Анкета

Новини

Тъмната страна на приказките
Брой 68 - Юли - 2012

Трудно е да си представим какъв би бил животът ни, ако не съществуваха митовете, легендите, песните и приказките. Онези вълшебни, романтични, страшни или смешни историйки за идеализирани герои, които може би някъде и някога са съществували, преминават с лекота вековете почти непроменени, за да вълнуват, стряскат и разсмиват и днес хората също както в древността, когато всяка промяна във времето или живота на човека задължително е била израз на волята на капризно божество. Човекът, колкото и различен да е днес, винаги ще иска да преживее нещо повече от тривиалното, което го заобикаля. Дори и в свят, в който науката и техниката са обяснили почти всички тайнствени закономерности на живота, все още имаме нужда от чудесата.


Приказките са с нас още от раждането, четени и препрочитани от родителите, още преди да се научим да разбираме буквите. После, в по-зрели години, си ги припомняме с тъгата на порасналата Уенди, която вътре в себе си не е спряла да мечтае, но никога вече няма да се върне в недостъпния за възрастни свят на Питър Пан. Накрая ги четем на деца и внуци, връщайки се отново в техния подреден свят, от който нашите усложнени взаимоотношения и проблеми са толкова далече. Радваме се и страдаме с героите, обичаме добрите и се наслаждаваме на победата им над лошите, възхищаваме се на красивите и смелите и отхвърляме грозните и страхливите. Доброто винаги побеждава, любовта и щастието са безкрайни, а лошото винаги си получава заслуженото. Колко по-лесно би било за всички, ако така ставаше в живота, нали?


Черно и бяло


Колкото и важни да са приказките за цялостното развитие на детето, още от самото начало те трябва да бъдат внимателно поднасяни от родителя. Защото опростеното представяне на живота в тях би могло да създаде с грешните си представи онези повърхностни хора, подвластни на предразсъдъци, които ще им пречат да общуват свободно и пълноценно с всички като равни един на друг хора.


Натрапвани са ни отрано клишетата, че красавицата е винаги добра и благородна и заслужава да бъде обичана, а грозният човек крие душевна непривлекателност и трябва да бъде избягван. Понякога грозотата и болестта неволно са схващани като заслужено наказание за някаква минала вина. Богаташът е щастлив, а беднякът - нещастник, който се стреми да спечели богатство с минимум усилия. Чужденецът, непознатият често пъти е гледан с подозрение, защото „не е от тук", а само тесният кръг от „свои" хора е добър, тъй като е познат и не крие изненади. Много хора все още вярват, че старата мома задължително завижда на щастливо женените, мащехата винаги е зла и мрази до смърт „завареничетата", които пък са най-малкото „странни" и нещастни. Защото, когато е трябвало, не е имало кой да им покаже колко по-сложен и цветен е животът от тези представи.


Всички като деца сме ставали жертва на подобни приказки или пък несъзнателно сме ги изричали, без да си даваме сметка колко могат да наранят. Комплексите, които създават и у „палача", и у жертвата, биха могли да им бъдат спестени, ако възрастните бяха обяснили на малкото кое не би било редно да се мисли и каже и защо. Лично аз не вярвам и в клишето „децата са жестоки", с което често като че ли се извиняват и най-неприемливите им приказки с възрастта им. Те просто „попиват" всичко, което виждат и чуват от „авторитета" и после правят същото, приемайки го за безусловно правилно. Често той не си дава сметка за това, което неволно им е причинил с някоя безвкусна шега или изпусната случайно пред тях гневна реплика, убеден, че защото е още малко, хлапето нищо няма да разбере. А после ще се чуди защо проявите на детската агресия са толкова застрашително чести и как така точно неговото уж добро, чисто и спретнато детенце се превръща в престъпник. Разбира се, едва ли ще приеме, че и той има вина, за да се стигне дотук. Не, най-вероятно "лошите" са го предизвикали и то само се е защитило.


Пъстрата палитра


Родителят би трябвало да се намеси, за да обясни, че в реалността нито красотата, нито любовта или успехът са дадености, които един ден падат от небето в живота на заслужилите, а е нужен упорит труд, за да се постигнат, и нямаш никаква гаранция, че ще ги имаш за цял живот. Той трябва да се стреми детето му да има правилни приоритети - освен външността трябва да поддържа и вътрешния си свят, защото той остава, когато поостарееш и красотата ти повехне, да уважава хората и да ги приема колкото и различни да му се струват, защото ще трябва да общува не само с онези, които приличат на него. Малкият човек трябва възможно най-бързо да се научи да различава мечтите, които може да реализира от илюзиите, които не само няма да се сбъднат, но могат и много да го наранят. Така родителят ще оформи с годините един хармоничен млад човек, който знае, че перфектни хора по рождение няма и до съвършенството го доближават приятелството, срещите, промените и опитът, който те дават, а не страховете, изолацията и омразата. Трябва да се научи да „прощава" чуждите несъвършенства също както и другите приемат неговите. Защото хората, макар и равни, не са еднакви и именно това ги прави уникални и интересни.


Приказните кули на Холивуд


Днес колкото и да живеем с надеждата, че макар да нямаме природните и финансовите дадености на принцесите някой ден ще приличаме на тях и ще живеем в лъскавия им дворец, много често вече пораснали виждаме упорито в огледалото все същото грозно патенце, а средата ни повече подхожда на Пепеляшка. И това далеч не е повод за срам, защото и красотата, и богатството са относителни понятия, които си имат и своята цена, понякога твърде висока за избраните „звезди". Истинските принцеси живеят днес единствено в измисления Холивуд, но и те често са тръгнали от нулата, а външността им най-често е моделирана от гримьорите и фотошопа. В нашия свят животът на красивите, известните и богатите не само не е пример за подражание, а доста често на тях им се иска поне за миг да се върнат към времето, в което са имали свободата да изглеждат и правят каквото искат, без да са следени и коментирани при всяка изява.  Богатите също плачат и по нищо не се различават от по-бедните. Всички ние имаме победи и провали, върхове и пропадания, затова и е безсмислено да искаш нечий чужд живот, внушавайки си, че „чуждото е по-сладко", вместо собствения, който може и да е по-успешен и щастлив, но ти дори да не предполагаш.


Реалността


Да, хубаво би било прекрасният принц да те събуди с целувка като Спящата красавица, да се влюбите от пръв поглед и нищо повече да не ви разделя. Днес обаче, преди да дойдат принцовете според леко циничните вицове на феминистките, трябва да целунеш доста жаби, често вместо принца, идва... само конят. В живота на възрастните има разочарования, раздели, разводи и смърт, на мястото на които идва нова любов, която едва ли има планове как бързо да се отърве от „бившите" деца, а би могла да им предложи не по-малко любов от родната майка, тъй като те са важна част от живота на бащата, когото тя не е виновна, че е срещнала и обикнала малко по-късно. Моята любима баба, която ме отгледа и възпита и чието име се радвам, че нося, завинаги ме убеди с характера и поведението си, че зад стряскащата представа за мащеха може да се крие много по-свестен човек от роднините по кръв, които често дори не се държат един към друг като такива, а дребнаво спорят за имоти, пари и власт, вместо да се обичат и радват на присъствието си, давайки си ясно сметка колко е кратък животът, за да го пропилееш в омраза.


 Приказният свят би могъл да бъде както добър, така и лош учител на малкото ни съкровище, което едва започва да се учи да бъде голям човек в огромния свят, в който освен рутина винаги има и нещо друго, което никога няма да разберем. Как то ще възприеме неговите уроци обаче, решаваме ние.


 


Автор: Вера Хинчева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук