Анкета

Новини

„Ох, боли”
Брой 59 - Октомври - 2011

Помните ли „Доктор Ох, боли" - само че сега докторът сте вие, а специалността ви е Детски болести. По-точно „Измислени детски болести", защото, откакто наследникът ви е проговорил, той е отличник по свободни съчинения на всякакви теми, включително и медицински.


„Боли тук" и „Цункай пръстчето, да мине!"


Периодът на коликите вече е отдавна забравен, също и на болката от пробиването на първите млечни зъбчета. Грипът е излекуван, лекарствата са натикани обратно в шкафа. И тук идва вашият наследник с тържествен вид, за да ви съобщи прискръбно, че го боли... коремчето. Ама къде точно те боли, хладнокръвно питате вие, докато в съзнанието ви, като на лента, минават всякакви хорър сценарии (тения, апендицит, преплетени черва, неизвестна на науката болест?!). Детето е неумолимо. Вместо да се отрече от думите си и да се оттегли кротко при играчките, продължава да стои пред вас и настоява, че болката е някъде „тук" - като сочи различни локации: стомахче, коремче, гръдния кош.


Интересна болка ще да е това. Дифузна, пресмятате наум вие, като дипломиран детски специалист. Ако обаче извадите очилата или просто присвиете проницателно очи, ще установите, че мъникът ви играе номера. Всъщност, той най-вероятно иска или очаква нещо от вас.


 А сега, сменете професията!


Случаят вероятно е по-скоро за детектив, отколкото за педиатър. Навярно малкият Велик комбинатор се опитва да ви накара да го съжалявате. Това може да е знак, че напоследък сте започнали да му обръщате по-малко внимание от обичайното. Ако прецените, че случаят е такъв, оставете онова, с което се занимавате в момента, и макар за няколко минути -10, а най-добре 20, отделете цялото си внимание за детето. Първо сложете глава на коремчето му, за да го „преслушате", дали е болно. После уверете малчугана, че след „4 минутки ще мине" и си погледнете часовника. (Децата обичат да им се казва след колко време нещо ще започне или свърши. Това им действа успокоително). Ако детето играе игри, още преди да е изтекла втората минутка, увлечено в сладки приказки или занимавка с мама, ще е забравило „болежката" си.


Но може да има куп други причини за измисленото детско „ох, боли".


Ако имате по-малко братче или сестриче,


което в момента е болно или просто получава повече грижи, вероятно е цялата тази история да провокира ревност у другото ви дете и то също да започне да се бори за вниманието ви, макар и с византийски похвати.


От друга страна, възможно е поради някаква причина неговият инстинкт за самосъхранение да се е изострил и Малчо действително да се тревожи за здравето си (нещо като детска хипохондрия). Тежка болест или смърт на близък човек или домашен любимец, филм по телевизията или дори воят на линейката по улицата може да предизвикат тревожни и мрачни мисли у детето.


Колкото и да избягвате момента,


все някога ще се наложи да разкажете обясните на детенцето си тежки въпроси като тези за болестта и смъртта. Най-добре е да опитате да го направите, ако историята е във вид на приказка - главен герой може да бъде Франклин или друг любим образ. Не затъвайте в излишни и натоварващи философии, можете просто да споменете „ангелчетата", „небето", „Боже" (ако в семейството сте вярващи). Завършете разказа си оптимистично. Че ако Малчо се разболее, Чичо Доктор ще се погрижи добре за него и ще му даде много специално сиропче за дечица, което ще го излекува. После можете да споменете, че и мама е боледувала, когато е била малка. Разкажете накратко за някоя ваша болест или премеждие, като се опитате да вмъкнете и малко хумор в нея, за да се разсмее детето и да разбере, че „такива са нещата от живота" - че той е пъстър и разнолик, че има и трудни моменти, но те преминават като зимата - за да дойдат отново птичките, пролетта и Великден.


Сетне му дайте да разбере, че темата е приключила и го попитайте например помни ли къде са банските за морето, защото е хубаво отсега да се планира лятото и да се мисли за ваканцията на морето с мама и тате. А не би ли предпочел да отиде на село, вместо на море? - задайте му абсурдния въпрос, за да го провокирате и напълно да го отделите от мрачните мисли за болести.


А сега внимание:


има случаи, в които трябва да сме особено внимателни,


ако детето ни казва, че нещо го боли. Казват, най-сигурният съветник сте вие, които познавате вашето дете най-добре. И все пак, кога задължително отхвърляме тезата „преструва се" и викаме лекар?


Кърмачето или детето се нуждае от неотложната помощ на лекар, ако е налице: силно кървене; силна болка; изгаряне; диария или повръщане - особено при кърмачета; силен удар в областта на главата; поглъщане на отрова или предмет; припадък или гърч; затруднено дишане; необичайни подутини или оток; друга причина, предизвикваща вашето безпокойство.


Специалистите казват, че видът на детето е много по-важен от неговата температура. След 1-2-годишна възраст често леките инфекции са съпроводени с висока температура. От друга страна, малкото дете може да е сериозно болно почти без повишаване на температурата. Общото правило е да се обаждате на лекаря си при температура на от 38,5° С нагоре. Ако обаче то има само лека простуда и температура 38,5°С, но изглежда добре - енергично е и се храни, не е необходимо да се обаждате през нощта и можете да изчакате до сутринта. В случай че при тази температура детето изглежда зле и има по-тежки признаци, обадете се незабавно.


При дрезгав глас и затруднения в дишането трябва веднага да се съобщава на лекаря. Нужно е веднага да се съобщава и за главоболие у малкото дете.


Внезапната загуба на апетит също може да е болестен признак. Но и тук, ако това се случи еднократно, а общото състояние на детето е добро, не е необходимо да звъните на лекаря. Ако обаче загубата на апетит е съпроводена с други изменения, специалистът трябва да бъде повикан.


Веднага се съобщава и за необичайно повръщане, особено ако „върви" с други промени у детето, или ако то изглежда зле.


Спешна медицинска помощ се търси и при тежките диарии. При по-леки храносмилателни разстройства може да се изчака няколко часа, но като цяло за диарията трябва да се съобщава скоро след появяването й. Веднага се съобщава за кръв в изпражненията или в повърнатото. Това важи и за възпаления или наранявания на очите.


При нараняване на крайник, ако детето не го движи или (по)казва, че го боли, и при нараняване на главата, лекарят трябва да се уведоми.


За изгаряне трябва да се съобщава при поява на мехури.


Ако детето е яло или погълнало нещо, което може да бъде опасно, веднага попитайте лекаря си.


Понякога може да се появят обриви или екзема, за които се съобщава на лекаря в първите дни. Ако при появата на обрива детето не се чувствува добре или ако той е много разпространен, трябва веднага да повикате лекар.


 


Автор: Надя Йончева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук