Бременност

25 години от раждането на първото бебе ин витро у нас

1988 - това е годината, в която в България се ражда първото бебе в епруветка.

25 години от раждането на първото бебе ин витро у нас

То е от женски пол и носи името Илияна. Процедурата е осъществена от доц. Атанас Щерев, съвместно с доц. Илия Ватев, като момиченцето е кръстено именно на един от учените. Това се случва точно 10 години след раждането на първото в света бебе, заченато по метода ин витро. Седмица по-късно се ражда и второто дете, заченато извън организма, кръстено Христо.

Опити тези две деца да се появят на бял свят чрез метода ин витро се правят доста преди 1988 година. Още през 1975 година в катедрата по биология в Медицинската академия започва разработването на оплождането ин витро. Тогава все още и световната медицина няма публикувани резултати, а единствените опити са предимно с мишки и зайци. Изграждат се и първите звена за ин витро и асистирана репродукция в болница „Тина Киркова" (сега Първа АГ болница „Света София") и Медицинския университет в Плевен.

 Официалната статистика показва, че само през последните 4 години - от 2009 до март 2013 г., у нас са родени 3 хиляди деца, заченати ин витро.

Кога се прилага методът?

- При жени, които имат тежки увреждания на маточни тръби и не биха могли да имат деца;

- При мъжки стерилитет (30% от всички случаи на безплодие)

- При стерилитет с неизяснен произход, или т.нар. идиопатичен, който се лекува най-трудно (8 до 10% от всички случаи на безплодие).

Етапите

¨ Получавасе годна яйцеклетка от яйчниците на жената.

¨ Тя се опложда със сперматозоиди от съпруга или партньора.

¨ След което се връща обратно в матката, където настъпва  имплантацията на ембриона (сложен имунологичен и рецепторен процес, траещ 2-3 дни и касаещ „диалог" на микро-ниво между маточната лигавица и върнатия в матката ембрион).

In vitro - в превод от латински „в стъкло" - е процес, при който оплождането на яйцеклетките (една или повече) става извън тялото на жената, но след това получените ембриони се връщат в матката. Този метод е един от основните, който се използва при стерилитет, когато например вътрематочната инсеминация е завършила без успех.

Бащата на бебето в епруветка 

Ин витро оплождането е разработено от британския учен Робърт Едуардс, който през 2010 г. получава Нобелова награда за физиология и медицина за изобретяването на технологията ин витро оплождане.

Професор Едуардс (роден през 1925 г.) почина тази година през месец април, когато неговите първи бебета навършиха 35 години, а за този период в световен мащаб са родени над 5 милиона деца по този начин. Постиженията на британския учен правят възможно лечението на стерилитета, който засяга повече от 10% от двойките по целия свят. Неговите открития дават възможност и за извличане на ембрионални стволови клетки.

Проф. Едуардс е посещавал два пъти България за участиия в научни симпозиуми. Първия път е в далечната 1968 г. Същата година започва работа в Кеймбридж, където присъства на лекция на гинеколога Патрик Стептоу в Лондон. Там е показан хирургически метод (лапароскопия), чрез който могат да се извадят яйцеклетки от яйчниците на пациентка и да се оплодят във външни условия. 10 години труд делят този опит от реалния успех и раждането на първото бебе, заченато ин витро.

Световната практика

През 1977 година във Великобритания е приложена първата успешна ин витро процедура, проведена от д-р Ричард Едуардс и д-р Патрик Стептоу. Именно те са и пионерите на този метод при двойка, която няма деца цели 9 години поради запушени фалопиеви тръби. И така на следващата година - 25 юли 1978 г., в една болница близо до Манчестър се ражда Луиз Браун, която остава в световната медицина като първото „бебе в епруветка".

Някои държави и организации, сред които Римокатолическата църква, ислямски организации, а дори и Българската православна църква, са против прилагането на метода. Коста Рика е държавата, която е обявила ин витрото за противоконституционно!

В повечето ислямски страни е забранено донорството, но не и ин витро оплождането.

През миналата година Римокатолическата църква промени становището си и дори позволи генетичната диагностика на ембрионите.

 Новости

2013 г. се оказа с три нови успеха в тази област:

- В средата на тази година екип от Института за технологии за оплождане в Генк, Белгия, представи нова технология за зачеване на бебе в епруветка за слабо развитите страни, за които токът и течащата вода са лукс. Основава се като метод на 2 епруветки, свързани с газ, едната, от които е с яйцеклетки, а другата със сперматозоиди. Методът струва около 200 евро на лечебен цикъл (което е с половин до две трети по-евтино), но не отговаря на медицинските и европейските стандарти за качество и може да бъде извършен законово само в слабо развити страни като Африка.

- Другият метод, въведен неотдавна в Англия, САЩ, а вече и в България, е със заснемане на ембрион (time lapse imaging). Той позволява да бъдат правени хиляди моментни снимки на развиващи се ембриони, за да бъдат избрани онези от тях, които имат най-голям шанс да се имплантират успешно. Цената в Европа е с около 30% над цената на една ин витро процедура.

 - Във Великобритания в началото на юли се роди и Хийт - първото бебе, създадено с метод, при който се използва естественият хормон киспептин за стимулиране на яйчниците на майката. Така се избягва проявата на синдрома на овариална хиперстимулация, при който яйчниците произвеждат твърде голямо количество яйцеклетки и жената може да има усложнения от стимулацията. Остра форма на синдрома се получава при 1 на 1000 жени. Методът е предназначен само за жени, които имат висок риск от хиперстимулация и не могат да се подложат на стимулация с конвенционални препарати. Лекарите от болницата Хамърсмит и от лондонския Имперски колеж обаче предупредиха, че до масовото въвеждане ще минат години.

 

Автор: Димитрина Пандурова
Консултант: д-р Таня Милачич, старши клиничен ембриолог, зав. ин витро лаборатория към АГ Болница „Д-р Щерев"

 

 

Сподели: