Почиствам пилешки фенер, за да го претворя на вкусна супа. Дъщеря ми с интерес следи какво правя. Знае, че ще готвя супа, която тя много обича, но странната форма в ръцете ми я интригува.

- Какво е това?

- Пилешки фенер.

- Какво е пилешки фенер?

Аз, водена от максимата, че честността е най-добрата политика, откровено казвам:

- Това е пиле, само че без краката и крилата.

Детето се нажалява и се облива в сълзи.

- Искам пилето да си има крака и крилаааааа!

- !!!

Докато се опитвам да успокоя хлипащото дете, се чудя къде съм сбъркала (ако изобщо съм) и как да обясня на дъщеря си откъде идва месото в чинията й.

От гледна точка на децата, в днешно време месото идва в спретнати бели тарелки от магазина или в най-лошия случай го подава продавач в бяла престилка, опаковано в пликче с грамаж и цена. Връзката, че месото, което купуваме, всъщност са били ходещи, дишащи същества, надали им хрумва сама. Вероятно някога, когато ако си искал да ядеш месо, си го гледал в задния си двор, всичко е било много по-ясно и децата са свиквали с мисълта, че животните се превръщат на пържоли без такива сътресения.

Аз, обаче живея в града и колкото и да обичам детето си, категорично отказвам да отглеждам пържоли и наденици под формата на несготвени още животни, да доя крави, да бия сама масло и прочее занимания, които да го свикнат без стрес с идеята за произхода на храната.

И все пак, ако е много лесно да обясня, че кравите дават мляко, което после се преработва и се слага в кутиите, които ние купуваме от магазина, то как именно ще кажа, че месото, всъщност идва от животни, които са били живи? Дъщеря ми обича месо и го яде с голям апетит, но как да поясня, че хората сме трупоядци? Драмата ми се подсилва от това, че баба й и дядо й са градски преселници на село, не гледат животни (котките не ги броим), но там вижда достатъчно живи крави с телета, овце с агнета, пиленца и кокошки, на които се радва и умилява - как точно да обясниш в този случай, че тези симпатични животни след някой и друг месец се появяват опечени в чинията й и тя ги яде с апетит? Защо от яйцата в книжките и филмите се излюпват сладки жълти пухкави пиленца, а тези вкъщи ги чупим и от тях не излизат никакви живи твари?

Виждала е котките да ядат мишки и не се впечатлява изобщо, но и аз гледам да не наблягам на тази тема или пък да обясня, че има места по света, където не само котките ядат мишки, а и хората ядат котки и кучета...

И така, кой го уби това пиле?

Тотална заблуда

Казваш с ръка на сърцето, че месото така си се прави - в заводи, от машини, оттам - в тарелки и хоп! - в магазина. Отричаш всякаква връзка между живите агънца и пилета с храната в чиниите. „Свинската" пържола просто така се казва... Това ще спести всички неприятни обяснения за тревопасни и месоядни, но после като те хванат в крачка, какво?

Заобикаляш въпроса

Обясняваш, че животните, които ядем като пържоли и прочее месо, са други някакви такива, специални. Отглеждат ги в нарочни ферми точно с тази цел. А има и животни за игра и гушкане, които разбира се, никой не убива, за да готви (това по правило трябва да са всички живи животни, които детето вижда, очевидно защо). Йезуитско, нали? Но все пак си остава налице въпросът, че да, има животни, които биват убивани, за да бъдат изядени от нас след това. Освен това, бихте ли искали да лъжете детето? Въпреки всичко, това все пак е начин на поднасяне на тази твърде деликатна информация. Аз не го избрах - в рода ни се помни и разказва историята на братовчед ми, който над година е отказвал да яде яйца, след като научил от кое телесно отвърстие на кокошката излизат те. Какво остава да обясня за умрялото месо - а ако моето дете се окаже чувствително като братовчеда?

Лъжи, лъжи и пак лъжи, ако те хванат - отричай!

Няколко дни след горния разговор за пилето без крака и крила дъщеря ми видя майка ми да пълни пуйка. Естествено, въпросът не закъсня.

- Кой я е убил тази пуйка?

Какво сега, да й обясня как някой й е извил врата, за да я напълни баба й с вкусна плънка и да я изядем? Не ме познавате добре. Естествено, че бързо казах:

- Тя така си беше.

Така, де! Не виждам нищо лошо в това - тя си е била умряла, така сме си я намерили, какво - няма да я хвърлим, я?! Разбира се, че ще я изядем!

Да, признавам - това вероятно не е най-честният подход. Макар че напълно задоволи моментното любопитство на детето, ненавършило четири по това време, у възрастен човек предизвиква всякакви гадни мисли за лешояди, мърша, трупоядци и прочее... Все пак, факт е, че тази тактика даде желания резултат и детето известно време се интересуваше дали месото, което готвя, „си е било вече умряло". Може би е по-важно никой от познатите й да не убива животните, които ядем, знам ли... Всичко беше чудесно, но до време.

Скоро след това на път за детската градина в един мъничък двор видяхме пуйка (да, насред града). Всяка сутрин виждахме нея и приятеля й - петела, в този двор. Този ден, обаче детето се закова и изведнъж започна да рони сълзи.

- Маааамо, баба не трябваше да готви онази пуйка! Тя беше горка! Тя искаше да избяга и да дойде тук, при нейната приятелка пуйкаааа!

Мда, неприятен момент. После и онази пуйка изчезна заедно с петела (досещам се къде) и малката спря да пита за горката изядена пуйка.

Истината, истината и само истината

Умните хора съветват да не лъжем децата (защо, защо?!), а вместо това да им поднасяме фактите от живота с обяснения, съобразени с възрастта им. Тоест, в случай, че детето се поинтересува откъде се е появила пържолата и защо ядем животните, трябва да му кажем нещо такова:

- Има тревопасни животни и животни, които се хранят с месо - те се наричат хищници. Месото, с което се хранят хищниците идва от други животни. Човекът някога се е хранил само с растения, плодове, корени и грудки, но после се е научил да използва оръжия и огън и започнал да яде и месо. Може би това му е помогнало да стане умен и силен, какъвто е днес. Има много хора, които не ядат месо - те се наричат вегетарианци. Ако искаш, ти също можеш да спреш да ядеш месо, няма проблем. Само ще трябва да ядеш повече ядки, сирене, мляко и яйца. Има и много хора, които ядат месо - то идва от животни, които се отглеждат в специални ферми. Убиването на животни за месо не е толкова лошо, както убиването за удоволствие или от суета - например за производство на кожени палта.

Брутално

Обясняваш горните факти от живота, придружени с пояснението, че пържолите няма да се съживят и да затичат по тревата отново и дори да не ги изядем ние, някой друг ще ги купи и изяде, така че каква е разликата?

Обясняваш за кръговрата  на живота

Иначе казано - оставяш на аниматорите от „Дисни" да свършат твоята работа, като пъхнеш в DVD-то първата част на „Цар Лъв", където мъдрият Муфаса обяснява на малкия Симба откъде се взимат пържолите му. Нещо подобно може да пуснеш на „Animal Planet", където примерно на всеки час няколко газели, антилопи и зайци биват изядени от лъвове, гепарди и лисици.

Сега, за вас не знам, но моето дете реве като разпрано всеки път, като гледа „Цар Лъв". С еднакъв интерес гледа както за месоядните бебета - лъвчета, така и за тревопасните малки антилопчета, но скърби ужасно и за всяка изядена антилопа по телевизията. Схваща идеята, че хищниците се хранят с месо, което убиват сами, но това не пречи да тъжи за месото, докато е било живо животно и да ме поставя в мат с въпроси като:

„А сега кой ще се грижи за бебето антилопче на майката антилопа?"

(където аз без свян си признавам, нагло лъжа, че ще го отгледа друга майка - антилопа или баща му - изобщо не държа да я натъжавам още повече, като й кажа истината, че бебето по всяка вероятност ще умре от глад или ще се присъедини към майка си в корема на лъвовете).

Интересно ми е как ли родителите - вегетарианци обясняват на децата си защо не ядат месо?

И така, няколко месеца по-късно изглежда преминахме сравнително безболезнено през въпроса откъде се взима месото в чинията. Така поне се надявам - щом можа да види, без никак да се впечатли, телесните останки на прасето Гошо (но живо не го видя, признавам!) и после да му яде ушите с апетит (ъъъгх, потресох се аз), надявам се, че най-неприятното от обясненията е зад гърба ми. Децата имат право да узнаят истината, без да се чувстват като безжалостни убийци - светът е такъв, какъвто е, но как ще го обясниш зависи само от теб.

Автор: Таня Русева