Наскоро една приятелка ми разказа как закалявали децата в Русия. Изкарвали ги от детската градина по гащички на двора в снега и ги поливали с вода. Чудя се дали лелките са се събличали по бельо и също редом с децата са нагазвали в снега. Едва ли! Стояли са уютно облечени с дебелите си палта и ушанки и са „закалявали" в името на дисциплината и защото така трябва.  

Представих си го и се зарадвах, че не съм руско дете в детска градина. Моите уважения към тази велика и сигурно много правилна методика, но това за мен не е закаляване, а мъчение. Когато дъщеря ми беше на няколко месеца, на въпроса ми към един специалист за температурата, на която трябва да спи детето в стаята си, получих следния отговор: „На каквато ги свикнеш тези животинки, на такава...". Лекарят е добър, не е някакъв изрод, но и това ми се стори странно  - „животинки".... Въобще странни неща можем да направим с децата си в напъните за изграждане на така бленувания имунитет. Тази дума е толкова често повтаряна от докторите, списанията, брошурите и рекламите, че постепенно се превърна в една от онези части на речта, които са загубили истинското си значение от много повтаряне.

Започвайки да пиша тази статия, ми се наложи да проверя какво аджеба значи „имунитет", какво е определението по дебелите книги. И ето какво открих: „Имунитетът (от латински: immunis - свободен) е устойчивост на организма срещу физичните, химичните и биологичните патогени на заобикалящата го среда. Имунитетът е сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Основната цел на имунитета е да съхрани хомеостазата и генетичната цялост на организма, независимо от промените в заобикалящата го жива и нежива природа". Кратко, ясно и точно. На други места прочетох, че статистиката е повече от жестока - 72 процента от болестите възникват поради отслабналите защитни сили на организма и че този организъм, който има силен имунитет, не допуска никаква зараза в себе си. Ясно, категорично и нетърпящо възражения. Намерих и списъци с ясни и точни инструкции какво да правим по въпроса. Въпросът е обаче, че ние сме родители, а не лекари на децата си и не винаги е възможно, а и често не е нормално, да превърнем живота на отрочето си в поредица от специални занятия само с цел добър имунитет. Можем да изберем да кърмим дълго и с това да дадем шанс на детето си да е по-здраво и по-щастливо, можем после да му даваме повече зеленчуци и плодове, да се разхождаме и още много други. Все неща, които правим и без да ни продават какво ли не и да ни убеждават как живеем в ненормална среда, колко е опасно всичко около нас и как, ако не сме добри консуматори, не сме добри татковци и майки. Убедена съм, че всеки родител знае ключа за здравето на собственото си дете. Защото родителството е индивидуално, децата са различни и времената, в които живеем са различни. Някой беше казал, че най-доброто за едно дете е това, което майка му прави за него. Винаги си го повтаряйте и знайте, че обикновените неща, които правите всеки ден с малкия човек до вас, са ключът към здравето му.

ЛЕСНО И ПРОСТО

Ежедневните разходки в близката градинка са най-обикновеното нещо, което правите за детето си с лекота и това е първата стъпка към устойчивия му организъм. Движение на чист въздух. Ще кажете, че сте в столицата на оживен булевард - ами това са реалностите, в такъв свят живеем и ще трябва да се примирим, че градските деца няма да имат червени бузи от тичане по поляните. Ето ви причина да бягате от града през уикенда. Кратка разходка на Витоша или посещение на някоя баба на село и хоп - вашият малчуган вече има лек загар от вятър и слънце по лицето. Свалете шала от носа му за малко, оставете го да се повъргаля в снега и да подиша от бялата пудра на преспите. Какво по-хубаво от малко запъхтяно и щастливо дете. Поставете се на негово място - наскоро сте проходили, открили сте пълзенето, падането, пързалянето, е няма ли да ви се иска да махнете досадния ограничаващ шал от устата си, за да спрете за момент да се чувствате като робот? А да се намокрите малко в снега? Помислете си - вкъщи вие ходите по фланелка и чорапи, а карате малкия палавник да носи анцуг и дебели пантофи, от които слабите, току-що привикнали или тепърва привикващи с ходенето крачета се чувстват сковани. Събуйте детето и го облечете по ваше подобие. Детето не е порцеланова статуетка.

ХРАНАТА

Вашият малък наследник е част от вашето семейство и също така е нормално да се храни с вашата кухня, да свиква с вкусовете, които обичате. Естествено, че ако не сядате на маса без пържоли, не е нужно да яде свинско всяка вечер. Трябва да усетите баланса между ежедневната и понякога не чак толкова здравословна храна на масата ви и това, което е добре да яде детето ви. Зеленчуци, плодове, месо, риба... всичко в нормалните количества и с нормално разнообразие. Толкова, колкото умеете и имате възможност.

И КАТО ЗАГОВОРИХМЕ ЗА ЯДЕНЕ... 

Оставете го да лапне солетата, която току-що е изпуснало на земята и си припомнете онази детска легенда от училище, че ако не са минали 30 секунди, може, защото бактериите не са успели да се качат върху солетата. Смешно е, нали? Детският фолклор не е случаен. Когато вашият малчуган порасне още малко ще прави хиляди нечувани от хигиенна гледна точка неща и вие няма да сте там с него в детската градина, на двора или в училище, за да го предпазите. Да се стрелнете от другата страна на стаята и креснете: Не маме, не го лапай това!". Детето ви ще прави много неща, от които ще ви се изправят косите, ще яде разни неща от земята, които е изпуснало, ще съблича якето си в двора през зимата, за да може да играе по-свободно, ще се събира с какви ли не деца. Има много родители, които не събират детето си с връстници, за да го запазят от вируси. Но истината е, че когато живеем в изолирана среда, организмът ни става мързелив и няма стимул да се защитава. Не можем да живеем с орлите и рано или късно ще се сблъскаме с поредния грип, който е донесло съседското дете от яслата или от детската градина. Малко безсънни нощи и притеснения, но всичко е в реда на нещата. Така ще растат децата ни и освен ако не живеете отшелнически на края на някоя гора, няма как да се опазите от тези неща. А телата ни еволюират, различни са от тези на нашите баби и дядовци, боледуват по различен начин, оздравяват различно, изграждат си защита срещу нови опасности, с които прадедите ни никога не са се сблъсквали. Това е естественият ход на нещата.

ВСИЧКО Е ПОЗВОЛЕНО, КОГАТО НЕ Е ПРЕКАЛЕНО 

Може би това е универсалният принцип в „голямото изграждане на имунитета". И ако са ви казали да къпете бебето си с хладка, почти студена вода, да спи на - 18 градуса и денонощно да го държите голо, а това не ви се струва нормално, значи сте прави. Ако цяла зима държите овлажнител в детската стая, без малкото ви дете да има проблем, го отдалечавате от естествените условия, в които живеете. А лош или добър вашият живот е и негов. И температурата в апартамента, и влажността, и мръсният градски въздух са все неща, с които организмът му ще трябва да се сблъска рано или късно и ако държите детето си в стъкленица, рискувате след време да го хвърлите неподготвено във водата. А страховете си оставете  настрана. Тях винаги ще ги има - „ще настине, ще се зарази, ще се обрине, ще се разкиха"... Родителските глави чертаят какви ли не апокалиптични картини и не бих пожелала и на най-големия си враг това, което понякога си помисля една майка.

Ключът към здравето често не е в количеството изяден карфиол и в правилната температура на стаята, а е в щастието. Когато дарявате детето си с топлина и правите всичко с мярка, ще виждате доволната му усмивка и ще знаете, че нищо не сте сбъркали и вървите в правилната посока.

Автор: Анна Свиларова