Анкета

Новини

Родителска практика

Така не се говори!
Брой 18 - Май - 2008

Пътувах с 3,5 годишната си дъщеря в претъпкана маршрутка. Срещу нея седеше много пълна млада жена, която й се усмихваше добродушно. Със също толкова блага усмивка ангелчето ми оповести радостно на достатъчно висок глас, за да я чуят всички присъстващи: „Мамо, виж каква дебела жена!". Жената срещу нас посърна. Идеше ми да потъна в земята от срам. С тих глас започнах да се опитвам да накарам детето да се извини, защото така не се говори, но то отказа. Двете минути, които оставаха да пътуваме, бяха отвратителни. Детето тихо плачеше и не искаше да се извини. Аз бях ядосана и все така се опитвах да го накарам да го направи, защото така трябва. Дъщеря ми се чувстваше ужасно, аз се чувствах ужасно, жената се чувстваше ужасно. Знаех, че да й се карам не е най-доброто решение, но бях изненадана със свален гард и нищо друго не ми хрумна - дори не се извиних на жената.


Това се случва на всеки родител поне веднъж. Подобна сцена може да се разиграе в претъпкан автобус, в голям магазин, в ресторанта или на опашката за плащане на сметки - практически всяко публично място, но обичайно се случва там, където няма къде да се скриете. Малкото дете (което неизменно се случва да е вашето) посочва настоятелно някого, когото е забелязало, че е различен - може да е дебел човек, мъж или жена от друга раса, човек в инвалидна количка, пенсионер с бастун и на висок глас съобщава наблюдението си: „Виж каква стара баба!" или „Защо този човек е черен?".


Всички в радиус от десет метра го чуват и погледите се насочват към вас - отговорната за възпитанието на детето страна - и ви се иска да потънете в земята, а трябва да измислите подходящ отговор. Знаете, че отговорът ви ще е важен не само за злощастния обект на коментарите на детето ви, но и за бъдещото отношение на отрочето ви към хора, които са различни.


Не се тревожете, ако не измислите перфектния отговор в момента или дори ако не можете да измислите какъвто и да е отговор, но бъдете готови да реагирате следващия път (какъвто ще има със сигурност, вероятно когато най-малко очаквате).


 Подходете с разбиране


От ваша гледна точка да се правят публични коментари за различията на хората е неучтиво и обидно. За детето ви, което още не знае много за етикета на общуване и няма представа, че хората могат да се почувстват наранени, това е просто едно невинно наблюдение като „красива рокля" или „голяма къща". Да нарече жената „дебела" за него е просто едно наблюдение и то не знае, че не е прието да казваме такива наблюдения на висок глас. Така че отчетете, че забележката не е казана с намерение да засегне жената или да ви постави в неудобна ситуация.


Без упреци


Дори да се чувствате ужасени като мен от думите на детето си и от неодобрителните погледи на хората наоколо, не си изкарвайте срама върху него, като му се карате. Детето ви е свикнало да споделя и обсъжда наблюденията си с вас на висок глас и е направило забележката, за която не знае, че е обидна по същия начин. То очаква, както обичайно, да я приемете с одобрение и радостен отклик и вероятно няма да разбере защо този път реагирате различно. Да става по-любопитно и да се интересува от разликите между хората (както и между животните, колите, предметите) е част от умственото му развитие. Ако му се скарате, защото е направило такова наблюдение, това може да потисне бъдещи въпроси и коментари, но може и да го накара да мисли, че е нередно да прави каквито и да е наблюдения за разликите между хората и нещата, да го наведе на мисли, че различията са нещо лошо. Да се опитвате да накарате детето да се извини, както опитах аз, не е правилно - детето ви ще се чувства наранено, че го карате да се извинява за невинен от негова гледна точка коментар. Ако се чувствате много засрамени и ситуацията позволява, можете да се извините от негово име с едно просто „Много съжалявам!", без да поставяте и детето си в неудобно положение, като добавяте „знаете как са малките деца".


Бързо и тихо обяснение


Ако е възможно, отведете детето настрана, където можете спокойно да говорите с него и го направете. Ако не е възможно (ако сте на място, от което няма как да се махнете), се доближете колкото можете повече до него и му приказвайте тихо. Кажете му, че някои хора изглеждат различно, защото са по-дебели или по-слаби (или с друг цвят на кожата, или много възрастни, или много ниски) и като говорим пред тях, че са дебели/слаби/стари, можем да ги накараме да се чувстват зле.


Дайте му да разбере, че винаги може да ви пита за разликите между хората, които е забелязало, но трябва да го прави „на ухо" с тих глас или да изчака, когато човекът не е наблизо. Ако въпросният обект на коментара все още може да ви чува, нека обяснението ви да бъде бързо и тихо и не окуражавайте бъдещи дискусии в същия момент, тъй като гласът на детето ви без съмнение ще бъде достатъчно висок, за да го чуят всички. Кажете на дребосъка, че ще говорите повече за това по-късно и сменете темата.


Повече обяснения - после


Времето, когато детето започва да прави наблюдения за разликите между нещата, е добър момент да започнете да ги обсъждате у дома. Гледайте картинки (от книжки, вестници, телевизия) на хора, които са различни (друга раса, хора с увреждания, много възрастни жени и мъже). Говорете какво прави хората различни и в какво са еднакви като ползвате примери от обкръжението си (аз имам сини очи, а татко - кафяви; ти имаш руса коса и аз също съм руса).


Търпение и само търпение


Най-вероятно ще ви сполетят поне още няколко засрамващи и неудобни случки преди детето ви да се научи да е по-дискретно. Помнете, че целта ви не е да го накарате да спре да прави наблюдения и коментари за различията, които вижда изобщо, а само да предотвратите коментари, казани на висок глас, които от възрастна гледна точка са нетолерантни и некоректни.


Предотвратяване


Когато забележите, че детето ви започва да се интересува от разликите между нещата, можете сами да започнете разговор за различията между хората. Дайте му примери за такива разлики и обяснете, че не всеки коментар може да се прави на висок глас, защото някои хора могат да се засегнат от това. Най-вероятно няма да избегнете неудобните моменти, но поне детето ви ще знае защо го сръчквате да говори по-тихо вместо, както обичайно, да се възхищавате на наблюденията му и да водите дискусия.


Личен пример


Вие сте ролеви модел за детето си. Вашето отношение към останалите хора служи за пример и поука на детето ви. Избягвайте да правите нетолерантни коментари за външния вид на останалите хора пред него, защото то чува и помни всичко и не знаете в кой момент любопитството и наблюдателността му могат да ви изиграят лоша шега. Спестете личните си чувства към хора, които са различни за разговорите с други възрастни, където можете да бъдете разбрани. Дори да имате проблем с търпимостта към хора от други раси или други обществени прослойки, не го предавайте на детето си, защото то може да го изтълкува като правило да прави такива коментари публично или да ги пренася към други различия, които вижда.


 


Автор: Таня Русева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук