Чули-недочули, чели-недочели, родителите тичаме с децата към педиатричния кабинет за поредната ваксинация ДТК. За какво се прави тя и какво знаем за болестите, срещу които се бори. Да видим! 

 СУХИТЕ ФАКТИ

• сериозно заболяване с възможни фатални последици


• не се предава от човек на човек, а при проникване на тетанични бактерии в тялото (обикн. през рани)


• инкубационният период е 4-14 дни (но може да продължи и месеци)


• най-често симптомите се проявяват около 8 дни след заразяването

 КАПКИ НАУКА

Повечето от нас свързват заболяването с нараняване от ръждив пирон. Но, оказва се, освен от пробивни рани (убождане с игла, тръни и пр.), от тетанус можем да заболеем и при банално нараняване на кожата, охлузване, а също ухапване от животно, след операция, дори при възпаление на зъбите и ушите. Сред рисковите групи са и младежите, подлагащи се на боди пиърсинг и татуиране. Тетаничните бактерии се намират в червата и фекалиите на хората и животните, но те „виреят" и по градските улици. Изхвърлени от изпражненията, тези бактерии попадат в почвата и се превръщат в спори. Ако проникнат в рана, могат да достигнат чрез кръвта до всички органи, включително и  мозъка, като увредят нервната система.
Болка и парене на мястото на нараняването/ ухапването са първите симптоми на заболяването. Характерни са и последващите главоболие, неспокойствие и състояние на силен страх. Болният не може да си отваря устата и да гълта, тъй като сред първите засегнати са дъвкателните мускули. Увреждат се и т. нар. мимически мускули - лицето на болния става безизразно, като маска. Коремът хлътва, появяват се гърчове, провокирани от шум, светлина и др. външни дразнители. Телесната температура може да надхвърли 40 градуса. На този етап е реална опасността от задушаване или сърдечни увреждания.

От тетанус можем  да се предпазим чрез имунизиране.

 ВАКСИНАТА

С наредба на Министерство на здравеопазването имунизацията срещу тетанус е задължителна. Според влезлите в сила от 1.01.2010г. промени в Наредба №15 за имунизациите в Република България Министерство на здравеопазването закупува и осигурява ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип В със следната схема на имунизации:

Приеми на 2, 3, 4-месечна възраст

и реимунизации: 

- до 24-месечна възраст (но не по-рано от 1 година след последната имунизация с ДТК)

- на 6 г.

- на 12 г. (ваксина тетанус и дифтерия)

- на 17 г. (ваксина тетанус и дифтерия)

- между 25 и 35 г. (ваксина тетанус и дифтерия)

- от 45-та година на 10 години.

Прави се по схема дълбоко подкожно или мускулно. Защитата, давана от ваксиналните схеми при децата, с годините намалява. Важно е хората в зряла възраст да се реимунизират срещу тетанус на всеки 10 години.

При нараняване (особено ако се е случило навън, раната е дълбока или е ухапване от куче), наред с хирургичното обработване, всеки подлежи на имунизация с тетаничен токсоид (ТАП). Той веднага повишава нивото на имунитета. Инжектирането се пропуска само в случаите, когато пострадалият е бил имунизиран през последния месец, иначе ТАП се прави при всяко нараняване. Затова лекарите съветват винаги да носим имунизационния паспорт, особено когато сме далеч от личния лекар.

 КОНСКИ СЕРУМ (противотетаничен антитоксин). Преди откриването на тетаничния токсоид, който осигурява дълготраен имунитет, се използва антитоксичният конски серум. Чрез него човек придобива от устойчивостта на коня срещу тетаничните бактерии, но тя трае само няколко седмици. Нещо повече - 2 или повече седмици след инжектирането, той може да предизвика серумна болест: копривна треска и температура. Ако не се вземат специални мерки, тежко се понася и повторното инжектиране. 

 МНЕНИЕТО НА СПЕЦИАЛИСТА ЗА ВАКСИНИРАНЕТО

Д-р Христина Шкодрова, педиатър

По време на работата ми в Либия, където бях 2 години, за съжаление съм лекувала в детското отделение на болницата в Ажедабия няколко новородени деца с тетанус. Децата бяха родени в дома, по-точно в пустинята Сахара - пристигаха при нас в изключително тежко състояние с температура, гърчове, обезводнени. В тези случаи е висок процентът на неоцелелите. Ако ни ги донесяха веднага след раждането - правехме ваксината и тези деца не заболяваха. Тези факти недвусмислено говорят!

Благодарение на имунизациите и реимунизациите в България, слава Богу, тетанус се среща само по изключение, при неимунизирани.

Автор: Надя Йончева
Консултант: д-р Христина Шкодрова, педиатър, детски кардиолог, лектор по първа долекарска помощ за деца към БЧК