Анкета

Новини

7 банални истини за възпитанието
Брой 54 - Май - 2011

Може би, прочитайки тази статия, ще си кажете „Нищо ново!". Става дума за основополагащите принципи на възпитанието - тези табута, за които трябва да помним абсолютно всичко. Какво не трябва да правим никога, при никакви обстоятелства?


1 Никога не го удряйте


Разбира се, сигурни сме, че към това табу стриктно се придържат повечето майки. Но е много важно да го спазвате не само вие, но и да не позволявате на никой от членовете на семейството да вдига ръка на детето. Дори застрашаването с физическо наказание е недопустимо, защото подобни заплахи са унизителни сами по себе си, независимо от това дали действително ще бъдат изпълнени, или не.


2 Никога не го плашете


Начините за сплашване на детето могат да бъдат най-различни - от „ще дойде големият сив вълк и ще те изяде" до „ако бъдеш лош, ще те заведа в гората и ще те оставя". Тук става дума за заплахите, в които мъничето вярва. Ако подобни реплики са изречени на шега и то ги разбира и се забавлява, в това няма нищо ужасно. Но ако допуска и малка вероятност, че може да го дадете на „чичко полицай" или на баба Яга, това наистина го разстройва. Възрастните, прибягващи към подобни тактики, съвсем не си дават сметка колко силно злоупотребяват със своята власт над детето.


А после се чудим откъде се появява „безпричинният" страх, нощната енуреза /напикаване/ , кошмарите и нервните тикове.


3 Да давате за пример други деца


В никакъв случай не трябва да сравнявате своето дете с другите. Дори и от най-добри подбуди. То трябва да знае, че за вас е най-прекрасното, единствено и неповторимо. Колкото и да ни се струва, че това е очевидно, за детето съвсем не е толкова ясно. Постоянните сравнения с други деца разколебават увереността му в самия себе си и във вашите чувства към него. Но и обратното, постоянно да му внушавате мисли, че е най-доброто, също не трябва. Рано или късно този мит ще се развенчае /с появата на оценките в училище, мненията на другите и прочие обективни показатели/, а с това може да изчезне и детското самоуважение. По-добре е изобщо да се избягват сравненията. Мъникът  трябва да знае, че неговата уникалност и ценност като личност не зависи от конкретни успехи или неудачи. Това правило се отнася и за даването за пример пред братчета и сестричета. Те и без това подсъзнателно си съперничат за родителското внимание. Единственото позволено сравнение е с него самия: Толкова ме зарадва вчера - подреди си всички играчки. А днес?"


4 Никога не го лъжете


Мама заминава в командировка, а детето плаче. „Мама отива само за хляб и ще се върне!" - уверява го баба му. А може би като се заиграе, ще забрави. Или пък мъникът иска бонбони: „Бонбони няма!" - заявява майка му, прибирайки пакета в шкафа. Когато детето вече е опознало вредните храни, разумно е да въведете някакви правила за тях. Например „Позволено е по един бонбон на ден" или „Само след хранене". Но правилата стриктно трябва да се спазват.


Като го лъжете, то изпитва обида, болка, гняв, а резултатът е, че се разочарова от вас и престава да ви се доверява. Много по-добър вариант е да се договорите с детето като с възрастен.


5 Не му казвайте, че е лошо


Даже ако действително е постъпило лошо. Старайте се да избягвате всякакви отрицателни епитети по негов адрес. Може да коментирате действията му, но не неговата личност като цяло: „Вчера постъпи лошо, обиди съседското дете.". Хубаво е да правите „разбор на постъпките", обяснявайки на наследника си в кое именно не е бил прав и да го призовавате да помисли как може да поправи последствията от своята постъпка. Иначе рано или късно ще се откаже да ви доказва обратното, че не е лош.


6 Наказан си в ъгъла


Защо не трябва? Това наказание идва от мрачното Средновековие. Съществуват много гледни точки и съгласно една от тях, този метод на възпитание се счита за един от най-хуманните и ефективни. Подръжниците му са на мнение, че така без да се карате на детето, му давате възможността да остане само и обмисли своето поведение.


Но по този начин се накърнява неговото достойнство. Опитайте вие да постоите така в ъгъла и ще се убедите в това.  


7 Карате го да яде


Ако за вас действително е толкова важно детето да изяде цялата порция, може да опитате да се уговорите. Въпреки че в болшинството от случаите и това няма никакъв смисъл. Детето или е гладно, или не. Или обича определен продукт, или не. Вие също не ядете всичко, даже и неща, които са полезни.


Не го карайте да яде насила! И не позволявайте никой да го прави. Ако храните отрочето си насила, на по-голяма възраст това може да прерасне в противоположния проблем - лакомия. С настояването си само може да му направите мечешка услуга. Истината е, че децата ядат, когато са гладни.


 


Автор: Силвия Чалъкова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук