Анкета

Новини

Татко си отиде ...
Брой 70 - Септември - 2012

Днес съвсем не е рядко явление млади родителски двойки да се разделят, при това - след като вече са създали своето чакано, любимо детенце. Така, без да знае защо или да има някаква вина, още съвсем невръстно то остава да живее самичко с мама. Детето не разбира как така татко вече не живее при тях и преживява тежко липсата му, особено ако между него и родителя е имало изградена силна емоционална връзка. По-големите деца - след 3-4-годишна възраст, обикновено разсъждават: защо си е отишъл татко? Дали пък не им е сърдит, защото са били непослушни? Или пък защото не са се справили добре с нещо? Повечето запазват дълго време надеждата, че той пак ще се върне...


Случай от практиката: едно момченце дни наред стоеше вечерно време на балкона - да го чака...


А как реагират най-малките?


Емоционалната възбуда от реакциите на майката - нейните раздразнителност и плач, словесните и обидни укори и най-вече самата липса на бащата, с когото са си играли преди у дома, неизбежно нараняват детската душа. Едно от най-честите разстройства са нарушенията на съня - трудно заспиване, чести събуждания през нощта. Нерядко, ако детето е проговорило нормално, отведнъж започва да заеква. Вълненията, провокирани от конфликтите у дома, засилват говорния проблем (за щастие, когато атмосферата се подобри, настъпва подобрение). Навици, които са били усвоени - самостоятелно хранене, контрол на физиологичните нужди, се загубват - т.е. настъпва регрес. Други малки деца понякога реагират с повръщане на непосилното за тях емоционално натоварване. Всички тези реакции могат да бъдат определени като психо-соматични - психичното напрежение провокира нарушение на важни физиологични нужди в детския организъм.


В много случаи обаче, забелязали, че възрастните се плашат и тревожат от техните разстройства, децата започват умишлено да ги използват като свое оръжие. Те съзнателно ги подсилват или предизвикват, защото горещо желаят да им бъде обърнато повече внимание, да получат доказателства, че наистина са обичани и няма да бъдат изоставени.


Тази травмираща ситуация - обичаният татко изчезва от дома, често отключва или засилва т.нар. „лоши навици": сукане на палеца, гризане на ноктите, онанизъм, които играят ролята на отдушник за напрежението, натрупало се в душата на малкото детенце. То не е в състояние да изрази с думи болката, мъката и упреците си към възрастните и се чувства напълно безсилно да предотврати семейния разрив.


Случай от практиката: почувствало се излишно, едно дете разказва своя сън - как събирачите на боклук го натоварват на колата им, за да го иззхвърлят на сметището...


Момченцата обикновено страдат повече от липсата на бащата, който за тях е „най-силният мъж и може всичко!". Това може да доведе и до по-късни последици върху тяхното формиране, особено през пубертета - неуспехи в учението, склонност към агресия и други прояви.


От какво зависи реакцията на детето?


Всяко разпадащо се семейство разрешава своите проблеми различно.


Наблюденията от практиката дават основания да направим някои генерални изводи относно предпоставките и начина, по който потърпевшото малко дете ще преживее отсъствието на таткото. А те са:



  • Неговите индивидуални особености, пол и възраст


Дали е с общителен и спокоен характер, или пък е по-затворено и чувствително и не умее да дава външен израз на онова, което го измъчва. Момче ли е или момиче.



  • Продължителността на съвместния живот и добрата емоционална връзка с бащата 


Колкото по-дълго време са били заедно и колкото повече общи преживявания имат, толкова раздялата е по-болезнена. В такива случаи е много важно контактите да не се прекъсват - баща и дете трябва да прекарват достатъчно време независимо от мястото и заниманията.



  • Отношението на майката към бившия й съпруг 


Озлоблението и избухливостта на жената карат детето да страда, макар и мълчаливо. То е раздвоено, защото колкото и привързано да е към майката, обича липсващия му татко и не иска да прекрати връзките си с него.



  • Наличие в семейното обкръжение на друга мъжка фигура (вуйчо, дядо и др.)


Детето (особено ако е момче) има нужда до себе си от близък човек от мъжки пол, който да изпълнява така необходимата роля на авторитетна и стабилна личност в живота му.



  • Отношението на новите партньори на майката и бащата 


Дали  се държат към детето дружелюбно, толерантно или пък с безразличие и дори неприязън. Какви взаимоотношения ще се зародят между детето и децата на тези чужди до този момент хора. Дали то няма да бъде игнорирано или изтласквано в по-неизгодна позиция?


Съветите на д-р Вилкс


Опитният детски психотерапевт д-р Вилкс отправя някои важни съвети към майките, разделили се със своя съпруг или партньор:



  • Колкото и да ви е тежко, не допускайте в душата на детето ви да се загнезди чувството за вина, че татко му си е отишъл. Напротив - подчертавайте непрекъснато, че той винаги ще го обича много.

  • В никакъв случай не му създавайте негативна представа за неговия баща. Нито то, нито вие ще спечелите нещо от това. Обратно - разрушаването на бащиния авторитет ще обърка и задълбочи допълнително неговата мъка. Това нерядко води и до загуба на вяра в хората за в бъдеще.


 




Автор: д-р Маргарита Поппандова, детски психоневролог


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук