Анкета

Новини

Особености в развитието

Тъмнина и... Тишина
Брой 44 - Юли - 2010

"Аз, бидейки незряща, мога да дам един


съвет на тези, които виждат този прекрасен свят...


Използвайте своите очи така, все едно утре ще


бъдете слепи... Слушайте музиката на гласовете,


пеенето на птиците, могъщите звуци на органа -


слушайте така, все едно утре ще бъдете глухи."


Хелън Келър*


Сляпоглухотата представлява едновременно поражение на зрението и слуха. По своята същност не е просто „сума" от слепота и глухота, а е „уникална инвалидност". Най-тежката последица от нея е самотата, невъзможността да общуваш с околните посредством общоприетите способи. Следствието - немота, неумение да общуваш със словесна реч. За ориентиране в пространството около теб и за общуване с останалите хора остават само три от петте сетива (още може да ги наречем „чувства") - осезание, обоняние и вкус. Как в това състояние можеш да се научиш да разбираш човешкия език, да говориш, да пишеш думи?


Представете си, че ви завържат очите - вие ще се окажете в тъмнина...


Представете си, че ви запушат ушите - безмълвието ще ви обгърне...


След това излезте на улицата и опитайте да се „радвате" на живота.


Сляпоглухите не виждат цветовете на живота, не виждат залезите и не чуват пеенето на птиците.


Опитайте се да живеете, знаейки че това ви състояние е завинаги...


Сляпоглухотата при децата обикновено се определя като вродена или настъпила в ранна детска възраст загуба на зрението и слуха. Уникалността на тази инвалидност допълва и немотата, свързана с увредата на слуха. При сляпоглухите отсъства компенсирането на слуховата загуба посредством зрението - както е при хората с увреден слух. Освен това отсъства компенсация на зрението за сметка на слуха и речта, както се наблюдава при зрително затруднените. При нарушено зрение, дори частичната загуба на слух води до много големи отрицателни последствия за развитието на детето, в сравнение със същата слухова загуба при нормално виждащо дете. Точно по същия начин влияе и частичната загуба на зрение при развитието на глухото детенце в сравнение с нормално чуващото.


Развитието на детето с двоен сензорен дефицит се осъществява по съвършено различни пътища в сравнение със зрително затруднените и слуховоувредените. Тази „особеност" основно се заключава в това, че възможностите за общуване на сляпоглухото дете с хората около него са силно ограничени.


За ранното диагностициране на сляпоглухотата и за ограничаване до минимум на негативните последици от нея, е необходимо да се знаят причините, които са я предизвикали. Диагностиката на такава сложна инвалидност би следвало да има комплексен характер, за да се набележат най-подходящите за детето терапевтични техники. В литературата няма еднозначно определение за сляпоглухотата, както и за нейната етиология. Ако направя опит да обобщя няколко класификации, според причините за настъпване на този двоен сензорен дефицит, могат да се отделят приблизително 6 групи сляпоглухота:


1. Наследствено обусловени синдроми, включващи нарушение на зрението и слуха.


2. Наследствена увреда на слуха, съчетана с придобито нарушение на зрението.


3. Наследствено нарушение на зрението в съчетание с придобита увреда на слуха.


4. Сляпоглухота, настъпила поради „независимо" унаследяване на нарушения в зрението и слуха.


5. Екзогенно обусловено (т.е. зависещо от външни причини) увреждане на слуха и зрението.


6. Сляпоглухота с неизяснен произход.


            Според степента на нарушението на зрението и слуха има следните няколко групи сляпо-глухи деца и възрастни - тотално или практически сляпо-глухи (това е най-тежката форма на тази инвалидност); тотално слепи, но със съхранени слухови остатъци; слабовиждащи, но тотално глухи и слабовиждащи със съхранен остатъчен слух.


            Опитвайки се да изясним най-пълно същността на уникалната инвалидност сляпоглухота, за нея може да кажем, че съществуват следните видове:


- вродена или раннонастъпила сляпоглухота, настъпила поради наследствени причини, вътреутробни инфекции, недоносеност, родови травми или генетически нарушения;


- вродена увреда на слуха и последващо придобита слепота;


- вродено нарушение на зрението и последващо увреждане на слуха, понякога до степен на тотална глухота;


- т.нар. „старческа" сляпоглухота.


            Развитието на сляпо-глухите деца се осъществява на базата на съхранените сетива (обоняние, кинестетична, тактилна и вибрационна чувствителност) и индивидуалните способности на всяко дете за компенсиране на нарушенията в зрителните и слухови функции. Тъй като за сляпо-глухите деца е невъзможно да се ориентират в пространството с помощта на зрението и слуха, то за тях кожната чувствителност и двигателната памет стават „особения път" за опознаване на заобикалящата действителност. Ето защо е необходимо от най-ранно детство да се обърне особено внимание на развиване на двигателната активност на тези деца. За тази цел е нужно да се „подтиква" сляпо-глухото дете да проявява двигателна активност от най-ранна възраст - обръщане, повдигане, хващане, седене, ставане и ходене. С помощта на обонянието си детето може да получава информация за разстояние, а вибрационните усещания могат да бъдат основата, върху която да се изгради словесната му реч (това е така нареченият „тактилно-вибрационен" метод за обучение в словесна реч, който се основава на резонирането на говорните звукове на определено място по тялото и главата). Паралелно със съхранените възможности на обонянието, вкуса и тактилно-вибрационната чувствителност е необходимо да се приучат сляпо-глухите деца да използват остатъчното си зрение и слух. Аудиометричното изследване на слуха може да спомогне за точния избор на подходящи слухови апарати за двустранно слухопротезиране. В част от случаите най-приемливо е поставянето на кохлеарен имплант. Всичко това позволява съществено да се разширят и развият слуховите възможности при тези деца. Подборът на подходящи оптични средства, както и занятията по зрително подпомагане на сляпо-глухите мъници с остатъчно зрение (дори до състояние само на усещане за „тъмно-светло"), могат да развият в тях навик за използване на това зрение за ориентиране в пространството. За изграждане на максимално точни представи у сляпо-глухото дете за света около него са много важни дейности като моделиране, апликиране, рисуване и не на последно място играта. Способността за общуване се развива посредством усвояване на жестова реч за сляпо-глухи, дактилна азбука (в училищна възраст), брайлово писмо за някои от хлапетата, както и ръкописно писане с друга част от тях.


            За да бъде терапията ефективна, е необходимо да се проведе комплексно изследване на всяко сляпо-глухо дете - медицинско, невро-физиологично и психолого-педагогическо. От особена важност е това комплексно изследване да се провежда редовно, за да се отбележи динамиката в развитието, както и да се набележат най-подходящите дейности, съобразени с личните компенсаторни възможности и потребности на всяко дете.


            В заключение искам да разкажа един епизод от живота на Хелън Келър. Един ден, когато са на двора, откъсва няколко теменужки, които подарява на своята учителка Ан Съливан. Тя я прегръща силно и изписва в ръката й „Аз обичам Хелън!". Тогава Хелън Келър задава въпроса: „Какво означава любов?" - тази дума била научила, докато четяла Шекспир. „Тя е тук", отговорила учителката, като поставила ръката на момичето върху сърцето му - тогава за първи път Хелън обърнала внимание на неговото туптене. Била озадачена, защото нищо не разбирала. Вдъхнала аромата на теменужките и отново попитала: „Любовта - това е сладкият аромат на теменужките?", а Ан Съливан поклатила отрицателно с глава. Детето отново се замислило. Над тях слънцето греело силно и тя попитала: „Това ли е любовта?", защото й се струвало, че няма нищо по-прекрасно и живототворящо от топлината на слънцето. Държейки ръката си върху шията на учителката, усетила отново нейния отрицателен отговор и много се обидила, че Ан не успява да й „покаже" любовта. Минали два дена и те отново били в градината. Хелън нанизвала мъниста - две големи и три малки и през цялото време бъркала, защото мислела за думата „любов". В този ден времето било променливо - от време на време слънцето се показвало зад облаците, а понякога дъждовни капки падали от небето. Хелън Келър отново попитала Ан Съливан: „Това ли е любов?". А тя отговорила: „Любовта е като облаците, които скриваха слънцето. Ти не можеш да ги докоснеш, но когато от тях завали дъжд знаеш, че те съществуват и на този дъжд се радват растенията и изсъхналата от жегата земя. Любовта също не можеш да докоснеш, но можеш да почувстваш сладостта, която дарява на всичко, до което се докосне. Без любовта ти нямаше да си щастлива и нямаше да искаш да играеш." Хелън Келър сама споделя, че „Тази прекрасна истина нахлу в моето съзнание и аз разбрах, че моята душа и душите на другите хора са свързани с невидими нишки. И това ни прави щастливи."


            Когато тези невидими нишки са здрави и устояват всички трудности и перипетии, които едно състояние като сляпоглухотата поставя пред човечността на всеки един от нас, тогава и мракът не е вечен...


*Хелън Келър (1880 - 1968) - американска писателка, активистка и преподавателка. Тя е първата сляпо-глуха личност, която завършва колеж.




Автор: Миглена Богданова - слухово-речев рехабилитатор,
Терапевтичен и обучителен център "Пумпелина"


 


www.pumpelina.eu
Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук