Анкета

Новини

Родителска практика

Усещане за дете
Брой 11 - Октомври - 2007

Срещнах я на улицата. Случайно. В квартала, където живее. Виждала съм я и много пъти преди това - на корта, по телевизията. Но днес беше различна. Нямаше го съсредоточения поглед, а строгите черти на лицето бяха смекчени. На устните й грееше лека усмивка, а от очите й струеше нежност. На гърдите си носеше малко вързопче. Маги Малеева и малката Юлия, сгушена в слинга, отиваха на разходка.


Преди две години една от най-големите ни звезди се отказа от активния спорт и се ориентира към други начинания. Вече може да я видите на представяне на новата колекция на модна къща „Capasca", където е съсобственик, на различни екосъбития, организирани от любимия й проект Gorichka.bg и естествено, в тенис клуб "Малееви". А сега и в парка с тримесечната Юлия. Дали майчинството промени живота й и нея самата? Маги Малеева ще ни разкаже.


1. Kaк минаваха дните ти преди появата на детето и как минават сега?


Докато играех тенис, около мен постоянно имаше много напрежение, отговорности и ангажименти. Когато реших да спра да играя, си казах, че искам да прекарам време, (месеци, година, години... не знам колко) без никаква отговорност и напрежение. Бях много уморена и исках много да бездействам. Така и направих. Но все пак, не успях да стоя съвсем без да правя нищо, въпреки че много ми харесваше. Най-много бях ангажирана с Горичка и съм много щастлива с всички неща, които постигнахме. Когато забременях, си казах, че след като се роди бебето, искам да бъда постоянно с него, особено в началото. Така и правя. Бях готова да "изчезна" за малко и Юлия да бъде приоритет.


2. Как каза на съпруга си, че ще става татко?


Не си спомням как му казах. Сигурно съм му показала двете чертички от теста.


3. Имахте ли планове за бебе или беше изненада?


На мен ми отне около година, за да забременея. Така, че бяхме в очакване. Много отдавна имахме планове, но все не спирах да играя.


4. Как протече бременността ти? Имаше ли типичните "бременни страхове" и може ли да ги споделиш с нас?


Бременността ми мина съвсем нормално. Нямах страхове. Исках да гледам на себе си като на здрав човек, а на бременността като на един нормален процес и не исках да ме третират като пациент, на когото постоянно може да му се случи нещо лошо. В началото бях уморена. Прекарвах доста време вкъщи и четях много, което ми беше изключително приятно. Продължих да бъда активна, да ходя, да правя йога, да играя тенис. В седмия месец ми се случи нещо доста неприятно и абсолютно престанах да спя. Бях здрава, спокойна, но до сутринта не можех да мигна. Разхождах се нощем по улиците. Мисля, че съм имала нещо, което се нарича "restless foot syndrome". След раждането всичко ми мина. Но като изключим това, всичко около бременността ми беше много забавно. Имах повече апетит. Много ми се ядяха плодове и зеленчуци. Не напълнях много и лесно отслабнах.


5. Помага ли ти някой в отглеждането на Юлия или се справяш сама?


Засега само баща й ми помага. Предполагам, че в бъдеще ще имам помощ, но сега ми се струва, че е най-добре да съм с нея. Още не съм сигурна какъв й е режимът


и тъй като кърмя, по-добре да съм наблизо.


6. Сестрите ти са майки с опит. Следваш ли техните съвети?


Да, говорим доста и често ги питам за различни неща. Аз съм прекарвала много време с техните деца, което също ми помага, за да бъда сега по-спокойна.


7. Какви са твоите възгледи за отглеждането на дете?


Книгата, която най-много ми повлия и единствената, която прочетох преди да родя, е "The continuum concept". Затова не спазвам режим, нося си детето много и се опитвам да отговарям на нуждите му, ако успея да ги отгатна. В същото време се опитвам да не съм превзета от бебето, да правя неща, заедно с него и слингът ми върши чудесна работа, защото ходим навсякъде.


Не искам животът ми да се променя тотално, само защото имам бебе. Искам то да е част от него. Гледам да съм спокойна, защото мисля, че когато не съм, дъщеря ми усеща и също е неспокойна.


Използвам пелени за многократна употреба, а това спестява малко балирани отпадъци.


8. Напоследък много се говори за ползата от кърменето, особено на фона на мероприятията, организирани в рамките на Световната седмица на кърменето. Какво е твоето отношение към кърменето и би ли се съгласила да станеш лице на подобна кампания?


Разбира се. Това беше нещото, на което най-много държах. Много се радвам, че успявам да кърмя успешно и нямам никакви намерения да спирам. (Някои жълти вестници вече писаха, че съм спряла! И че не показвам бебето на никого, освен на майка си). Мисля, че всеки знае, че кърмата е най-добрата храна за бебето, но е и най-лесно за майката. Би било много добре, ако в България има сертифицирана болница "Приятел на бебето", която напълно да отговаря на всички критерии и изисквания.


9. Какво дете е Юлия?


Не знам. Струва ми се, че бебетата ужасно си приличат. Не знам дали е показала някакъв характер. От скоро започна да се усмихва и ние с баща й, естествено, сме лудо влюбени в нея. Иначе мога да кажа, че спеше ужасно много в началото и аз все се чудех дали да я събуждам да яде. Сега започна да мрънка малко повече, но пък спря да яде през нощта, което много ми харесва. Понякога ставах по 3-4 пъти.


10. Какво би искала малката да вземе от характерите на родителите си?


Най-много искаме да е любопитна към света.


11. А да не вземе?


Може би да е малко по-търпелива от майка си. Иначе таткото е перфектен.


12. Проявява ли вече собствения си характер?


Не съм забелязала нещо по-особено. Може би, ще изглежда по-странно, защото е необикновено руса.


13. Твоето бебе се смее най-много на...


Като ни види с Любо, понякога си се смее сама.


14. Любимата играчка на Юлия е...


Има една овца със звънче, която много я впечатлява.


15. Включва ли се съпругът ти в грижите за Юлия? Споделя ли твоите виждания? Имате ли разногласия по някои въпроси?


Абсолютно споделя вижданията ми. Даже, ако излезе понякога с количка, се притесняваме дали сме я носили достатъчно. Засега единственото разногласие е, че ако се разплаче, винаги иска да й давам да яде... Дори и да е яла съвсем скоро.


16. Как протича един ден на семейството ти?


Няма план. Ако имам някакви задачи, си я слагам в слинга и излизаме. Ако не, излизаме с количка някъде около нас. Ходим до тенис клуба ни най-често и гледаме децата как играят. Засега съм я оставяла два пъти с шише, защото наистина не можех да съм с нея и е плакала 20 минути, докато разбере какво се прави с него. Като беше по-малка, винаги излизахме вечер, а тя спеше. Вече си стоим вкъщи и заспива между 9 и 10 часа.


17. Кое е любимото ти място за разходка?


Най-много обичаме да се разхождаме в гората. Дърветата са й страшно интересни. Много ми е неприятно, че въздухът в София е толкова мръсен и гледаме максимално да не стоим тук, особено като е толкова малка. Така че вече е била на море и на планина.


18. Какви са родителските ти мечти и страхове?


Мечти не знам дали имам. Искам да се отнасям с уважение към нея и тя да си избере каква иска да бъде. Надявам се, че нашият пример ще й бъде достатъчен, за да има добра ценностна система. Страховете ми са свързани естествено със здравето и със света, в който живеем. Мисля, че нейното поколение ще бъде свидетел на лошите последствия от глобалното затопляне и промените в климата.


19. Какво би посъветвала младите момичета, които са на кръстопътя между кариера и деца? Възможно ли е според теб да се съчетаят двете неща?


Това наистина е може би най-сложният избор. Много е трудно да се дават съвети. Всяка ситуация е различна. Няма готова формула. Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Сигурно е възможно, но не е лесно. Мисля, че детето, за да расте сигурно, без комплекси, има нужда много от майката, особено в началото. Иначе, цял живот търси тази незадоволена нужда. Така поне пише в "Continuum Concept".


 


Интервюто взе: Боряна петрова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук