Повечето хора, които с нетърпение сме очаквали лятото, сега бързаме да  пълним шепи с живителната сила на слънцето. Настроението ни се подобрява, животът става по-привлекателен. Това на сто процента важи и за децата, които тичат на воля из парковете или възседнали велосипеди покоряват света. Лятото е чудесен сезон и за най-малките, които получават по естествен път витамин Д, който укрепва костите. Само че, както и всички други хубави неща, и топлината си има своите негативни ефекти. Едни от най-опасните състояния, които могат да възникнат през летния сезон, са топлинният и слънчевият удар, към които са особено податливи бебетата и малките деца.

Топлинен и слънчев удар

Топлинният удар е състояние на прегрятост на детето или общо на човека от топлина. При слънчевия удар, освен топлинният ефект на слънцето, има и ултравиолетовото лъчение и светлинно облъчване. Топлинният удар може да се случи по всяко време и във всеки климатичен пояс, ако човек е изложен при температура над 30 градуса. При слънчевия удар това става при естественото слънцеогряване. И двете състояния представляват претопляне (хипертермия) на организма, с повишаване на телесната температура над 38 градуса, като може да достигне и над 39 до 42 градуса в отделни тежки случаи на прегрятост.

Симптомите

Симптомите и на двете състояния са леки и тежки.

Леките са зачервяване, сухота на кожата (получава се, защото се нарушава терморегулацията, има невъзможност за изпотяване и спиране на изпотяването поради това, че организмът иска да съхрани водата за вътрешните си органи), напукване на лигавиците, главоболие, повръщане. В тежките случаи има халюциногенна продукция. Човек обикновено вижда предмети, както е при миража в пустинята. След една халюцинация може да има и раздразнително поведение. Всички тези симптоми - главоболието, повръщането, раздразнителността, халюцинациите се дължат на мозъчен оток. Този оток се получава, защото прегряването, хипертермията, води до задържане на телесната течност и тя от околоклетъчна преминава във вътреклетъчна, а най-чувствителна на това задържане на вода в клетката е мозъчната клетка.

Възрастта има значение

Децата и възрастните хора са особено предразположени към тези две състояния, поради нарушената им физиологична терморегулация. При възрастните нарушението се дължи на факта, че техните кръвоносни съдове са склерозирали и не могат да извършват топлоотдаването. Докато при децата терморегулаторният център още не е узрял, поради което тяхната телесна температура е в пряка зависимост от външната температура. Ето защо трябва да са особено обгрижвани от раждането до 6-годишна възраст. Не че терморегулацията не е достатъчно развита на 6-годишна възраст, но все още кожата е много нежна, лесно изгаря, все още сърдечната честота и метаболитната активност е висока. Сърдечната честота при децата обикновено е до 100 удара в минута, което води до по-лесно температурно обременяване на сърцето.

Защо страдат и бебетата

Ние българите като родители обикновено сме особено загрижени бебето да не се простуди и винаги има момент на ПРЕобличане. Макар в повечето случаи да сме наясно, че детето трябва да е облечено колкото майката, но с една дрешка повече. Адекватната температура в помещението в бодро състояние на бебето пък не трябва да бъде повече от 22 градуса, а за сън да не надвишава 20 градуса. Погрешно е схващането, че при събличане температурата трябва да е около 25 градуса, едва ли не 30. Това всъщност е най-честата причина за прегряването в кърмаческа възраст. Педиатрите нерядко се сблъскват със сериозни състояния на хронично претопляне на кърмачета, което се изразява със сърцебиене, плачливост, суха и наранена кожа.

Въпроси към специалиста

д-р Димитрина Христова

Какви превантивни мерки трябва да се предприемат, за да се предпази детето?

Родителят е абсолютно отговорен за това състояние при децата. Той трябва да съобразява пребиваването им в адекватна температура както в помещението, така и във външни условия. Детето не трябва да бъде извеждано в часовете между 11 и 16 часа, когато температурите в този часови пояс достигат между 25 и 30 градуса. По отношение на оптималната температура в помещението, тя вече е постижима и за нашето икономическо състояние. Ако нямате климатик, има начини за проветряване, сенници и щори за ограничаване на топлинния и слънчевия ефект. Другото нещо, с което може да се предпази детето, това е адекватното му обличане. Тесните дрехи от изкуствена материя предразполагат към претопляне и се нарушава топлоотдаването, смущава се изпотяването и се влошава кожното дишане. Затова материите трябва да са памучни и широко проветриви около тялото. Задължително е носенето на шапка при температурно излагане и слънчево огряване дори от 18 градуса. Налага се поради ефекта на ултравиолета от една страна и топлинния ефект от друга. Черепните кости при децата са много тънки, ето защо носенето на шапка е задължително във времето, когато грее слънце. Приемът на много течности е на второ място след адекватното обличане. Трябва да имаме вода в организма си, която да влиза в обръщение за топлоотдаването, за да има изпотяване. Другото основно място е за храната - тежката храна, мазното обедно меню предразполага в следобедните часове с високи температури към по-трудно адаптиране към тях. Друга предпазна мярка е да не се навлажняват помещенията около жилищата, балконите например, защото се повишава влажността, а заедно с температурата води до много сериозен риск от претопляне. Всъщност с това, че обливаме топлите плоскости с вода, не се разхлаждаме, а напротив отежняваме състоянието.

Какво трябва да направят родителите, ако забележат симптомите?

Родителите трябва да знаят, че ако има зачервяване и сухота на кожата, нещо не е наред. При първото зачервяване с повръщане и лека раздразнителност мерките, които трябва да предприемете са: разсъбличане, поставяне на сянка, на проветриво място и охлаждане на ръцете, краката и челото, не на цялата глава. Прием на хладки, но не студени течности, за да се уравновеси в началото температурата, после може и да охлаждате. Наша грижа е, на лекарите, ако се стигне до болнично лечение, да вливаме студени физиологични и глюкозни разтвори.

Автор: Силвия Чалъкова
Консултант: д-р Димитрина Христова, педиатър и детски невролог,„Токуда Болница София"