Детска психология

„МАМО, откъде съм се появил?“

Как да говорите с детето на такава тема?

„МАМО, откъде съм се появил?“

Как да говорите с детето на такава тема? Дълго време на въпроса ми „от къде съм се появила"моята майка ми отговаряше, че ме е намерила сред лозето с френско грозде, затова и очите ми приличат на грозде. Романтично, но само на пръв поглед, а какво да си представи малкото дете?... Всъщност са те подхвърлили, същото важи и за разказа с щъркела. А версията „купихме те от магазина", или „взехме те от болницата"?

ВЪПРОС ЗА ВЪЗРАСТНИ

Бъдете морално готови за това, че децата ще задават своите въпроси. Запазвайте спокойствие, независимо какво ви питат. Никога не лъжете детето и не казвайте: „Като пораснеш ще разбереш". Много по-добре вие сами да се заемете с половото възпитание на мъника, вместо някой чужд.

Отговаряйте само на поставения въпрос. Детето, което пита „Откъде съм се появил?", не е готово, а и не иска да слуша дълга лекция по темата. Него го интересува конкретен въпрос. Отговорете спокойно с две думи: „От корема на мама". Може да добавите, че с татко сте мечтали за такъв син или дъщеря. Поставете акцента върху любовта, все пак е естествено хората да се обичат, да искат да имат деца и да им предават любовта си.

Отличен повод да разкажете на мъника как сте го чакали, мечтали сте за него и сте го износили, е очакването на второ дете. Ако той ви зададе още някакъв въпрос, отговорете и на него, кратко и на разбираем за него език, като акцентирате на емоциите. Задълбочавайте знанията му постепенно, като задоволявате интереса му. Възможно е детето да попита за всичко наведнъж. Много е вероятно някъде вкъщи тази тема вече да е повдигана. Разпитайте по-подробно кой и какво му е разказвал. Опровергайте митовете и дайте оценка на неприличните изрази (ако е имало такива), кажете, че такива думи говорят тези, които не знаят нищо за това, а вие знаете, че той се е родил от любов.

Вторият много важен въпрос, който задават децата е: „Как съм се побирал в корема?". Обикновено това ги вълнува след навършването на 4-5 годинки. Смело отговорете: „Ти се роди". Следва - „През пъпчето?", отговорете честно: „Не, през специален отвор".

И накрая, третият въпрос: „Как попаднах тук?". Докато детето е в предучилищна възраст, е добре да не се впускате в подробности: „Защото мама и татко много се обичат и искали това да се случи. Татко дал на мама своя клетка, за да може от нея да започне да расте бебето". Ако мъникът не е удовлетворен, обяснете: за да се появи някой, винаги се съединяват две клетки - на мама и на татко, а вътре в жената има специално място, където бебето може да расте безопасно. Може да разкажете за растенията и животните, да почетете заедно книжки по тази тема.

Задължително разкажете, че момиченцата и момченцата са устроени различно. На детето на 6-8 годинки вече може да кажете и кое как се нарича.  Младият ученик трябва да получава информацията за менструацията и нощната полюция от родителите си. Момиченцето не трябва да се плаши от първия си месечен цикъл, разбира се тя трябва да получи и пълна информация за хигиената. Освен това, трябва много подробно да обясните на детето си, че за всякакъв род молби от чужди хора относно „покажи" и „пипни", задължително трябва да съобщят вкъщи. Такива „безобидни" неща се отнасят към сексуалното насилие и могат да нанесат огромна вреда на психиката на детето.

Първите „полови" въпроси не означават нищо повече за детето от останалите „защо". Забелязвайки неуместно смущение в родителите си, детето може да се поинтересува от въпросите по-подробно. 

На момиченцето на 10-12 години, което навлиза в нов етап, трябва да се обясни, че менструацията показва, че е способна да си има бебе, но трябва да се наблегне, че все още е малка за износването и раждането му. За това е нужно да порасне, да срещне и да се влюби в мъж.

ЕТАПИ НА ПОЛОВОТО ВЪЗПИТАНЕ

Обикновено в периода от 3 до 5 годинки започва половата идентификация на детето. Момченцата разбират, че са момченца, мъже, а момиченцата, че са момиченца, жени. Децата изведнъж забелязват, че хората са различни, но най-важното, че се делят на мъже и жени. В този период са много важни взаимоотношенията с родителя от противоположния пол. Както никога момченцето се нуждае от вниманието на мама, а момиченцето от грижите на татко. Забавно е, когато чуете: „Хайде, аз да спя с мама, а ти в моето легло". „Татко, ще се ожениш ли за мен?". Това е нормален период от развитието, затова се отнасяйте към него с разбиране, в този момент се поставят отношенията с партньора от противоположния пол.

Мъникът изучава себе си, учи се и да разбира света. Много родители, които не знаят особеностите на половото развитие, грешно приписват на детето несъобразени с възрастта му „сексуални интереси" и дори го наказват, когато изследва тялото си. Детето все още не разбира и не разпознава сексуалните възприятия, независимо дали своите, или чуждите. Половите му впечатления започват да се формират едва в подрастващата възраст. Дотогава всички негови действия са с познавателен характер и са по посока на удовлетворяване на любопитството.

Възпитавайте у детето гордост, че в бъдеще ще стане татко или майка. Старайте се да създадете доверие помежду си, за да може да ви пита за всичко, без да се притеснява, че ще го осъдите.

Навършвайки пет годинки, детето започва да се старае да бъде толкова добро, колкото е добър родителят от неговия пол. Това е много благодатно време, за да го запознаете със социалните полови роли. В момиченцата се пробужда майчинският инстинкт и те започват да си играят на „майки", момченцата могат да участват в тази игра като „таткото" или „мъжа". Мъниците продължават активно да се интересуват от своето тяло и да задават въпроси. С възрастта интересите на децата от различен пол все повече се диференцират - момчетата дружат с момчета, момичетата с момичета, всяка група си има свои тайни.

Най-добре е промените, протичащи в организма при половото съзряване, да бъдат обяснени на подрастващото дете от родителите, а не от връстниците. От своите приятели то може да получи непълна, неправилна, изопачена представа за сексуалните прояви. Всичко това може да наруши половото му развитие, а с времето да доведе до сексуално разстройство у младия човек.

ЛИЧЕН ПРИМЕР

Родителите са първите хора, които разкриват на детето физическата страна на любовта, когато галят новороденото, играят си с двегодишния мъник или прегръщат шестгодишния малчуган. Всяко ваше докосване говори за дълбока любов.

Повечето родители се докосват до децата си само при необходимост, например когато им помагат да се облекат, да се качат в колата и др. Този проблем е много сериозен, когато се отнася за момчетата, вече на годинка те получават пет пъти по-малко физически ласки от момичетата. Друг основен момент за намаляването на физическите контакти между възрастните и децата, е когато мъниците тръгнат на детска градина. Не се притеснявайте да глезите, да носите бебето на ръце, така го приближавате до себе си, сгрявате го със своята топлина. Недостигът на ласки в бебешка възраст се изразява в предстоящия живот на човек.

Другият начин за познаването на външните прояви на любовта от децата е, когато наблюдават родителите си. Когато вижда как мама и татко се целуват и прегръщат, детето знае, че това е начин да изразиш любовта си. Когато порасне, то разбира, че физическите знаци на внимание при женените хора са естествено изразяване на любовта. И в момента, когато младият човек трябва да направи избора за спътника в живота си, той ще изпитва вътрешно чувство на радост от физическата близост в брака.      

 

Автор: Биляна Цветкова

 

 

Сподели: