Раждане

„Информирано” съгласие

От десетилетия се говори за ниския демографски прираст в нашата страна, медиите постоянно алармират за все по-драстично застаряващата ни нация.

„Информирано” съгласие

Това на фона на вече двайсетгодишна криза - икономическа и морална. И все пак през последните години се забелязва известен „бейби бум", който според някои лекари се дължи на завръщането от странство на много млади българи, които масово напуснаха страната в годините на Прехода. Каквато и да е причината обаче, това са млади хора, израснали с усещането за лична свобода и възможност за изява, много по-информирани по всички теми от предходните поколения, живели във времето на тоталитаризма. Но какво се случва в родната ни Татковина към днешна дата? Хаос в законодателството, доказано вредни, архаични практики, които се прилагат без оглед на иновациите. Всичко това битува и в рехавата, хилава борба за увеличаване на раждаемостта, в родната родилна помощ.

Само преди месец майки се вдигнаха на протест пред столичен родилен дом срещу насилието над родилки в българските болници, а конкретният повод беше липсата на свободен избор на две родилки да не подпишат „тайнствения" документ „Информирано съгласие". Тайнствен не за друго, а защото се дава за подпис на бременните в момент, в който раждането вече е започнало и те далеч не са в състояние да осмислят с какво точно се съгласяват. Един протест срещу дезинформирането, срещу неуважителното и грубо потъпкване на човешките права на тази група от населението, която е отишла там, за да свещенодейства - да дари най-голямото богатство - Живота.

Милена Николова е част от Инициативния комитет на майките, които направиха протеста пред І-ва САГБАЛ „Света София". С нея се срещнах не само, за да разбера истината за протеста, но и с тайната мисъл да се информирам какво пише в това информирано съгласие, което очевидно и аз съм подписала при приема ми в родилно, разбира се без да осъзнавам съдържанието му.

Госпожо Николова, срещу какво протестирате?

Протестът беше под наслов „Не на насилието срещу родилки в българските болници". Причината е, че станаха твърде много случаите, в които родилки са имали травматично раждане в българска болница. Целта беше да се привлече общественото внимание към този проблем, че самите родилки постъпват да раждат в едно много деликатно състояние и лекарите не се съобразяват въобще с тяхното емоционално състояние и си позволяват не само груби думи, но и като цяло грубо държание, включително физическо насилие. Което е недопустимо и ние, като жени и майки, решихме, че на този проблем трябва да се обърне внимание.

Казваш физическо насилие, какво имаш предвид?

Много родилки могат да кажат, че са получили шамари, докато са раждали, от акушерки, от лекари, поради „несправяне с работата". Някой от медицинския персонал решава, че жената не се справя с раждането и за да я мотивират, да я мобилизират, както казват самите лекари, прибягват към такива средства. Явно те го смятат за нещо приемливо, за нещо, което мобилизира жената.

Разкажете какво се е случило в І-ва САГБАЛ „Света София".

Въпросната родилка отказва да подпише т. нар. информирано съгласие, което всяка жена получава, когато постъпва в болницата. В този момент тя е вече с болки, контракции, в едно леко замаяно състояние, защото раждането предполага самата жена да се насочи към себе си, да стане интровертна, да се фокусира върху това, което става в тялото й и не й е до това тепърва да се занимава с документация. Жената ражда за втори път, тя е наясно какво пише в информираното съгласие и не е съгласна с посочените в него процедури. Отказва да се подпише и да й бъдат прилагани. А пък информираното съгласие като такова изцяло развързва ръцете на целия медицински персонал да прави каквото иска с родилката. Което е недопустимо.

Какви са манипулациите, описани в тази бланка?

Например да се вливат банки с окситоцин - това е един хормон, който ускорява разкритието, но и също така причинява доста по-силни болки. Да се направи епизиотомия, да се слагат упойки, въпреки че може би жената не иска и още ред неща, които не винаги се налагат и се препоръчват. Според СЗО и според съвременните медицински практики, много от тези неща са вече отречени като вредни практики, но в българските болници те се прилагат и то масово. Информираното съгласие е документ от 3-4 страници, който лекарите са задължени да предоставят, но всеки пациент има право да не го подпише и това е негово законно право.

Закон за Здравето:

Раздел II.
Права и задължения на пациента

 Чл. 86. (1) Като пациент всеки има право на:

1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;

3. достъпна и качествена здравна помощ;

7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;

8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;

Чл. 87. (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно:

1. диагнозата и характера на заболяването;

2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;

3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;

4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

 Чл. 90. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.

(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.

Още нещо, което противоречи на целия закон за здравето и всички закони, които защитават правата на пациента е, че всъщност според НЗК, за да могат болниците като търговски дружества да си получат парите по съответната клинична пътека, трябва да има подписано от пациента информирано съгласие и това предполага, че почти всички процедури, описани в него са му били приложени. Това пък означава, че му се правят един куп излишни процедури, които в немалко случаи всъщност отежняват раждането и го форсират и невинаги водят до един по-добър изход, напротив.

Има ли отделно съгласие, например да се откажат едни процедури, а други не?

Няма отделно съгласие, подписвайки цялото информирано съгласие, както казах, пациентът предоставя цялата власт на докторите те да вземат решение.

Какво ще кажете за случаите, когато един пациент постъпва за естествено раждане, но се случва някакво усложнение, което изисква оперативна намеса?

Ако жената не го подписва, когато отива да ражда, защото се надява, че ще си роди естествено, но в хода на раждането, поради ред причини се налага секцио, в такива случаи това, което знам е, че лекарите едва ли не я задължават да подпише информирано съгласие. Причината е, че то им дава право да правят всякакви неща върху пациента - от кръвопреливане през предоставяне на всякакви упойващи вещества до самата операция.

И все пак, ако се налага операция?

Ние не отричаме информираното съгласие, просто искаме да се предлага в по-човешка форма, да не се предлага директно, когато жената постъпва да ражда, тя тогава няма чисто физическа възможност да го прочете и асимилира. Още повече, че като постъпва да ражда целият персонал е доста припрян и казват „хайде сега, не го чети, какво си се разчела, четенето вкъщи". Едно отношение, което от самото начало е доста неподходящо.

Нашите предложения са още в женската консултация да се предлага такова съгласие, да се показва една примерна бланка. С цел жената да  има време да я прочете, да зададе въпросите си още тогава, защото, съгласете се, малко жени знаят какво значи епизиотомия, когато за първи път са бременни или зараждали. Информираното съгласие е пълно с такива термини.

Но това предполага и една доста добра подготовка на бременните жени. Предполага се, че женската консултация е мястото, където трябва да я получат, но в болшинството от случаите докторите нямат възможност да изнасят лекции. Как това би могло да се случи?

Ние бихме искали бременните жени, когато отидат да раждат да бъдат подготвени. Ние имаме планове как да се подобри подготовката им. Считаме, че всяка жена трябва сама да знае как да роди бебето си и да е наясно какви са етапите на раждането, как протича целият процес, а не да разчита лекарите да родят бебето й. Действително това е процес, в който майките би трябвало да имат равнопоставеност с лекарите, защото колкото са по-информирани, по-активни в този процес, толкова те са в състояние да съдействат на лекарите и да работят с тях в екип. В женските консултации съществува проблем, че това, което се извършва като прегледи е крайно недостатъчно. Би било чудесно, ако бременната получава там подробен отговор на всички свои въпроси. Лекарите да имат време да я запознаят с фазите на раждането и ред други неща, които една бременна за първи път жена не ги знае и тепърва започва да се интересува от тях.

Какви са плановете на Инициативния комитет?

Имаме планове да се разпечатат брошури, които да дават информация за раждането, като искаме текстовете да се съгласуват с националните АГ консултанти и да се разпространят в женската консултация. Ние няма да спрем с този протест, защото видяхме, че това е въпрос, който очевидно вълнува хората, имаше сериозен медиен отзвук, също така получихме доста обаждания от жени, които са имали травматично раждане и ни потърсиха, за да поискат помощ и да ни питат как можем да им съдействаме. От друга страна в сдружение „Естествено", което също е ангажирано с проблемите на раждането и родителството, имаме психолог, който организира групи за жени, преживели травматично раждане, така че ние бихме могли да ги насочим към тази група. Това е терапевтична група, провежда се в защитена среда, няма външни лица, целта е жените да се почувстват свободни, да си споделят травмата, да поработят върху нея, така че да я изчистят. Разполагаме и с контакти с международни адвокати, които защитават човешките права и ако преценим, че казусът е по-фрапиращ можем да го отнесем да едно международно ниво. Ние все пак се надяваме да не се стига до там и не искаме да се конфронтираме с никого, напротив, искаме да се кооперираме с лекарите. Не искаме да се караме, да протестираме, просто искаме да се обърне внимание на някакъв определен проблем и да се търсят заедно решения.

Смятате ли, че чрез тези действия ще направите лекарите по-отговорни?

Това е много амбициозна задача, която ние не сме си поставили, нашата цел е по-скоро да се работи с майките - да си знаят правата, като майки, като родилки, като хора изобщо, да се подготвят за раждането максимално добре, да се чувстват спокойни. Естествено работим с институции и ако успеем да постигнем някакъв успех с женската консултация, с информираното съгласие би било чудесно. Имаме вече внесени предложения в Здравното министерство. През януари отново ще направим среща с тях и действително вярвам, че ще има стъпки напред. Ние сме предложили и план за раждане в съдействие с лекари, с доц. Сираков от УБ „Майчин дом", както предложихме и информираното съгласие да се раздроби на части и срещу всяка процедура да се подписва съгласие или съответно отказ. Увериха ни, че предложенията са много разумни и не предполагат разходи на допълнителни средства, което било основната пречка нещо да се случи.

Какво се случи в крайна сметка с жената, отказала да подпише информираното съгласие?

Ако не се лъжа, тя го е подписала. Лекарите твърдят, че нямат право да приемат пациент, който отказва да подпише информираното съгласие, което пак казвам, че според закона за здравето, не е вярно. Но от друга страна самата Здравна каса явно принуждава болниците като търговски дружества да представят информирано съгласие от всеки пациент, за да си получат парите по съответната клинична пътека. Така че чисто законово в нашата държава има един хаос и самите закони и наредби са в някакво вътрешно противоречие. Така че явно лекарите също са в правото си да искат да се подпише това съгласие, защото пък на тях от това им зависят парите.

Съдържанието на информираното съгласие в І-ва САГБАЛ „Света София" можете да видите на този линк: http://mayadob.hit.bg/informirano-tina_2009.pdf

С каква цел се попълва Информирано съгласие?

Розалия Никова, секретар на д-р Иван Костов, директор на ІІ-ра САГБАЛ „Шейново".

Информираното съгласие е необходимо, за да могат да бъдат отчетени пациентките по здравна каса към столична община и самата пациентка да се запознае с процедурите. Това е по желание на пациентката, не се прави, ако тя не желае. И се прави, за да подпомогне самия процес на раждането. Този документ е спуснат от Министерство на здравеопазването и е съгласуван със Здравната каса. Декларацията се попълва още при самото приемане, като всяка пациентка трябва да го прочете и подпише собственоръчно. Във  ІІ-ра САГБАЛ "Шейново" в декларацията както за секцио, така и за естествено раждане фигурират два възможни отговора - „съгласна съм" и „не съм съгласна".

С най-добри пожелания от автора

Човешката история показва, че винаги, когато има спор за нещо, то обикновено и двете страни имат право. Доказано е и, че посредством диалога се достига до идеалната среда, до консенсус. Но е вярно и друго - когато идеалните намерения бъдат превърнати в крайно отстояване на тезата, това води до самоцел, което ощетява всички. На Инициативния комитет пожелавам да не се отдалечават от златната среда за един градивен диалог.

Условията в различните болници не са еднакви и естествено и организацията на работата е различна, всички го разбираме, но има нещо, което трябва да се унифицира - това е отношението.

Цялата работа е в едно различно отношение към тези, които носят Живота, в зачитане на техните желания и права. Не би било добре да живеем с мисълта, че сме на изпит по издръжливост, на изпит по майчинство, нали?

Автор: Силвия Чалъкова

 

Сподели: