Всеки иска да остави нещо след себе си - частица от своето „аз". Но не всеки има шанса да го направи. В съвременния свят не се примиряваме със съдбата си и продължаваме упорито да търсим нови и нови начини за създаването на нов живот, който да осмисли дните ни, да ни разсмива и разплаква, да ни донесе непознати вълнения, да събуди неподозирани инстинкти и чувства, да ни промени изцяло и завинаги.

И колкото по-невъзможно е това, толкова по-силно е и желанието ни да се сдобием с желаната рожба с цената на всичко... Лутането между надеждата и отчаянието е разбило не един брак, разорило не едно семейство, променило не една съдба.

А методът „ин витро" със сигурност е придал съвършено нов облик на живота на много хора - на онези, за които децата са най-ценното, най-значимото и най-бленуваното. И техните мечти са се сбъднали.

Началото

„Ин витро" е извършено за първи път на 25 юли 1978 г. от д-р Робърт Едуартс и д-р Патрик Степто във Великобритания. 10 години по-късно се ражда и първото българско „бебе в епруветка".

„ин витро" - кога, как, защо?

През последните години методът ин витро стана все по-популярен сред желаещите да се сдобият с мечтаната рожба на всяка цена. Но какво знаем за него всъщност?

Когато маточните тръби са дефектни, запушени или оперативно отстранени, е потърсен начин да се заобиколят - това става чрез ин витро, известен още като „бебе в епруветка". При стандартната схема се прави стимулация на втория ден от цикъла на жената и в рамките на 10-12 дни ежедневно се правят инжекции с фоликулостимулиращ хормон. Те влияят прицелно само на яйчниците. Когато растящите фоликули станат достатъчно големи, те имат и яйцеклетки. Когато са малки, те могат да бъдат и „кухи". В определения ден, когато са с размер 18-19 мм., се прави лутенизиращ хормон, който съзряза обвивката и тя се пука на 40-ия час.

Стремежът е да се имитира естествения цикъл, което по мнението на специалистите е най-доброто. Това се извършва с помощта на влагалищен трансдюсер. Манипулацията продължава  около 15 минути с венозна упойка. След това пациентът няма спомени от упойката и преживяното. Процедурата е безболезнена!

Течността се изсмуква със спринцовка и се дава на биолога, който определя дали е само фоликулярна течност или съдържа яйцеклетка. От 10 фоликула 7-8 са добри. Оттам нататък работа на биолога е да ги обработи, „подготви" и да им сложи сперматозоиди - класическо „ин витро" оплождане или ICSI.

Класическото ин витро протича по следната схема: в паничка се поставят яйцеклетки и сперматозоиди и се чака да настъпи оплождане.

От много години в България, обаче се прилага нова технология на ин витро, наречена ICSI - интрацитоплазмена спермална инжекция. При нея под микроскоп се отделя добър сперматозоид. Той може и да е с увредена опашка. Важно е главичката да е нормална и биологът да прецени, че ДНК-то на сперматозоида е достатъчно добро, качествено и перспективно.

Яйцеклетката си има определена пипетка, която лекичко я засмуква, без да я уврежда, за да я фиксира и под микроскоп в нея се поставя сперматозоида. По този начин шансът да бъде оплодена яйцеклетката е много по-голям. Ембрионите започват да се развиват. Отначало се разделят на 2,4,8 клетки и т. н. в геометрична прогресия.

Обикновено се изчаква от 2 до 5 дни за съзряване на яйцеклетките и се подготвя в определена хранителна среда - с тръбичка се вкарва в матката.

На колкото по-малко се делят ембрионите, толкова по-голям е шансът за захващане. Затова лабораториите правят подобрени хранителни среди.

Съществува среда, наречена "лепило за ембриони" - ензимна среда, в която се създават по-добри условия за захващане на ембриона.

между надеждата и отчаянието

На около 14 -17 - ия ден се прави пункция и до 28 - 30 ден (както е при естествения цикъл на жената) следват около 14 изключително изнервящи дни на очакване.

На около 70%-80% от жените им идва менструацията, а с нея и разочарованието. Тук е мястото на психолога, който да успокои двойката и да й помогне да преодолее страданието и отчаянието си. Психологът е ключова фигура и в случаите, когато няма установена физическа причина, която да възпрепятства забременяването.

Предимствата

Методът „ин витро" не е панацея. Той е измислен да послужи при запушени или липсващи маточни тръби като алтернатива на естественото оплождане. Използва се и при автоимунни заболявания, както и когато всичко е наред, но въпреки това не настъпва оплождане (психогенни причини).

Основното предимство е, че при ин витро може да се проследи процеса изцяло, а това гарантира по-висок успех в сравнение със сляпото очакване.

Рисковете

„Ин витро" е хиперстимулация. За минимизиране на рисковете е важно да попаднете на добър специалист, тъй като в противен случай може да се стигне до неприятни усложнения. Основният риск е от лекарска грешка и хиперстимулация на яйчниците. Категорично риск за изхабяване на яйчниците или появата на карцином (раково образувание) няма, твърдят специалистите в областта.

Другата особеност е наличието на определени кръвоносни съдове, с които трябва да се внимава да не бъдат засегнати, докато се прави пункцията.

шансовете за успех

При „ин витро" съществува около 20% шанс за успех. Това означава, че двойката трябва да се надява и да вярва в положителния резултат, но да бъде емоционално подготвена и за възможността опитът да е неуспешен.

Фактът, че имате 2 или 3 неуспешни опита до момента, обаче не бива да ви отчайва, тъй като вероятността да успеете при следващ опит не е намаляла, а се покачва до 40-60%.

проба - грешка... до кога?

Няма ограничение в броя опити за забременяване. Всичко зависи от желанието ви и най-вече от финансовите ви възможности. След неуспешно „ин витро" можете да направите повторен опит още на следващия месец. За съжаление, Здравната каса у нас поема само ЕДИН ОПИТ.

Цената

Стандартната процедура струва около 5000-6000 лв. В някои случаи сумата може до стигне и 10 000 лв., ако организмът не реагира на стандартната доза лекарства. Рискът това да се случи, обаче е едва 10%.

мястото

В България има 8 легитимни центъра по „ин витро" оплождане. На манипулацията можете да се подложите и в чужбина (Европа, САЩ, Израел и др.).

възрастта

До „ин витро" обикновено прибягват по-възрастните жени, на които трябва да се направи предимплантационна диагностика. Над 35 - годишна възраст генетичният риск е завишен. Жените до 45 години имат шанс да заченат, но истинският успех е постигнат при раждането на живо и здраво бебе.

чужда яйцеклетка/сурогати

Ако жената е над 45 години, генетичният риск при ин витро оплождане със собствена яйцеклетка е много висок. Затова в тези случаи се прибягва до присаждането на „донорска" чужда яйцеклетка от по-млада жена.

Друг вариант е бебето да бъде износено от сурогатна майка. 

реакциите

Възможна е появата на алергична реакция при непоносимост към прилаганите медикаменти. Понякога хормоналните промени могат да предизвикат главоболие, дискомфорт, световъртеж. Самият стрес и вълненията, свързани с болезненото очакване, може да доведе до нервност и честа смяна на настроенията. 

условията 

В момента у нас съществува програма „Ин витро" на НЗОК за отпускане на лекарства на всички семейства с индикации за ин витро оплождане.

 КРИТЕРИИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ:

1. Двустранна, пълна или частична обтурация на маточните тръби, доказана с ХСГ (хистеросалпингография) или ЛС (лапароскопия).

2. Мъжки фактор с наличие на поне два от следните критерии във всяка от задължително две спермограми в два различни центъра и направени от ембриолог със съответната квалификация:

 - обем на еякулата 1 ml и по-малко;

 - 20 млн./ml и по-малко сперматозоидна концентрация;

 - 40% и по-малко прогресивно подвижни сперматозоиди;

 - 14% и по-малко с нормална морфология сперматозоиди по стриктните критерии на Крюгер;                                                                                               

 - хеми-зона тест 35 и по-малко (HZA);

 - доказани спермоантитела (при мъжа и/или жената);

 - липса на сперматозоиди в еякулата и доказани витални при биопсия на тестисите;

3. ЛУФ-синдром, доказан поне 3 цикъла с ултразвук и приложено принтер разчитане;

4. Тежка форма на ендометриоза (III - V ст.), доказана с лапароскопия  (или -томия ), деструктирала в значителна степен аднексите и лекувана медикаментозно;

5. Стерилитет  с продължителност една година и шест мeсeца при възраст на жената 34 години и по-малко и неуспех от други конвенционални методи за лечение на стерилитета в продължение на 12 месеца;

6. Стерилитет с продължителност шест месеца при възраст на жената 35 години и повече и неуспех от други конвенционални методи за лечение на стерилитета в продължение на 6 месеца;

Възрастта на жените, включени в програмата за лечение, е от 18 до 40 години (включително навършващите 40 години в годината на подаване на документите).

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:

 1. Молба (свободен текст) до директора на РЗОК на територията, на която ЗЗОЛ е направило избор на ОПЛ (общопрактикуващ личен лекар).

2. Епикриза от оперативната интервенция (лапароскопия или лапаротомия), доказваща обтурацията или липсата на маточни тръби и/или хистеросалпингография, доказваща същото.

3. Експертно становище за необходимостта от лечение с дадения лекарствен продукт.

4. Две спермограми в два различни центъра и направени от ембриолог със съответната квалификация, при наличие на мъжки фактор. При нормални параметри е достатъчна и една.

5. Направени всички предварителни изследвания, посочени по-горе в програмата.

6. Принтерни разпечатки за липса на руптура на фоликула (за три цикъла) при наличие на ЛУФ-синдром.

7. При наличие на ендометриоза - всички документи изисквани от НЗОК при ендометриоза, както и експертно становище за нейния стадий и документ за проведено лечение преди започване на процедурата по асистирана репродукция.

8. "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК" - обр.  МЗ-НЗОК №1.

9. Декларация за съгласие с изискванията за лечение по програмата.

Всички документи се приемат в РЗОК след задължителна проверка за непрекъснати здравноосигурителни права.

Времето

Обикновено административните процедури са за около 45 календарни дни, в които ще получите протоколите си за взимане на лекарствата. Месечно се одобряват кандидатурите на около 100 жени, а броят им за година е 1200. Самата процедура по оплождането отнема около 15 дни.

правилата

В желанието си да постигнем мечтаното, често забравяме истинската си цел. Изнервени и обезкуражени, затънали в куп проблеми, ставаме сприхави и раздразнители, сипем обвинения срещу партньора и негодуваме срещу съдбата, която ни е лишила от възможността да бъдем родители. А изнервената обстановка допълнително натоварва и пречи на успеха. Най-важното е да не допуснете любовта да си отиде, което би обезсмислило крайната цел, да не разваляте отношенията си с човека до вас и проблемът да ви сплоти, а не разедини. Само в атмосфера на обич и взаимопомощ ще постигнете желаното.

По света

В другите страни нещата не стоят така. В Словения, например едно семейство се ползва с правото на 3 опита ин-витро. Когато опитът е успешен и се роди едно дете, семейството има право на още 3 опита за второ. Заплащането се поема от държавата - то е пълно и обхваща цялата процедура.

броят

Колко деца „ин витро" има в България е труден въпрос.  Няма официална статистика, нито семейства, желаещи да предоставят подобна информация. По неофициални данни, обаче децата, заченати „ин витро" у нас се на по-малко от 300-400.

детето в епруветка

То не се различава по нищо от останалите деца, с изключение на това, че е доста по-скъпо, много желано и очаквано, обграждано с много грижи и внимание.

деца „по каталог"

Всички искаме да имаме най-умното, най-здравото и най-красивото бебе. Съвременната медицина предлага възможност за зачеване ин витро от непознат донор, избран от майката. Изкушението да се създават „деца по каталог" е много голямо. Вероятно в бъдеще технологията ще се усъвършенства все повече и това поставя въпроса съществува ли опасност след години методът ин витро да измести естественото оплождане. Специалистите смятат, че подобни футуристични прогнози са силно преувеличени.

„Ин витро" е още една възможност да станете родители, но до нея трябва да се прибягва наистина само, когато действително е необходимо. Защото няма нищо по-добро от това, което е заложено в природата.

Автор: Наталия Градинарова
Консултант: д-р Любомир Дамянов,акушер - гинеколог