между Лиз Хърли, Дарил Хана, Мерил Стрийп, Кейт Бланшет и Стела Макартни не е броят на чифтовете обувки в гардероба. Или поне не само. Тези дами заслужават да бъдат споменати като истински био-звезди, защото:


Преди да се омъжи Лиз Хърли заяви, че слага край на актьорската си кариера, за да се отдаде на биоземеделие и да прави бебешки биохрани. На сватбата й с индийския бизнесмен Арун Наяр в списъка с подаръци, от който гостите трябваше да избират „изненади" за младоженците, имаше биопрасета, крави, овце и пилета.
Една от първите защитнички на биото е Дарил Хана. На сайта й има кратки филмчета и за други подкрепяни от нея зелени каузи. Самата Мерил Стрийп написа статия за National Geographic, в която препоръчва любимите си биопродукти.
Кейт Бланшет подкрепя Australian Conservation Foundation, която се бори да наложи биото като стандарт, а Ел Макферсън дава своя глас за биомлякото. Стела Макартни създаде серия от козметични продукти с марката Care, която е със 100 % биосъставки.


ОКОЛЕН СВЯТ
Първата цел на биоземеделието е да произвежда, без да разрушава. То възстановява естественото плодородие. Животът в почвите се връща, те отново стават способни да дават реколта без химически торове. В последния половин век тоталното използване на химически торове и пестициди умъртви земите и те даваха реколта само след ново обилно торене с химикали. Биоземеделието е да оставим жива и плодородна почва и на следващите поколения. Строгите правила на торене и използване на препарати за растителна защита свеждат до минимум замърсяването на повърхностните, подпочвените води и въздуха.


Gorichka.bg е сайт за зелен начин на живот. Този сайт е част от инициативата Горичка, основана през 2006 г. от Магдалена Малеева и нейни приятели. Целта на Горичка е да вкара екологична перспектива в области, от които тя по традиция отсъства; да достигне до хора, които досега не са имали интерес към проблемите на климата и околната среда; да запали и привлече тези, които тепърва откриват, че тези проблеми не са банална тема, запазена само за учените еколози. Проблемите с ресурсите, водата, климата, природата стават все по-тежки заради начина ни на живот. По тази причина за Горичка "зеленото" е начин на живот и мислене, който минава през малките всекидневни избори и навици.


БЪДЕЩЕТО


Нарастващият интерес към биопродуктите е предпоставка за по-близко до природата земеделие, ориентирано към една по-голяма сигурност на храните. Търсенето на биохрани се увеличава. В световен мащаб се очаква появата на първите големи специализирани пазари. Съществува обаче една истинска пречка пред безоблачното бъдеще на сектора: недостигът на биосуровини. Значителни области в Европа изпитват огромни трудности при снабдяването със суровини (напр. във Франция биоземеделието представлява едва 1% от общото производство).


В ЕС биологичното земеделие се субсидира. За качеството и автентичността може да се разчита на сертифицирането. За да получи сертификат „Био", у нас една ферма трябва да кандидатства всяка година. В противен случай документът губи своята валидност. Сертифициращата фирма идва без предупреждения, за да проведе необходимите изследвания.


ШАМПИОНИТЕ


В Европейския съюз шампиони в биоземеделието са Италия с над 49 хил. биоферми и Австрия с повече от 18 хил. биоферми.


ТЪРСЕНЕТО


За миналата година търсенето на екохрани в световен мащаб се е увеличило с над 18 процента.


ПАК ДВУСМИСЛИЕ


Наскоро чухме и тази новина: 79 % от биохраните, стоварвани по летищата в Обединеното кралство, идват от бедни страни като Египет, Кения, Гана, Замбия и Мароко. Оказва се обаче, въздушният превоз замърсява до 177 пъти повече в сравнение с превозването по вода. Остава само да очакваме времената, когато транспортирането на храни по въздуха ще остане в миналото, поради високата цена на въглеродните емисии.


Но дори тогава, дали околната среда ще бъде пощадена повече, предвид също толкова високите въглеродни емисии, отделяни при морския транспорт? А при наземен транспорт - нима наличните антиоксиданти, витамини и т.н. ще са още "живи" при пристигането им?


Биотемата понякога наистина нагазва в мътни води...


Френският „Фигаро" неотдавна публикува анализи, от които научаваме, че някои биохрани също съдържат диоксини, нитрати и пестициди. Това е така, защото биопродуктите не могат да избегнат общото замърсяване на околната среда, което идва от въздуха, водата или почвите (които са депа на тежки и други метали, на киселинни дъждове, на предишни замърсявания и т.н.). Още повече - няма забрана площите, засети с биокултури, да са в съседство с парцел, наторяван с пестициди, които се разнасят чрез вятъра и подпочвените води. Освен това биоземеделецът и обикновеният производител поливат с една и съща вода. Същевременно е факт, че в биопродуктите има по-малко остатъци от пестициди и от химическо третиране.


Колкото до използваните от биоземеделието техники - те поддържат плодородието на почвите по метода на ротация на културите, предпазват генетичното разнообразие и са освободени от всякакви химически елементи. Употребата на натурални субстанции понякога обаче крие и рискове. Така например биоземеделието използва бордолезов разтвор, а той съдържа естествен меден сулфат, което води до натрупване на мед в почвите. А ротенонът - инсектицид, който се използва за борба с опустошители, може да бъде токсичен и за някои животински видове.


Тогава какво - обратно към старите, добре познати, щандове за храна ли?


НЕ, БЛАГОДАРЯ!


Ето какво откриваме по тези щандове - предлагаме ви списък на храните, които, според експертите диетолози, съкращават нашия живот и този на най-скъпото - децата ни:


Дъвчащите бонбони - защото съдържат големи количества захар, химични добавки, оцветители, заместители.


Чипсовете (царевичните и картофените) - защото са вредна смес от въглехидрати и мазнини в обвивка от оцветители и заместители на вкусове.


Сладките газирани напитки - защото са смес от захар, химия и газове, която способства за бързото разпределяне на вредните вещества в организма. Те са особено вредни и с голямото си съдържание за захар.


Шоколадовите вафли, сладки и бисквити - защото съдържат огромно количество калории, в комбинация с химични добавки, геннномодифицирани продукти, оцветители и ароматизатори.


Кренвиршите и саламите - защото т.нар. месни деликатеси завинаги ще останат в TOП 10 за най-вредни храни. Те съдържат т. нар. скрити мазнини, прикрити с оцветители и ароматизатори. Прекалено много производители на месни изделия използват т.нар. трансгени - 90 % от кренвиршите, сарфаладите и саламите се състоят от трансгенна соя.


Мазното месо - защото ускорява процеса на стареене на клетката и способства за появата на сърдечно-съдови заболявания.


Майонезата - защото е калоричен продукт, който съдържа огромно количество мазнини, въглехидрати, оцветители, подсладители, заместители и пр. Към вредните продукти от този тип ще добавим и кетчупа, и различните сосове. Освен оцветители и заместители на вкусовете, те съдържат и генно-модифицирани продукти.
Макаронените изделия за бързо приготвяне - защото са чиста химия и доказано вредят на организма.
Солта - защото, когато прекалим с нея, се повишава кръвното и се нарушава киселинно-солният баланс в организма. Многото сол в храната способства за натрупването на токсини.


Анонимно вредни са: соята, царевицата, пшеницата и слънчогледът, когато са подозирани в генна модификация. Храните с възможно опасни съставки са маргаринът и сухите супи. При плодовете и зеленчуците рискът идва от масовото и безконтролно използване на синтетични торове и биоциди/ хербициди, инсектициди, фунгициди и др. Съществуват сериозни рискове от натрувпане на вредни вещества в крайния продукт.


Великобритания забранява рекламата на вредни храни за деца до 16 години.


Това се случи миналата година, когато премиерът Гордън Браун въведе мярката като част от пакета законопроекти, свързани с разумното хранене. Програмата за 100 милиона брит. лири има за цел да насърчи и активния начин на живот сред тийнеджърите. Тя включва и увеличаване на часовете по спорт в училищата. Забранена е реклама на продукти с високо съдържание на захар, сол и техни производни, свързани с бързото хранене - газирани напитки, сандвичи и полуфабрикати.


Според официално проучване до двайсетина години всеки втори британец ще страда от затлъстяване и проблемите, свързани с излишните килограми.


От дотук написаното излиза, че всеки път, когато отворим уста за любимата храна, рискуваме да не дочакаме вечерните новини с любимите образи от нашия парламент и четирите му посоки. Това не е точно така, защото парламентарни новини има и по обед, а по щандовете вече може да се открие и истински здравословната храна. Въпрос на малко време е да свикнете да не хвърляте в потребителската си кошница обичайните "бомби" със закъснител. Вместо това изработете навика да мислите, преди да купувате (методът „брой до десет" би трябвало да проработи и тук, щом помага във всякакви други ситуации, нали?)


Да гледаме етикета - това пък съветват специалистите. Да купим храна с неизвестно  съдържание в днешно време е неоправдан риск. Европейският стандарт за етикетите включва: хранителна фактология; състав на продукта; срок на годност; указания за съхранение; препоръки; европейски (международно признат) сертификат за качество във вид на номер.


ТРАНС МАЗНИНИТЕ


За съжаление, все още има хора, които вярват, че маргаринът е здравословен. Чуваме го дори от рекламите. Работата е там, че хидрогенираната растителна мазнина е втвърдена чрез химическа реакция с участието на водород и съдържа транс мазнини. При приемането им, лошият холестерол не само че не намалява, но се повишава. Този отрицателен ефект е два пъти по-силен от ефекта на животинските мазнини. Транс мазнините така натоварват сърдечно-съдовата система, че според учени от Харвардския институт за обществено здраве замяната им с течни растителни мазнини би предотвратила по 30 000 смъртни случая годишно само в Съединените щати. В своя план за действие "Храни и хранене 2005 - 2010" нашето Здравно министерство също посочва прекалената употреба на транс мазнини сред факторите за големия брой сърдечно-съдови заболявания.
В България поради ниската им цена и висока трайност те се използват едва ли не навсякъде. Освен това няма изискване за споменаване на съдържанието им върху опаковката на стоките. Така че, ако пише само "растителни мазнини", просто няма как да се ориентираме сами дали са хидрогенирани, или не.
Ето някои храни, които съдържат транс мазнините:
- кажи-речи всичко в заведенията за бързо хранене;
- всички готови баници и закуски, бутер тестото, промишлено произведени тестени изделия с много малки изключения;


- солетите, чипсът, царевичните пръчици (почти всяка българска майка има такива в количката на детето си);
- шоколадът - там, където пише растителни мазнини. Има някои шоколади обаче, които съдържат само краве масло - етикетите трябва да се четат внимателно;


- т. нар. растителна сметана (и, разбира се, всички ястия, приготвени с такава сметана);
- и естествено маргаринът. Добрата новина е, че има и производители на маргарин, които се опитват да избегнат транс мазнините. Дежурната лоша - засега те отсъстват на българския пазар.


Няма поучителен край на тази тема. Както и на всяка друга, за която новостите се случват така зашеметяващо бързо, че краят й се отлага за неопределено дълго. Защото истината е, че животът около нас се променя така, както израстват децата пред удивените ни очи. Нашите деца. Техните очи ще видят един по-добър и здравомислещ свят. Семената му ще посадим заедно всички ние. Днес.


Време е да разорем почвата!


Автор: Надя Йончева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук