Срещаме го като Kids friendly, Child friendly, Family friendly -  доброто място за нас и нашето дете. Мястото, където не се притесняваме, че ще сменяме памперс, където малкото предпочита забавния детски кът, а не скута ни. Там, където не срещаме враждебните погледи на персонала, ако детето плаче, а искрена загриженост и приятелски протегната ръка.

Що е то Kids friendly и има ли почва у нас - биха попитали любознателни наши депутати, ако знаеха, че в това има пари, питаме ви и ние - защото като клиенти и граждани имаме право да настояваме...

В ЧУЖБИНА

Рейтинги на доброжелателните към детето (children friendly) страни и градове се изготвят всяка година. Отличници естествено са скандинавците, известни с традиционната си силна социална политика. В Дания без проблем влизате в магазина с количката, поощрявани сте да посещавате музеи с малките, а в киното ви очакват специални седалки. Ако бяхте граждани на Швеция, където от десетилетия се поощрява раждаемостта, щяхте да се радвате на 480 дни официално полагащ се отпуск по майчинство. И за да не сте материално зависими от съпруга си, щяхте да взимате 80 % от заплатата си, докато сте у вас с детето. А когато отново се върнете в офиса, работният ви ден ще бъде наполовина по-къс... Отново в Швеция два от шестнайсетте месеца отпуск се полагат на бащата.

Германия, където се раждаемостта постоянно намалява, е особено загрижена да бъде „страна, доброжелателна към децата". Инфраструктурата там е забележително kids friendly: в ресторантите се предлагат детски столчета и детско меню, в музеите - безплатни колички за разглеждане на експозициите, а семейните ваканции с децата са издигнати в култ.

ДНЕС

е очевидно, че отношението към децата, бъдещите и настоящите родители е категоричен показател за цивилизоваността на една държава. Създаването на kids friendly среда е един от работещите механизми за поощряване на раждаемостта в страните, където населението застарява. В тази връзка, наскоро американската информационна агенция АП („Асойшед прес") съобщи, че българското население е намаляло с 1 милион души, достигайки 7,7 милиона от 1989 г. насам. Нашата страна е с най-ниска раждаемост в Европейския съюз. Ако тенденцията за високо ниво на имиграция и високата смъртност се запазят, България може да изгуби една трета от своето население в рамките на няколко десетилетия. В контекста на тези статистики невинната на пръв поглед kids friendly  тема придобива висок социален резонанс.

Очевидно в държава с нисък стандарт на живот, като нашата, социалната картинка не е „радост за окото и душата". Дали обаче сред икономическото благоденствие на западните страни откриваме търсения силует на хуманното общество?

ИМА И ДВОЙКАДЖИИ

Редица изследвания навеждат на мисълта, че развитата индустрия и високият жизнен стандарт не са непременно показатели за хуманно отношение към децата. Във Франция например жените отлагат раждането колкото е възможно повече - заради краткия разрешен отпуск по майчинство, а след раждането се връщат колкото е възможно по-скоро на работа - за да не я изгубят. В САЩ, Бразилия и Португалия пък е тревожна тенденцията отношението към децата да зависи от социалното положение на родителите.

ПОСЛЕДНИТЕ ЩЕ БЪДАТ ПЪРВИ

Въпреки някои „неблагоуханни" статистики, на американците трябва да им се признае искрения стремеж към хуманност и толерантност към децата и зачитане на нелеката родителска грижа. Това личи дори в супермаркета, където случайно повредената от деца стока не се заплаща от родителите им. Подобна е ситуацията в Италия, където дори се стига до крайност - децата (особено в преобладаващите многодетни фамилии на юг) са оставени на воля да вършат „геройски" бели на обществени места, неограничавани от родителителския контрол. Именно в Италия разгръщат кампания за създаване на семейни заведения. Причината: родителите изключително рядко ходят на ресторант и не се развличат навън, тъй като няма условия за малките. За да получи статус kids friendly, ресторантът трябва да отговаря на определени изисквания: да се обзаведе с маси за повиване и преобличане на деца, да предлага нагреватели за шишета, играчки, а родителите с най-малки деца да бъдат обслужвани първи.

Отново надникваме в страната на легендите и митовете - Америка, за да видим, че покрай прашния бетон и прашните булеварди се срещат и истински оазиси с чист детски смях. Посетилите страната свидетелстват, че тук буквално към всяко площадче има площадка. Детски почасови клубове са открити дори към курсовете по йога - за да може родителите да са наистина спокойни за своите деца.

ОБРАТНАТА СТРАНА НА МЕДАЛА

В опита да направим живота си на родители по-комфортен обаче, понякога стигаме до неразумни и вредни за децата практики. Всички сме имали нашия откраднат час спокойствие с анимационния канал, но когато денят и нощта се слеят за детето пред телевизионния екран, това вече е не невинна кражба, а ограбване: на невръстната психика. 

От друга страна, дали детскоцентричната култура, която очакваме и приветстваме, няма да е поредният инфантилен опит да пренебрегнем по-сериозния проблем: недоимъка на вежливост и хуманност в обществото ни. Също дали отглеждайки деца, на които всичко е позволено, не създаваме егоцентрици с чувство за безпогрешност и безнаказаност (при това в една култура, и без това задъхваща се от бесния стремеж към задоволяване на всички желания.) Но -  

НЕКА БЪДЕ ХЕПИЕНД!

За хепиенд, в киното авторът използва похвата dues ex machina. Трикът е известен още от древногръцкия театър, когато някой бог бил спускан с помощта на кран („механе") на сцената, за да сложи край на безизходна ситуация.

Безизходна ли е ситуацията по отношение на децата ни и може ли България да е сред останалите children friendly страни? Как да влеем още повече смисъл в този термин, за да бъде истински социално значим и повече хора да участват в хепиенда?

Нашата dues ex machina:  „Богът" в тази история е едно силно гражданско общество, което, освен че сключва редовно гражданските си застраховки, иска да е солидно застраховано и срещу социални беди. Това не е просто социално тревожна и объркана маса, а сериозно загрижено за собственото си пребъдване общество. То настоява страната му да е място, където жените свободно избират момента да продължат живота. Място, където родителите са свободни да възпитават своите деца така, че да не бъдат поредното „изгубено поколение". А за „изгубените", за тези, които са в истинска беда - тук да си просто friendly не помага. Освен ако friendly не означава приятелски протегната силна ръка - за да ни има, за да пребъдва рода ни „от век на век". 

У НАС

Колко такива места има в България? Искаме да провокираме вашата чувствителност на тема И родителите сме хора. Пишете ни за всички места, които смятате, че отговарят на описанието kids friendly. Нещо повече - давайте свои предложения, препоръки и идеи към предприемачите - какви трябва да са заведенията, местата за развлечение и почивка, че и родителите, и децата да се чувстваме наистина специални гости.

Автор: Надя Йончева