Анкета

Новини

Тази райска наслада, ДИНЯТА
Брой 20 - Юли - 2008

Закръглено, гладичко, сърцето му - сладичко!  


Разпознавате ли динята, един от символите на лятото? Сочна, освежаваща, райска наслада! „Динята е връх на изяществото, цар сред плодове на земята по Божия милост. Който я вкуси дори веднъж, разбира какво ядат ангелите." Марк Твен 


  Динята - жител на пустинята


Забележителният изследовател д-р Дейвид Ливингстон отбелязва, че диворастящи дини в изобилие растат в централната част на Африка, които и до днес се срещат в пустинята Калахари. „Културната" история на динята започва в Египет, където още от незапомнени времена отглеждали дини не за да утолят глада или жаждата, а главно заради семките. Семена от диня били открити в гробницата на Тутанкамон (1370-1352 г. пр. Хр.). От тях приготвяли целебно масло, което не отстъпва по качества на бадемовото. Древните лечители давали питие от динен сок, смесен с вино на болни, за които се смятало, че са обсебени от демони. Предписвали го и за напълняване на египтянките.


В Европа чудният плод се появява едва в началото на новата ера. Несъмнен е арабският принос за въвеждането на динята в европейската кухня. В древни ръкописи се споменава като Battheca arabica или Палестински пъпеш.  


Този забележителен плод дава не само поминък, но и утешителна свежест в горещите летни дни. Динята е един от малкото водни източници в някои страни. Заслужено англичайните го наричат water melon - воден пъпеш, заради  високото водно съдържание (около 92 %).


Днес само в Западна Африка е запазена традицията да извличат масло, а от дини правят почти всичко, което хрумне. Устройват се изложби и състезания за най-голяма и най-малка диня, надплюване с динени семки, носене на най-много дини под една мишница... В шуменското село Салманово всяко лято организират особено атрактивно надбягване с магарешки каручки, като състезателите препускат прави с дини под мишниците. Не е изключено „подхлъзване върху динена кора", но извън официалния регламент. Китайците ценят динята със златист цвят, тъй като златото символизира богатство. Смятат я за по-сладка и дори  с „меден" аромат. Във Виетнам вярват, че късмет носи червеният цвят и динята е част от новогодишните празненства.


Динята принадлежи към семейство Тиквови. Стъблата й се вият нагоре, но предвид тежината на плода, достигаща 2-10 кг, обичайно растат, легнали на земята.


Модна тенденция в селекцията на дините е постигане на нов вкус, например  на тропически плодове. Или нискокалорийна диня, с понижено съдържание на захар и глюкоза, за сметка на фруктоза... Култивират се специални сортове дини с малко месо, но много семки. В Китай изпечените семки са любима занимавка, основен конкурент на слънчогледовите. В Африка са популярна добавка към супа egusi и други ястия. В Израел, обратно, предпочитат динята да е без семки. Кубичната диня е изобретение на японците, които са крайно пестеливи, що касае пространство. Те отглеждат растящия плод в кубична прозрачна кутия. Тези дини не се търкалят и нараняват, което улеснява транспорта и съхранението. В сравнение с нея пирамидалната диня по-скоро е разточителна приумица.


Дълго време динята се разглеждаше като вкусен летен плод от захар и вода, и нищо повече. През последните години се засили интересът на учените да открият повече за ползите от динята. Установи се, че е лидер по съдържание на ликопен сред свежите зеленчуци и плодове! Ликопенът е каротеноид, който придава на дините, доматите и червения грейпфрут червен цвят. Той е мощен антиоксидант, предпазващ клетките от дегенеративни изменения, със силно антиканцерогенно действие.


Аминокиселината цитрулин (от латинското наименование на динята Citrullus vulgaris) е анализирана за първи път в диня. Поради значителното количество цитрулин, след консумация на няколко килограма диня се измерва повишена концентрация в кръвната плазма, което може погрешно да се диагностицира като болест на урейния цикъл.


Значителното съдържание на витамини А, В6 и С, желязото и високото водно съдържание прави динята полезен елемент от здравословната диета на кърмещите майки. Храненето при деца, бременни и кърмещи жени трябва да е адекватно както на потребностите на бързорастящото дете, така и на майката. Желязото спомага да се превантира желязодефицитна анемия. Освен че доставя важни нутриенти, динята задоволява непреодолимото желание на бъдещите майки за нещо сладко и освежаващо, доставящо наслада. Поради ниската си калоричност  (само 30 ккал на 100 г), не представлява опасност за натрупване на излишни килограми. Пектините  придават чувство на ситост. При бременните не са редки проявите на стомашен дискомфорт. Ниската киселинност на водния плод позволява консумация при гастрит. Нежната целулоза на динята и магнезия регулират чревната перисталтика и храносмилането, което спомага да се преодолее хроничният запек.


Сочният плод не само утолява жаждата, но и възстановява загубата на ценни минерали и вода с потта през жегата. За разлика от други напитки, освен вода, съдържа лесноусвоими захари, пектинови вещества и минерали. Динята е богата на калий, макар да отстъпва на кайсиите и бананите, които са значително по-калорични. Благодарение на складирания магнезий, динята предотвартява недостига на този антистресов минерал, който изтича заедно с потта. С един резен от 150 грама покриваме дневните нужди. Плодът действа успокояващо, подобрява качеството на нощния сън, превантира мускулните крампи и нарушенията на сърдечния ритъм.


Съдържанието на въглехидрати в динята е по-ниско от това в зеления грах, ябълките, портокалите. Затова тя се подрежда сред диетичните продукти, подходящи за диабетици. Могат да консумират 200­-300 грама на ден. Динята съдържа плодова захар, 30-40 г от която се усвоява без да изисква инсулин. „Безопасното" количество фруктоза се съдържа в килограм от лакомството.


Диета с диня


Динята е диетичен продукт, който диетолозите препоръчват на хора от всяка възраст. С изразен лечебен ефект при  редица заболявания. 20­-30 дневни курсове с диня наистина вършат чудеса.


Плодовите киселини стимулират секрецията на жлъчен сок и перисталтиката, благоприятстват обменните процеси в черния дроб. Ето защо динена диета се препоръчва на страдащи от хроничен хепатит, холецистит и дискинезия на жлъчните пътища. 


Благодарение на уникалната си способност да извежда от организма алкалната урина, динята се смята за един от най-добрите "чистачи" на бъбреците. Раираното лакомство притежава изразен отводняващ ефект и подпомага изчистването на токсичните продукти на пуриновата обмяна при подагра.


Динята е особено подходяща за разтоварващ ден през седмицата. Ниската калоричност позволява да се консумира в голямо количество - 1,5-2 кг на ден. Без особени лишения се „свалят" килограми и резултатите окуражават.


Диня и децa

Цяло щастие е, че освен полезна, динята е любим плод и предпочитана напитка за децата. Само споменаването за шампанско-розе предизвиква у тях възторг. Нищо, че в действителност е динен фреш с газирана вода, градусът на настроението се покачва. Диненият фенер несъмнено допринася за карнавална атмосфера в летните нощи. В художествената кулинария  - карвинга, динята е предпочитан плод за изработване на изящни изделия .


Но и без специални умения, с повече фантазия може да сътворите от динята лодка с портокалови резенчета върху морски вълни от киви. Прикрепено листенце свежа мента служи за платно. Попътен вятър и далечно плаване!


Дините не се препоръчват при кърмачета, защото високото съдържание на въглехидрати предизвиква усилена ферментация и може да причини храносмилателен дискомфорт. Могат да се предлагат на по-големи деца, но задължително семките трябва да са внимателно изчистени. Съобразете количеството на динята с възрастта на детето. За 2-3 годишните е достатъчно 80-100 г диня, а за 3-6 годишна възраст - 100-150 г.


 Опасно - нитратна диня!


За съжаление, от вкусна и полезна динята може да се превърне в източник на неприятности. Стремежът към максимална реколта и по-бързо съзряване води до прекомерна употреба на азотни торове, главно нитрати. Те действат на дините като стероидите на културистите - ускорено съзряване, внушително тегло и обем. Допустимата норма е 60 мг/кг, над която представляват опасност, тъй като са предшественици на токсичните нитрити. За да се уверим, че динята не е „натъпкана" с нитрати, е нужно да разполагаме със специални уреди. Трябва да сме нащрек, ако забележим интензивно червен цвят с леко виолетов оттенък и жълтеникави, а не бели влакна от сърцевината към кората. 


Изследванията показват, че нитратите са с най-висока концентрация непосредствено до кората на около 3 см слой, затова предложете на детето тази част, която е най-близка до сърцевината на динята. Най-добре изчакайте разгара на лятото и купете слънчева диня.


Оптималното тегло е около 5-7 кг, избягвайте твърде малките или дините-гиганти.


Не купувайте дини с повредена кора или вече разрязани! В напукванията се задържа кал и болестотворни микроорганизми, които бързо се размножават върху сладката повърхност. Плодът загнива и може да причини хранително разстройство до час-два след консумация. Не забравяйте да измиете старателно с топла вода и сапун динята и чак тогава я разрязвайте с чист нож.


Дините могат да се запазят свежи на стайна температура до 2-3 седмици, но разрязаната диня съхранявайте само в хладилник. При правилно съхранение динята може да украси дори новогодишната трапеза. За целта се подбира диня късно през есента с тегло около 4 кг, със суха опашка. Предварително измитата и подсушена диня се окачва в мрежа на тъмно прохладно място.


Динена лотария или как да изберем най-сладката и зряла диня?


Шансовете да спечелите значително нарастват, ако следвате изпитаните методи, с уговорката, че никога няма абсолютна гаранция. Следвайки инструкциите, всички почти ритуално почукват динята. Със сигурност зрялата диня рядко резонира, чува се не глух, а чист звънтящ звук. Ако долепите зряла диня до ухото си и с всичка сила да я притиснете между ръцете си, тя ще поддаде, пружинирайки с едва доловимо пропукване. Изглежда трябва да притежавате и музикален слух! На всичко отгоре, увлечени в звуците от тайнствените дълбини на динята, има вероятност да не различите кухото звънтене на презряла диня. Ето някои допълнителни белези на зрялата диня:


- относително по-лека на тегло за големината


- изсъхнала дръжка


- максимално жълто, даже оранжево петно на страната, на която е лежала динята


- тъмна окраска, пресечена от по-светли ивици, с изразен  контраст


- покрита с твърд лъскав слой, който трудно може да се остърже с нокът


- ароматът на пряснокосена трева на кората подсказва, че динята още не е готова


- изплува при  потапяне във вода, докато зелената потъва.


- при разрязване се разпуква, а семките й са тъмно-кафяви или даже черни. Както е казал народът Дигнеш го - зелено, пуснеш го - червено!


Разпространена практика е отрязването на пробно парче. Този сигурен метод не се препоръчва, тъй като бактериите върху неизмитата кора проникват във вътрешността и създават опасност за здравето при консумация. По-добре поемете риска да попаднете на недотам зряла диня, отколкото ...


Свежата диня е възхитителен летен десерт след вкусен обяд, въпреки че англичаните я предпочитат на закуска, а американците започват с нея храненето. В страните от Близкия Изток често е лека гарнитура към ястия от месо или риба. Има рецепти за всеки вкус и всеки начин на живот.


В сезона на дините по традиция в някои краища у нас приготвят „мед" от сгъстен динен сок, другаде ракия от дини. За най-икономичните - сладко от динени кори. Или осолени кори, мариновани със захар, ябълков оцет и ром. Подправките са според вкуса - канела, бахар, кориандър, чесън, чили... В Китай допълнително ги варят или пържат. За най-разточителните - солена туршия от дини в собствен сок - невероятно мезе само след два месеца!


Приликата на динята със сурово месо е причината, поради която някои убедени вегетарианци отказват да я консумират изобщо. Неслучайно печена на скара диня наричат динен „стек".


Как да усетим динята още по-сладка?


Пробвайте да комбинирате два несъвместими на пръв поглед вкуса - сладка диня и сол. Парадоксално, но така се подчертава сладостта на динята. Интересно е, че в Египет и Израел, също както у нас, ядат дините с бяло сирене. 


Динята е капризна и съветват да се консумира самостоятелно, но тя прекрасно хармонира с бяло сирене, маслини, шунка, печени кедрови ядки или тиквени семки, лимон, мента... А защо не динена супа с портокалов ликьор или в сок от нар с бадемов сладолед? Още по-нежен е диненият сорбет с извара.


В кухнята главно оръдие при работа с диня не е ножът, а специална кръгла лъжичка. С нейна помощ се изрязват внимателно малки топчета от свежа диня, които се добавят най-често към охладени ястия - супи, различни десерти или плодови салати.


Сладолед от диня и пъпеш   


500 г диня, 500 г пъпеш, 1 лимон, 50 г пудра захар, 50 мл ликьор (за предпочитане е пъпешов), 75 г мед.
Динята се пасира заедно с лимоновия сок и пудрата захар. Пъпешът  - с ликьора и меда. Замразяват се в отделни съдове. Оформените топки сладолед се поднасят с тънки резенчета от динята и пъпеша и листенца пресен джоджен.


Няма нищо по-освежаващо от изстуден динен сок - ароматна напитка, утоляваща жаждата в летните жеги. От динен сок се приготвят безброй коктейли, плод на кулинарната фантазия. Сполучливи комбинации са с мед, гроздов сок или манго. Оригинално допълнение е цветен лед от замразена диня във формички за лед. Вкусът се подчертава с различни алкохолни напитки. Чудесен аперитив е замразената динена „Маргарита"от охладен сок от 500 г диня и 3 с.л. лайм, 120 мл текила, 60 мл портокалов ликьор и 2 ч.чаши лед.  Или динено мартини от 200 г диня, ¼ чаша фина захар, 2 с.л. сок от лайм и 100 мл водка.


Нашенски специалитет е „пияната" диня!  Секретът е, е че в динята се пробива дупка и се налива мастика или ликьор, докато се смеси с месото на плода. Изстудява се и се сервира на резени, както обичайно.


Ароматната диня участва и в някои оригинални ястия, които ви предлагаме.
През лятото често в менюто на ресторантите се появява нова супа - динено гаспачо. В знаменития хотел Ritz в Мадрид сервират топла динена Gaspachuelo с шам-фъстък.

Gaspachuelo с диня
Разбиват се с блендер 1,5 кг динена сърцевина и 3 домата. Отделно се нарязват домат, 300 г изчистена краставица, пера зелен лук, свежа мента.
Посолява се и се подправя със смлян черен пипер, ситно нарязан кориандър и див чесън. Поръсва се с 1 с.л. зехтин, 20 мл оцет и 20 мл сок от лайм,  разбърква се и се оставя през нощта в хладилник. Гарнира се със салца от наситнен лук, люта чушка и див чесън.


 Диня по-китайски
350 г диня с кората, нарязана на кубчета, 60 г пшенично брашно, 50 г царевично нишесте, 1 яйце, 50 г захар, 50 г ледени кристали, 10 г пудра захар.
Парчетата диня, оваляни в брашното, се панират в сместа, приготвена от продуктите. Пържи се във фритюрник  при температура 150-170 градуса.  Попиват се на хартиена салфетка. Поръсват се с пудра захар, а по желание се поливат с карамелен сироп.


Слънчевият вкус на динята, даже и в не най-слънчевия ден, дарява усещане за прохлада, а сполучливо подбраните рецепти доставят наслада и удовлетворение от кулинарното изкуство. Добър апетит!


 


Д-р С. Михайлова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук