Архив

Начало | Архив - 2007 | №7 A+   A-

Юни 2007г.


7


Има нещо символично в това, че на първия ден от първия летен месец празнуваме Деня на детето. Вече за 57-и път. Защото то е нашата първа грижа, първа отговорност, нашето продължение във времето.

Честит празник, деца! Вие наистина сте „живите цветя на земята". Още от паметния миг, когато осъзнаем, че сме дали живот на един нов човек, на свидна рожба, ние, родителите, вече ви обичаме. Няма по-свято състояние на духа от онова безвремие, когато мама чува жадуваното изплакване на своето дете. Тогава сърцето прелива от радост, а сълзите бликат неудържимо.

Колко радост и колко усмивки ни дарявате вие, наши скъпоценни деца. Вие сте онова истинско опиянение от живота, което осмисля дните ни. Вие сте онези вълшебници, които имат силата да изтрият умората от напрегнатия делник, да облекчат житейските несгоди само с една усмивка. Една френска мъдрост гласи: „Детето е ангел, чийто криле се смаляват, колкото повече краката му се удължават".

Е, не можем да не се съгласим с това. С годините проблемите и грижите около вас, пораснали деца, стават все повече. Но нали това е истинската родителска обич - самоотвержена и всеотдайна? Познала разочарования, тя става все по-силна, а взаимната любов се укрепва от вас, деца.

Неизбежно е да си спомним и за вас, малки момичета и момчета, белязани от съдбата да растете без майчина ласка и бащина опора. Нека всеки от нас, скъпи родители, да намери пътя и да се пречисти, дарявайки лептата си за тези деца. Милосърдието е привилегия на стойностните хора. Уверена съм, че вие, читателите на нашето списание, сте именно такива.

Е, да изтрием сълзата от ъгълчето на окото си и да го погледнем. Него, нашето дете. Защото целият юни е негов празник. И юли също... И август... Да надникнем в питащите му очи и да се убедим, че и то ни обича почти толкова, колкото и ние. А може би и малко повече?

На празника подаръкът е задължителен, то се знае. Всеки сам определя с какво да зарадва своята рожба. Важното е, че поводът за новата книжка или красива дрешка, за мечтаната играчка или за тортата в сладкарницата е прекрасен.

Честит празник и на вас, пораснали деца. Не забравяйте да кажете на родителите си, че ги обичате. Усилието е нищожно, а прави чудеса. Топли сърцата. А това е прекрасно, нали?

На всички малки чаровници, които надничат от торбата на нашето голямо Кенгуру желая да се чувстват защитени, закриляни и обичани, близо до своите родители, свързани с тях или „прикрепени", както сполучливо определя Тигъра от книжката за Мечо Пух.

Въображението и мечтите правят чудеса. И, ето... Прегръщам всички ви, наши деца! Да сте здрави и усмихнати! Какво друго ви остава? Нали ние, родителите ви, сме избрани да направим и невъзможното, за да сте добре. За да ни има. Заедно!

 




Съдържание по категории:
За мама
За бебчето
За детето
Полезно