Анкета

Новини

Родителска практика

Тримата братя и красивата Дияна
Брой 82 - Септември - 2013

Приказката, която сега ще ви разкажа, е за четири деца от тъмната гора и за добрата фея, която ги спасява от всички опасности и страшилища, дебнещи из нея. Приказка, в която има и сълзи, и смях, и изпитания, и победи, но най-вече има много щастие и любов. В тази приказка се разказва за една истинска майка - от онези, които имат толкова голямо и добро сърце, че в него винаги има място за още някого. Оказва се поне за четири деца... и три котки.


Д-р Илияна Кълева е лекар в Бърза помощ, София. Необикновена професия, в която стандартната куха фраза „проблеми в работата" намира съвсем друго изражение. Където нещата наистина са на живот и смърт, и в която оцеляваш като професионалист и човек само ако имаш наистина голям дух и сърце. Нейната още по-важна и необикновена мисия обаче, най-истинското й според мен призвание е да бъде майка. При това Господ има още по-велики планове за нея - не да стане майка на собствените си отрочета, тъй като това го могат и много други. А да даде любов, грижа, подслон и прехрана на цели 4 осиновени деца, което вече определено не е лъжица за всяка уста. Но тъй като Илияна е майка по рождение (неслучайно, преди да започне работа в Бърза помощ, работи като педиатър), тя се справя като че ли с лекота. Казвам „като че ли", защото, разбира се, проблемите и трудностите са много и само можем да гадаем през какво е трябвало да мине, за да стигне там, където е днес... заедно с децата си.


Нека представим и тях - другите главни герои на нашата приказка:


Иван - на 13 години, с мама Илияна е от 6-месечен.


Божидар - на 13 години, осиновен на 6-годишна възраст.


Дияна - на 13 години, присъединила се към семейството на 10 годинки.


Емил - на 12 години, роден брат на Дияна и най-малкият в групата; осиновен заедно с кака си на 9-годишна възраст.


ИВО


Илияна от малка иска голямо семейство и обожава около нея да има детска глъчка, смях и викове. Поради здравословен проблем обаче скоро става ясно, че няма как да стане майка, освен ако не осинови дете. И тя се решава на тази стъпка. Борейки се с тежката здравна реформа през 1999 г. и за своето място като лекар в новата и пълна с множество неизвестни система, тя бързо трябва да промени мисленето и начина си на работа и да стане от педиатър общопрактикуващ лекар. Точно в тези смутни времена й се отваря възможност за осиновяване. Обаждат й се за 6-месечния Иван, в който тя се влюбва от пръв поглед и който кръщава на името на баща си. Илияна решава да се посвети на детето и си остава у дома в майчинство до 3-годишната му възраст. Така губи и малкия кръг от пациенти, който е записала като общопрактикуващ лекар в двата месеца след старта на реформата малко преди да си вземе у дома Иван. След като малкият навършва три годинки, Илияна си намира работа в Бърза помощ, тъй като нощните смени и липсата на излишна бумащина по нейните думи, й дават известна свобода, както и възможност да се посвети в по-голяма степен на детето и на възрастната си болна майка, за която също трябва да се грижи сама след смъртта на баща си.


БОГИ


Иво пораства будно, умно и весело дете, което ходи в детска градина, помага на мама вкъщи и играе с връстниците си. Именно от игрите с близки на семейството деца близнаци на Иво му се приисква братче. Илияна няма нужда от много дълго убеждаване и подава отново документи за осиновяване. Този път обаче иска по-голямо дете, на възрастта на сина си, за да са си приятели и подкрепа. Двамата на семеен съвет решават, че след като Иван е кръстен на бащата на Илияна и на практика нямат друго мъжко име в семейството, да нарекат братчето Божидар, тъй като то ще им е подарък от Господ. Когато получава писмото от Хасково, с което я уведомяват, че имат подходящото момченце, Илияна прихва от радост и изненада, тъй като момченцето, което й предлагат, вече се казва... Божидар. Това за нея вече е повече от знак Божи! Всички нейни прятели и познати я обявяват за луда, неразумна, че решението й е прибързано и необмислено за самотен родител, но тя е твърда в позицията си и е убедена, че това пак е НЕЙНОТО дете. Или както казва тя - „Нито за едно от децата си не съм избирала или имала претенции." И още: „Когато дойде време да раждаш, нямаш право за избор, същото е и с осиновяването. Щом ти се обадят за едно дете, значи то е твоето, точка. Няма какво да му мислиш или избираш". Казах ви, че е велика жена!


Затрудненията с второто момченце са много повече, тъй като детето е отраснало в институция и адаптацията му е свързана с доста проблеми - и здравословни, и по отношение на учебния процес, и в контактите с връстниците. Илияна обаче е твърдо решена - ще го запише в първи клас, както и Иво, тъй като са на една възраст, и няма да допусне да го връщат назад и по този начин да подчертават още повече голямата пропаст помежду им. А разликата между двамата наистина е огромна - и в телосложение (Боги е слабичък, много по-дребен от Иво, видимо недобре хранен в дома), и по отношение на интелектуални възможности, и като общуване... „Колкото повече време е стояло в дома детето, толкова по-голям е отпечатъкът, който слагат върху него тежестта на системата, предателството на първите родители и предразсъдъците на обществото." Постепенно обаче с много грижи и любов Божидар израства на ръст, узрява и става голямо, будно и приказливо дете с живи очи и кипящо от енергия жилаво телце.  


ДИДИ


Подобна е историята и на Диянка. Тя влиза в семейството, запълвайки празнината на сестра в тази бойна момчешка групичка. Поотрастналите вече братчета сами пожелават да имат сестричка и отново сърцето на мама Илияна не устоява на молбите им. Тя пак минава по утъпканата вече два пъти пътека и един прекрасен ден я викат за среща с момиченце, за която тя тръгва в компанията на тръпнещите от вълнение две момченца. Дияна е оставена в дома със своето братче Емо, само годинка по-малко от нея, но двамата са разделени в процедурата за осиновяване, тъй като заедно по думите на ръководството на дома нямат почти никакъв шанс.


ЕМКО


Именно Иво и Божидар са тези, които започват да манипулират податливото сърце на Илияна, като й обясняват с унил глас колко тъжно и самотно е гледало зад оградата братчето на Дияна, след като са взели сестричката му, а него не. „Мамо, ние като семейство няма ли да направим нещо за Емо?", пита Иво. Илияна има само секунда или две за размисъл. Грабва телефона и се обажда отново в дома, като ги моли, ако семейството, което вече е пожелало да осинови братчето на Дияна, се откаже, да дадат момченцето на нея. Господ и този път се намесва и се оказва, че и Емчо е предопределен да бъде нейно дете. Така се присъединява към компанията и той. „Където има по парче хляб за три деца, ще се намери и за четвърто."  


Днес Илияна е горда майка на 4 прекрасни деца, които са любовта, утехата и смисълът на живота й. С лекарската заплата от 820 лв, 170 лева детски и около 200 лв. помощи за Иво, който още от бебе се оказва астматик, тя не само им дава „по парче хляб", но някак успява да ги облича добре, да ги изхранва, да им осигурява всичко необходимо в училище, че дори и да им вземе компютри - за всеки по един. За да не се чувстват с нищо недостойни и непълноценни, когато се сравняват с връстниците си. Само тя знае какво й коства това! Петимата осиновяват дори и три улични котета от жал, а и за да ги „спасят", както обичат да разказват. „У нас думата „осиновяване" е равнозначна на гордост", казва ми Илияна и четиримата кимат до нея с глава. 


Признавам, че аз лично след срещата си с нея и децата изпитах срам от някои мои проблеми и оплаквания. Знам също, че никога няма да забравя светналия й поглед и широката усмивка, която разцъфва на лицето й всеки път щом спомене някое от 4-те си деца. Вече съм убедена, че феите не са някакви измислени, приказни същества. Те живеят сега, сред нас и никак не е трудно да ги разпознаем. Само трябва да повярваме в щастливия край на приказката!


Автор: Весела Захариева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук