Анкета

Новини

„Бивалици“ от снежния край
Брой 14 - Януари - 2008

Макар Коледа и Нова Година вече да са отминали, зимата винаги ни кара да се връщаме там, където сме били много отдавна. В онзи - истинския, любимия, забавен, палав и жизнерадостен свят на детството. С големите надежди и още по-големите очаквания, с наивните вярвания и грандиозните мечти, със смелите идеи и пъстрите желания.


Добрият старец вече има собствен сайт, собствена поща и адрес, на който да му изпратите писмо.


Лапландия е най-северната област на Финландия и заема около 30% от територията й.  


Късметлии могат да се нарекат всички, имали възможността да наблюдават уникалното природно явление Северно сияние.


 Спомените от детството избледняват с времето и често помним само детайли от това, което ни се е случило. Ако то е било прекалено значимо за нас, остава в паметта като прашинка, като късче от нещо истинско. Още оживява пред очите ми един далечен, полузабравен и полуреален спомен. Настанил се е трайно и като някой палавник ту се скрива, ту се показва, ту иска да го догоня.


Бях на седем. Седях в скута на майка си. Имаше много деца и всички бяхме събрани там, заради едно единствено нещо. Залата беше претъпкана. Беше една от онези зали, на чиято сцена висят тъмни плюшени завеси, покрити с дебел слой прах.  Впрочем, тях още ги има - може би, за да ни напомнят за миналото или да навяват носталгия у нас - порасналите. Всички седяхме в очакване с погледи, приковани в сцената. Как ли сме изглеждали отстрани? Стотици детски очи, които за нищо на света не биха се отместили. Най-после дойде и моят ред. Спомням си, че ме беше срам. Отидох, защото пред мен стоеше човекът, пред когото благоговеех. Не можех да го разочаровам. Облеклото му беше същото. Такова, каквото го знае всеки. И досега не се е променил. Все още си е онзи симпатичен шишко, може би с няколко килца отгоре. Седнах на коленете му, а до него стоеше опакован голям подарък. Знаех, че е за мен. Опитвах се да отгатна какво има вътре - в главата ми се въртеше какво ли не - гигантска кукла, колело, игра. Беше една плюшена оранжева лисица. Не бях особено очарована. Но бях доволна, защото имах възможността да докосна белобрадия си приятел, да го погледна в очите и после щастливо да си отдъхна. Имах толкова много въпроси, но нямаше как да му ги задам. Зад мен имаше купища деца, които чакаха за същото. Още са ми в главата - изгарях от любопитство да го попитам защо винаги му е толкова червен носът, защо брадата му е толкова дълга, какво прави Снежанка през останалото време и само послушните деца ли получават подаръци; как успява да обиколи цялата земя само за една нощ и не се ли уморява да бъде винаги толкова добър, къде живее и дали някога мога да му отида на гости. Така и не успях да ги задам. Може би е по-добре така. Всеки си има свое собствено обяснение за нещата, а понякога истината може да ни разочарова, да се спука като кристална топка и само трясъкът от счупените парчета да продължава да отеква в ушите ни. Тогава го наричахме Дядо Мраз, после го прекръстиха на Дядо Коледа и нещата взеха, че се промениха. Появиха се елените, изгря звездата и на Рудолф. Само Снежанка и джуджетата пак си ги имаше. Лека - полека разгадаха тайната около Дядо Коледа и тя стана достояние за всички.  И като че ли вълшебството загуби малко от своя чар. Показаха дома му по телевизията и тогава се разочаровах. Не зная защо. Може би не исках да се бъркат в мечтите ми, да ги ровичкат, разбъркват и после да сглобят някаква история. Тя не беше моята, а нечия чужда. Усещането е същото като да ти поднесат манджа, на която знаеш, че нещо й липсва, но не можеш да разбереш точно какво. После Дядо Коледа започна да се появява в реклами, говореше от  екраните, ликът му се смееше от плакатите, гласът му звучеше от радиостанциите. Интересното бе, че винаги изглеждаше по различен начин - ту по-нисък, ту по-висок, с по-дълга или по-къса брада, дори и очите му имаха различно излъчване. Не казвам, че магията е изчезнала. За днешните деца той пак си остава вълшебникът, който умее да отгатва дори и най-съкровените желания. Просто върви в крак с времето. Затова съм склонна да му простя. Добрият старец вече има собствен сайт, собствена поща и адрес, на който да му изпратите писмо. Помощниците му твърдят, че е строг и взискателен и затова не обича да получава писма, чието съдържание се изчерпва само с дълъг списък от желания. И той, като всеки, би желал да понаучи нещо повече за подателя на писмото, за семейството му, за страната му и т. н. А да посетите дома или работилницата му вече не е проблем. Къде живее сега? Ами, казват, в Лапландия, официално провъзгласена за родно място на Дядо Коледа през 1995 г.


 Приказката продължава...


Като се замисля, едва ли има по-подходящо място от Лапландия. Там чудесата са ежедневие. Та къде другаде може да повярвате в очевидните и не дотам очевидни неща и колкото и да търкате очите си, все да имате чувството, че сънувате. А ако се опитате да си ги обясните, ще се оплетете безкрайно, така че по-добре не пробвайте! И ако по пътя срещнете свободно скитащи се елени, недейте да си мислите, че са се изгубили или са избягали отнякъде. Просто това са многобройните обитатели на тази далечна северна област. Тук може да се сдобиете с шофьорска книжка, дори и ако не сте пълнолетен или да карате кучешки впряг, сякаш се намирате в шейната на Снежната Кралица. Къде другаде може да видите тази непокътната, приказно красива белота на природата, да вдишате с пълни гърди чистия въздух, да усетите тайнството на замръзналите езера или да чуете шепота на  величествените склонове? Защото казват, че тук има нещо вълшебно, което витае във въздуха. Може би, защото според редица предания езерата се обитават от приказни феи, а троловете са господари на вековните гори и планини. Местните легенди говорят също за съществуването на земни и горски духове, които тайно се кикотят или правят пакости на хората. Има ли нещо по-вълнуващо от това още със събуждането си да знаете, че днес ще посетите работилницата на Дядо Коледа, където е и неговият собствен пощенски клон? Там всяка година пристигат над половин милион писма, изпратени от цял свят. Пуснете и вие своето! Може да покарате ски, когато си поискате или да похапнете от местните кулинарни специалитети. Защо да не се разходите по снежните пътеки, търсейки скривалището на онези тайнствени същества? А после уморени, но доволни да се потопите в блаженството на сауната или да се отдадете на хилядите развлечения, които предлага този приказен край?


Лапландия е най-северната област на Финландия и заема около 30% от територията й. Коренните жители се наричат „саами" и традиционно се занимават с риболов и животновъдство (по-специално с отглеждане на елени). Административен, търговски и културен център е град Рованиеми, разположен на Северния полярен кръг. Планината, която се намира в близост до него, се счита за родно място на Дядо Коледа. Почти изцяло разрушен по време на Втората световна война, градът е издигнат наново и днес се е превърнал в примамлива туристическа дестинация.


Финландският климат е умерен и субарктически, но дори и в най-северните райони ледът и студовете не са толкова страшни. Там също има четири сезона с различна продължителност. Освен зимата, лятото също има какво да предложи на туристите. Първият сняг пада през октомври. Затова ски - пистите са готови за ползване още тогава. Най-коварните и люти месеци са януари и февруари, когато температурите достигат -20°С, че и повече. Студът е сух и затова не се усеща до такава степен. Времето започва да се променя през март и април, когато слънцето се задържа доста по-дълго. В края на ноември започва полярната нощ, която продължава до средата на януари. „Късметлии" могат да се нарекат всички, имали възможността да наблюдават уникалното природно явление „Северно сияние" -  невиждано съчетание на цветове и багри. Но само този, които е бил свидетел на всичко това, го знае със сигурност. Природното явление се дължи на слънчевата активност или по-точно на протоните и неутроните, които се откъсват от най-външния му слой. Те проникват в земната атмосфера, а под въздействието на магнитното й поле, което е най-силно в полярните области, се получава тази пъстра синьо-зелена симфония.


Дали да отидете? Ако имате възможност, не се колебайте! Удоволствието е скъпо, но си заслужава. Туроператорите ни засипват с примамливи оферти, а предложенията за различни снежни приключения определено изкушават. Не всички забавления са включени в цената, но това, разбира се, е фирмена политика и условията са различни при отделните туристически агенции. Предварително се поинтересувайте какви са цените на пакетните услуги.


Една от атракциите е сафарито с хъскита. Облечени от глава до пети, вие ще имате възможност не само да посетите ферма за хъскита и да се запознаете отблизо с живота на тези красиви кучета, но и да се возите на впряг. Качват се по двама, като единият се вози, а другият управлява. Разбира се, това може да стане, едва след като получите специални инструкции. Самото возене е с продължителност около 30 минути. Обещават, че ще се погрижат и за празните ви стомаси, затова считайте, че хапването ви е в кърпа вързано.


Посещението на ферма за елени също е една чудесна идея. Имайки предвид колко тясно е свързан животът на местните с тези мили създания, бъдете сигурни, че няма да останете разочаровани. Почти до края на 19 век лапландците основно са се занимавали с отглеждане на елени, лов и риболов. Затова в Лапландия елените се възприемат почти като домашни животни, а тяхното отглеждане е не просто занаят, а вековна традиция, предаваща се от поколение на поколение, от баща на син. Ще ви издам една малка тайна: всеки, дръзнал да се качи на еленска шейна, ще получи и специална награда - сертификат за управление на шейна. Защо тогава твърдят, че десетгодишните не могат да притежават шофьорски книжки? Е, вече можем да поспорим.


Друго развлечение е екскурзията със сноумобили или турът със снегоходи до връх Олос. Което и да изберете, няма да се разочаровате. Ще имате възможност да се полюбувате на красотата и величието на гледките. Несравнимо по силата си и още толкова вълнуващо за децата е посещението до селото на Дядо Коледа. Непременно ги заведете до пощенската станция, за да пуснат и те своята картичка. Посетете офиса или се снимайте по желание с добрия старец. В полярното село има магазинчета със сувенири, а съвсем наблизо се намира и увеселителният "Санта парк", построен през 1996 г. Санта Клаус е другото име, с което наричат Дядо Коледа по света. Затова и паркът е кръстен в негова чест. Оформен е като пещера и за да е още по-интригуващо и интересно за най-малките казват, че там се е родил добродушният дядо. Вътре има множество атракции за децата, магазинчета, сергии, които предлагат разнообразие от играчки и сувенири. А за да не скучаят порасналите, топлите и уютни ресторантчета ги подканят да опитат традиционните специалитети на тази северна област - пайове с горски плодове, сладки, лапландски хляб, риба и топли напитки. Стига да пожелаете, можете да пробвате и вкуса на еленското месо, което обикновено не допада много на туристите. Прекосяването на Северния полярен кръг трябва да се отбележи подобаващо. Затова всеки бива удостоен със сертификат, който получава след кратка тържествена церемония. Разбира се, с това далеч не се изчерпва всичко. Има още толкова много неща, които могат да се видят, стига човек да има възможности и достатъчно време, за да ги използва  - вечеря в селото на лапландските шамани, където туристите стават свидетели на уникално шоу, едно представление за малки и големи; посещение в арктическия зоопарк „Рануа", където могат да се видят различни животински видове, обитаващи полярните ширини; разходка до двореца на Снежната Кралица и пр., и пр. А че повечето от курортите предлагат чудесни условия за каране на ски,  никой не би трябвало да се съмнява.


Какво още? Ще разкажете вие, когато се върнете. А дотогава, мечтайте заедно с мен!


 


 


Автор: Милена Кожухарова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук