Анкета

Новини

Jordan on my mind…
Брой 39 - Февруари - 2010

Всеки трябва да отиде в Йордания два пъти в живота си. Първият, за да види, че не може да я разбере, вторият, за да разбере, че вече изобщо не може да я схване...


ЛЕТИЩЕТО


Пристигаме на летището "King Hussein" в Акаба. Оказваме се насред пистата и пустинният вятър ни приветства със своята драматична реплика: „Край с прическите! Хам ду лила на шаловете, фереджетата, чалмите и прочее..." По предварително начертан маршрут, решихме, че "тур дьо рай" ще започне от столицата Аман. Речено-сторено... Седем часа път Акаба - Аман.


 АМАН


...А там, в Аман, народ засмян. Не просят и не бесят. Хората са дружелюбни и внимателни. Както и в цялото Хашемитско кралство. Още от миналото гърците и персите го наричат "Филаделфия" - „градът на братската любов".


Най-доброто време да пристигнеш в Аман - на Възкресение Христово. Празникът се посреща в църквата на Гръцката православна патриаршия. Екскурзията се предлага от всички по-добри тур агенции. Вижте защо!


Разположена на древния кръстопът между Арабия и Средиземно море, Йордания е земя на божествени знаци и чудеса и арена на човешки драми. Името й означава „Свещена река" и „Благословена земя". Земя, на която „Христос Воскресе!" не търси доказателства. 


Ще пътуваме край р. Йордан, където е кръстен Христос. Ще отидем и още по-далеч, във времето преди раждането и възкръсването на Месията. Далеч на юг, където хиляди години вятърът и слънцето майсторят огнената пустиня Вади Рум, а човешките ръце подчиняват скалите й в дворци - Петра.


Годишно Йордания печели над 800 млн. долара от туризъм. Страната печели и от земеделие - средиземноморският й климат е така благодатен, че реколта се събира до 4 пъти в годината! Каса домати струва 1 динар - колкото у нас е половин килце. И се отглеждат и берат лесно!А два дюнера са долар.


Хапваме прилично и нехигиенично за 2 долара и бягаме - в Аман не замисляме повече от 3-4 часа престой, защото дивото ни зове. Навигационната ни система се състои от тефтер с предварително начертан маршрут, а часовниците тиктакат за Джераш - най-добре запазеният римски град в Средния Изток.


ДЖЕРАШ


Джераш  е на по-малко от час път северно от Аман. През II в. пр. Хр. е част от 10-те най-процъфтяващи римски колонии, известен като Гераса. Хиподрум с 15 000 места, триумфална арка, просторни площади, форум, театри, римски бани, широката улица с "танцуваща" колонада към храма на Артемида - днес това място е сцена на престижни фестивали и културни събития.


От древния град е изкопано доста. На езика на любознателния турист това значи 2 часа обикаляне. И как иначе: къде другаде можеш да видиш запазена мозайка в амфитеатър, без тя да е заградена? Или да ходиш по римска павирана улица? Въпреки че е в сеизмична зона, градът е удивително запазен. Амфитеатърът свидетелства, че далеч във времето тук е царувала латинската цивилизация на реда, разума, но също - поезията и театъра.


...А поезията на Библията и Псалмите ни отвеждат към едни други земи. Свещената река Йордан. Пътят минава през мястото, обозначено с 0 надморска височина.


Оказваме се на границата с Израел.


 РЕКА ЙОРДАН


Ето я и нея - мътна, около 5-6 метра широка и незнайно дълбока. И най-неприятното -ЗАГРАДЕНА ЗА ТУРИСТИ. Но тук, кой с пликове, кой с шишета, с капачки... всеки гребе от свещената вода. Мен това не ме задоволява. Намирам едно подходящо местенце, където да си цопна крачетата. Незабавно, като от нищото, изниква войник с автомат и ни казва „Форбиден хиър, плийз". IMMEDIETLY go out of the wather! Автоматът е тип „Калашников".


 МЪРТВО МОРЕ


Без да се суетим излишно с войника,  решително поемаме към Мъртво море. Всъщност „мъртво" е доста точно казано - всяка година нивото му намалява с 1 метър. Това значи, че до 50 години тук наистина ще е мъртвило. Проект планира канал между Мъртво и Червено море. Това ще промени съдържанието на сол на водата. В момента то е до 330 промила. За сравнение, това на Черно море е 17.


330 промила сол във водата означава, че дори с 30 промила алкохол в кръвта, туристът остава на повърхността. Представете си какъв смях е това! Тук човек дори не може да си удави мъката!


 ПЕЩЕРАТА НА ЛОТ


Тръгваме отново. Този път към Пещерата на Лот! А историята я знаем: воден от ангели, Лот, с жена си и дъщерите си, бяга от унищожението на Содом. Поглеждайки назад, жена му се вкаменява. Той се спасява в тази пещера за дълги години.


„Спасявай душата си! Не поглеждай назад, за да не погинеш!" - казва небесният Ангел. Но ние все поглеждаме назад - към земните си богатства, там, където се сипе дъжд от сяра и огън... А според преданието, на мястото на унищожените градове Содом и Гомор се образува... Мъртво море.


 ПЕТРА


Гледаме само напред - предстои ни Петра! Докато влизаме в каньона, времето спира... Дори аз не съм същата - тук, между пясъците и легендите.


Петра е разположена в естествено укрепление - Вади Муса - долината на Моисей, а наоколо витае онзи авантюристичен дух, сложил печата си върху желанията на стотици европейци.


Тук съм! Крача здраво, без да поглеждам назад. Не от страх да се превърне в стълб сол, а защото неотлъчно следвам стъпките на Индиана Джоунс!


А назад във времето, в началото на 19 век Османската империя още държи здраво в ръцете си Близкия Изток... Европейските пътешественици, успели да проникнат по-навътре в турските владения, рискуват главата си. Но интересът към Изтока, пламнал в Европа с експедицията на Наполеон в Египет, е толкова голям, че нови и нови авантюристи, шпиони и мисионери слизат в ливанските и сирийските пристанища с керваните. Преоблечени са като мюсюлмански търговци, дервиши или пилигрими. Някои от тях успяват да се доберат до Мека, Медина и забравените приказни градове на пустинята... там, където крак на европеец не е стъпвал от падането на Римската империя.


...През 1812 г. чернобрад и окъсан пилигрим на име Йохан Буркхардт дръзва да пътува с керван от Дамаск до Кайро. Швейцарският учен, ориенталист и пътешественик говори арабски и безупречно извършва намаз - всекидневните петкратни молитви. Но животът му виси на косъм -  ако религиозните фанатици разберат, че сред тях има неверник, ще го срещне смърт в пустинята.


Швейцарецът четял Библията внимателно - именно по тези места минавал пътят на евреите с Мойсей от Египет. Внезапно пред пътешественика се открива вълшебен град. Но той е отдавна мъртъв. Сградите са врязани плътно в скалите, понякога фасадата създава илюзия за дворец - зад нея освен малка ниша, няма нищо. Град-декор. Но ето, че среща и истински къщи, също изрязани в скалите. Отчетът на Буркхардт предизвиква интерес към тайнствения град в Синайската пустиня. Последват го други пътешественици, в търсене на древни ръкописи...


Но каква е истината за Петра? Поне според археолозите...


...Тук най-старите находки са от VI в. пр. Хр. Първите обитатели - набатейците, живеят в пещери - скалите от мек пясъчник се обработват добре, а и дърво почти не се среща по тези места. Градът не може да се разширява: скалите ограждат тясната долина, а върховете им са заети от светилища.


 Скрит в планините, встрани от търговските и военните пътища и богат на изворна вода, този оазис се оказва идеална крепост. Единственият път, който води към него, е двукилометров проход. Могат да го защитят само няколко войници. Постепенно градът се превръща в най-големия търговски център по пътя от Южна Арабия за Сирия и Ливан. Почти всеки керван от Арабия се спира в града, където има вода. Тук нито капка не се губи напразно: прясната, чиста вода е по-ценно богатство от златото.


Към III в. пр. Хр. местните жители - набатейците, стават толкова силни, че отблъскват два военни похода на царя на Сирия. Съюзяват се с египетските птолемеи, а после и с Рим в похода на император Гал срещу Арабия. Столицата им става известна в цял свят под името Петра - „скала". Набатейците обаче не могат да устоят пред Рим. През 105 г. император Траян завзема Петра. По-късно тук се намира резиденцията на византийския епископ. Част от Източната Римска империя, около 630 г. Петра е завладян от мюсюлманите. Вече по времето на кръстоносците, градът е напълно забравен и мъртъв. Водата в кладенците и изворите, за които никой не се грижи, постепенно намалява и се случва неизбежното: пустинята поглъща оазиса.


Днес Петра е обявен за Осмото чудо на света... Петра е и едно от чудесата на моя свят.


След 3-4 часово обикаляне из древния град успяваме да стигнем Манастира, на възвишението на Вади Араба. Той е на 2 часа път по стръмни, изсечени в скалите стълби. Мястото ни посрещна с цялото си величие... Манастирът е изсечен в скалите, на източния склон на Вади Араба, където се пресичат пътищата на Газа, Бостра и Дамаск, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. Знаем, че сме попаднали в Безвремието. И само залезът на слънцето напомня, че стрелките на часовниците все пак се движат - надолу. А долу, в долината, вече затварят Вечния град... Тичаме към портите му, защото ние все още сме чада на Времето. Но аз зная - на този връх Творецът запечата Вечността в сърцата ни.


ДЖИП САФАРИ ВАДИ РАМ


Печатът на Вечността... откриваме го и в безбрежието на пустинята Вади Рам. Този лунен пейзаж окончателно ни изтръгва от неспокойството на цивилизацията. "Огромен, ехтящ и божествен..." - описанието е на Лорънс Арабски - британски офицер, прочул се с ярката си личност и загадъчното участие в Арабския бунт в началото на миналия век.


„Всички хора мечтаят, но не по еднакъв начин. Онези, които мечтаят през нощта в прашните недра на своите умове, се събуждат през деня, за да разберат, че това е било суета. Но мечтателите на деня са опасни хора, защото те могат да действат в съня си с отворени очи и да го направят възможен." - пише този забележителен британец в автобиографичния си разказ.


Сън през отворени очи - такова е пътешествието през каньона на Вади Рам. А ние сме просто едни лунатици... Поредните романтици, които се хвърлят да търсят съвършената красота... За да открият, че тя е скрита вътре в нас и тупти под ребрата ни... Или е в онова ребро, което Господ взе, за да създаде Жената.


Пътуваме през Вади Рам от часове: а пред очите ни - масивни скални планини в странни форми и всевъзможни оттенъци на червеното. Джипът ни управлява 12-13-годишно момче, което се справя завидно с тежката машина.


Бързаме да хванем залеза. Колко странен израз - нима залезът може да бъде „хванат"? Ние, хората, постоянно искаме да притежаваме природата. Сякаш може да бъде опитомена като домашен любимец или откъсната, като дъхава роза. Но природата е творение опърничаво, непостоянно и хитро. Тъкмо когато решим, че сме го „хванали", слънцето ще ни опари за носа и ще се плъзне като гигантска медуза в дълбините на Вади Рам...


...Дори шумните групи туристи не могат да нарушат величието на този момент:


Залезът може да бъде „хванат", но само от онези, които мечтаят със своите умове...


ФИНАЛ, уважаеми читателю!


Разглеждаме Акаба. Прости ми - след Вади Рам просто не ми е до приказки. Но - за да не го омаловажа, откраднах тази информация от електронната енциклопедия специално за теб:


„Акаба е курорт на Червено море. Градът е построен върху древната крепост Айла, тук се намира най-старата църква намерена досега - от III век. Курортът предлага възможност да се практикуват водни спортове - в залива са открити над 140 вида корали и около 40 вида морски животни. Интересна забележителност е укреплението от XII век, както и Морската Научна станция на Акаба."


Информация, която всеки четящ може да открие в Интернет. Далеч по-трудно е да откриеш себе си. Някои от нас го правят, докато са в странство.


Дай Боже всекиму, казвам аз, дай Боже всекиму!...




Автор: Надя Йончева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук