Моето дете не иска да играе с другите, стои отстрани в пясъка и подрежда играчките. Може би така му харесва, но ме безпокои, защото не позволява никой друг да развали подреденото. Би се съгласило да ги подреди по друг начин, но само, ако е в настроение.

Моят син много обича децата, когато види някое, хуква към него и така го стиска, че после никой друг не иска да се приближи. От време на време така устремено тича, че ми се струва, че не може да спре. И в такива моменти все едно не ме чува.

Аз не се безпокоя за моето дете, на площадката играе с другите, тича след тях, катери се. Но определено има деца, които не харесва - отива до тях и просто ги бута, все едно им казва „Махни ми се от пътя".

Моята дъщеря е много чувствителна. При по-силен шум си запушва ушите и ако сме на улицата, понякога не иска да продължи. Друг път се залепва за тонколоните, слуша музика и се поклаща в такт. Така може да си играе цял ден, стига да не почне реклама по телевизията.

Има много деца, които на пръв поглед изглеждат чувствителни и своенравни. По-важното е дали родителите си задават въпроса „Защо моето дете постъпва така?" и дали са готови да се вгледат по-добре в него, за да открият какво харесва и какво не, от какво се страхува и кои са онези неща, които са опасни за него, а то не им обръща внимание. Много често такива деца се оказват неочаквано за родителите със „Сензорно интегративна дисфункция" (СИД).

 Какво трябва да знаем за СИД?

• Не всяко чувствително и своенравно дете се намира в състояние на СИД. Може да има друга причина за подобно поведение.


• СИД не е болест, а е състояние, поради което не се лекува с медикаменти, а се терапевтира чрез моделиране на поведението.


• СИД влияе върху детското поведение като цяло, но може да замаскира други проблеми.


• СИД не се локализира чрез неврологични тестове.


• СИД може да бъде придружаващо състояние при генетични синдроми или други заболявания, но не е причина за тях.


• СИД не повишава и не намалява интелигентността на детето.


• СИД е дисфункция, а не липса на функция.


• При децата със СИД всички сензорни канали функционират нормално, но не комуникират помежду си.


• СИД е форма на неправилно възпроизвеждане на определени усещания.


• СИД, като състояние, може да бъде забелязана с различни „Маркери" след шестия месец от живота на детето.

 Какво представляват маркерите?

Човешкото дете се ражда и започва да се учи да разпознава различни усещания. Способността за сензорна интеграция (или казано по друг начин организацията на усещанията за следваща употреба) е несъзнателен процес, който възниква с раждането. Също така с раждането възникват и възможностите за забавяне или дисфункция на този процес. Маркерите са онези белези, които ни показват понижена или повишена чувствителност на детето към постъпващите по сетивните канали усещания, както и към възможността му за планиране на целеви действия. Важно за родителите е да знаят не какви са маркерите, за да се самодиагностицират - това е работа на специалистите, а да знаят какви са етапите на развитие на сензорната интеграция и какво да направят, за да подпомогнат правилното им протичане.

Първи етап:

Най-важното усещане в този етап е допирът. Той осигурява на бебето чувство на сигурност и комфорт. Изключително важно е майката да прегръща бебето колкото може повече, като е препоръчително то да бъде поставяно по корем върху корема й. Същото е добре да прави и бащата. Родителите трябва да наблюдават и начина, по който бебето държи тялото и главата си до тяхното тяло. Ако бебето се опитва непрекъснато да се отблъсне и не му е приятно да бъде прегръщано е желателно да се проследи начинът, по който то реагира на допир по време на кърмене или хранене.

Едновременно с усещането за допир, съществено значение имат усещанията, постъпващи през вестибуларния апарат (равновесие) и проприоцептивните усещания (т.нар. дълбока сетивност). Добре е родителите да люлеят бебето, като внимават в първите 3 месеца за позицията му и за липса на резки движения на главата, както и да обличат и покриват за забавление детето в различни материи. Появяват се усещания за мирис.

 Втори етап:

През този етап се осъществява интеграцията между усещанията за допир, равновесие и дълбока сетивност, която става основа за емоционалната стабилност на бебето. Най-важното в този етап е фактът, че благодарение на реализираната до този момент сензорна интеграция, макар и непълна, детето започва да развива способността си да планира целенасочени действия. Формира се схемата на тялото като представа за детето. Започва развитието на зрително моторната координация (окото следи какво прави ръката). Зрителните възприятия придобиват все по-голямо значение. В този етап е добре родителите да поставят „препятствия" пред детето, преодоляването  на които изисква целенасочено действие (по корем да достигне играчка, да хване ръката на мама или татко, да достигне висяща играчка и да я постави в устата си, да достигне чорапите си, за да ги събуе, да махне кърпа от лицето си). Появяват се усещанията за вкус.

 Трети етап:

През този етап детето развива способности да програмира действията си като целенасочена верига от последователни движения. Благодарение на тази способност то започва да партнира в игрите и ежедневието, да подражава и да се опитва да говори. Сензорната интеграция продължава своето развитие с възможността за изпълнение на различни инструкции, която прераства в разпознаване на значението на думи, изрази, текст, възможност за писане и четене, математически умения. В този етап най-голямо значение има интеграцията между слуховите възприятия и равновесието (вестибуларен апарат). В този етап се поставят основите за развитие на академични способности. Желателно е родителите да стимулират развитието на детето чрез разговори, в които му дават възможност да изкаже собствени мисли и се проявяват като добри слушатели; чрез четене на приказки и книги. Важно е в този период да се ограничи интересът към гледане на телевизия и рекламни клипове, които поради лекотата на посланието биват запомнени стереотипно лесно, но не дават представа на детето за причинно-следствената връзка между предметите и явленията.

 Четвърти етап:

Това е последният етап от сензорната интеграция. Благодарение на усвоените умения детето планира и реализира целенасочени действия. Неговата нервна система работи в синхрон, което е предпоставка за равномерно развитие във всички психични области. Завършена е ляво-дясната ориентация, детето е самостоятелно и способно на самоконтрол. То е самоуверено и със самочувствие, че може да се справи с необходимите затруднения и предизвикателства на възрастта.

Децата, които поради различни причини закъсняват в развитието си извън допустимото за възрастта, могат да проявят повишена или понижена чувствителност към усещанията и възприятията през четирите посочени етапа, което води до несинхронно протичане на сензорната интеграция и промяна в тяхното поведение към околните и заобикалящата ги среда. Всяко притеснение от страна на родителите е естествено и е желателно да бъде потвърдено или отхвърлено чрез консултация със специалист в областта на ранното детско развитие - възраст 0-3 години, без значение от моментната календарна възраст на детето.

"Разбирането, че детето ще "израсте" проблема с възрастта,

 може само да го предпази от своевременно получаване

на адекватна помощ" 

                                               Джийн Айрин  

Автори: Нина Йорданова - логопед
Хенриета Илиева - психолог