Още от самото начало ще заявя, че според мен тезата, че е добре двамата да почиват без децата, е дълбоко и трагично погрешна. Въпреки това, като професионалист, аз съм длъжна да изследвам дали това е така.

 Да си представим - или припомним - следната ситуация. Вие с таткото имате дългоочаквания шанс след дългите месеци на тотална обсебеност от децата да бъдете насаме - и то не в банята, за минутки. Предстои ви истинска ваканция. Сега няма да търсим корените на тази благодат (внезапен пристъп на благородство от страна на бабите, неочаквана финансова инжекция или опит за възстановяване след жесток семеен скандал).

И така, решението за ваканцията вече е взето, остава да уточните подробностите. Той настоява за по-малко разточителния вариант. След сцена на раздразнение и обида вие се съгласявате. Както обикновено, стягате багажа изцяло сама. След като излагате подробно и с всякакви обяснителни забележки протеста си това да продължава до края на живота ви, дръпвате ципа на последния сак и, ако Той се е оказал неблагоразумен да ви отговори, дръпвате му и един рев. 

След тези умилителни сцени на семеен разкош и сътрудничество остават броени часове до заминаването ви.

Разбира се, вие сте нервни, защото знаете, че в последния момент нещо (страшно) ще се случи. Нещо, по-страшно и дори по-неконтролируемо от последния ви семеен скандал. Чудно, детето още не е вдигнало температура. То дори не е повърнало върху чантата „Гучи". Не са съобщили за земетресение, нито е завалял червен дъжд. Това още повече увеличава смътното напрежение у вас.

Ако всичко е наред, нещо не е наред!

 И ето че вие сте на стартовата линия - с колата, автобуса или самолета. Какво забравихте? Четката за зъби, чантичката с гримовете, хапчетата за главоболие, списанието... Поглеждате седалката до вас - не сте забравили и Него. Той дори ви се усмихва. Но как може да е толкова спокоен! Не си ли дава сметка, че сте оставили детето си без родители? Че вероятно ще похарчите сума, по-голяма от месечната му заплата? Че в десния край хоризонтът има съмнителни тъмни облачета? Че от банката още не са се обадили, че закъснявате с ипотеката... Че майка ви се е оплакала от зъб тази сутрин и пр. и пр.

Щом е толкова спокоен, значи просто му е бедна фантазията!

 Пристигате. Дотук добре. Сега сигурно ще се окаже, че спалнята ви гледа към кофите за боклук в задния двор на хотела или че... (не ви е бедна фантазията).

Изложението на вашия апартамент ви смазва - гледа право към величествената планина и изящния фонтан. На леглото има роза, а на нощното шкафче - кошничка пресни плодове.

Но къде тук виждате проблем? - ще попитате вие.

Ще се опитам да обясня защо смятам, че романтичните ваканции за двама са вредни. Първо -

 защото двойката попада в нереалистична обстановка,

където всичко е така измислено, че да не създаде и най-малката причина за конфликт - нито се налага да събирате чорапи от пода, нито да подреждате четките за зъби, нито да го карате да намали спорта по телевизията, нито да ви обърне поне малко внимание - просто защото иска или не, Той е целият в слух за вас. Най-близкият дразнител е на десетки, дори стотици километри от хотела ви.

Джакузи, басейн с минерална вода, СПА процедури, масаж с шоколад, тържествена вечеря на свещи - всичко това създава една атмосфера на театралност - или, по-точно - (латино)сериалност, която няма нищо общо с реалния ви живот и ежедневие.

Всичко това е объркващо. Вие тъкмо сте решили, че отношенията ви са станали перфектни, че именно Той е мечтаният мъж до вас, и отново ще трябва да се пренесете от Страната на чудесата в Страната на реалността.

Само че този път несъвършеното ежедневие ще ви изнерви и отчае повече от всякога. Ако ми позволите сравнението

мислите ли, че Пепеляшка не се е депресирала истински след полунощ?

 И как, по дяволите, да заживеете както преди след няколкото вълшебни дни? Имате два избора - бунт или тиха съпружеска ненавист. И двете няма да ви донесат нищо добро, категорични са психолозите.

Но какво говорите, да се лишим от романтичната си почивка ли? - ще възнегодувате вие.

Да видим сега какви са плюсовете, ако сте с детето. Това не е непременно вариантът „С деца на море". Когато сте с мъника, той ви весели и отвлича максимално вниманието ви от тежките въпроси за живота, брака и любовта. Вие няма с ужас да откриете пред светлината на свещите на вечеря, че през последните години не е останало много, за което двамата да разговаряте. Няма да установите, че мечтаната романтична ваканция на третия ден... доскучава. Няма да съжалявате, че Малчо не е с вас, за да го топнете в басейна и да го снимате на кончето. Няма да установите, че бързият секс в банята всъщност е по-вълнуващ от този в сатененото хотелско легло.

До голяма степен виновни за тази романтична представа за почивката са филмите, които ги излъчват по телевизията между 11 и 17 часа. Но нали домакините все пак трябва да има за какво да мечтаят! А най-безопасно е да се разнежват на тема „Романтична семейна почивка за двама". Какво ще стане например, ако женската фантазия роди просто „Почивка за двама"?

След една такава сбъдната ваканция с благоверния, на съпругата не й остава много друго, за което да мечтае. Тя ще продължи да си въобразява, че между двамата не върви особено добре, защото отдавна не са били сами на почивка. Че ако заминат, ако се махнат дори само за 5 дни, нещата ще се оправят.

И все пак, длъжна съм да кажа и една-две добри думи за ваканцията за двама. Ако тя е просто такава, а не „романтичната", „дългоочакваната", „премного мечтаната" и пр. ваканция, предполагам, че всичко ще е наред - стига кухнята  и прогнозата за времето да са окей. Важното е да помним, че каквото и да се случва, в крайна сметка изборът си е само наш. А варианта „женени с деца" сме си го избирали сами, нали?

Автор: Надя Йончева