Здраве

Алергия към животни

Различните видове алергии са често срещани в ежедневието ни и засягат предимно децата.

Алергия към животни

Неслучайно именно алергичните болести напоследък са наричани „Чумата на XXI-ви век“, а една от тези непоносимости към външни дразнители е т.нар. алергия към животни.

Какво може да я предизвика?

Кожата, слюнката и урината, в по-редки случаи козината на животното. Най-алергенни се оказват морските свинчета и котките, конете, мишките, хамстерите и кучетата. Папагалите, канарчета, гълъбите, кокошките и патиците също могат да се причислят към животните, предизвикващи алергични реакции. 

По какво да я познаете?

Кашлица, сълзене на очите, конюнктивит, обрив, задух, понякога дори астма.

Какво помага?

На първо място трябва да преустановите контакта на детето с животинката, която според вас предизвиква алергичната реакция. Ако по една или друга причина вкъщи вече имате домашен любимец и той е причината за алергията, разговаряйте със специалист алерголог, преди да вземете окончателното решение да се разделите с него. Понякога подобна раздяла може да се окаже драматична за мъничето и да остави трайни следи в чувствата и възприятията му за околния свят.

В случай че симптомите на алергията не са толкова изявени и не пречат на нормалния начин на живот на детето, можете след консултация с алерголог да определите правилата за съжителство под един покрив на животинката и вашия мъник. Ето и някои от тях:

Кучета и котки

  • Животните не влизат в стаята на детето и не го ближат.
  • Веднъж седмично кучето или котката се къпят, а ако това е невъзможно, се обтриват с влажна кърпа, след което се подсушават добре.
  • Жилището се почиства с уред на пара, а постелката на кучето или котето се пере отделно от останалото пране.
  • Котешката тоалетна се измива непосредствено след употреба.
  • Детето няма контакт по никакъв начин с котешките или кучешки косми, каишки, играчки или други техни аксесоари.

Морски свинчета, хамстери, зайчета, птици

  • Клетката не стои в стаята на детето.
  • Мъничето не участва в храненето, почистването и грижите около животинката.
  • Животинките са затворени, а принадлежностите в клетката – подменяни често.

Как да улесним ежедневието си?

  • За по-лесно почистване на меката мебел вкъщи, можете да я застелете с лесна за смяна и пране материя, която при необходимост да свалите и почистите.
  • Попитайте ветеринаря за препарат, неутрализиращ сенсибилизиращото вещество или средство, потискащо производството на алергените.
  • Научете детето да си мие ръцете след всеки контакт с домашния любимец.
  • Ако нямате животинка у дома, а детето мечтае за това, можете да опитате с костенурка. Комуникацията с нея е почти невъзможна, живее продължително и може да бъде добър придружител по време на семейните ви ваканции.
  • Ако детето мечтае за кученце, трябва да знаете, че женските са по-малко алергизиращи, отколкото мъжките, а най-подходящите породи в този случай са: пудел, чау-чау, черен териер и йоркширски териер.
  • От представителите на котките по-малко алергизиращи са тези с бяла козина, а подходящите породи са Сибирската котка и породата Сфинкс.
  • Ако мъничето страда от подобна алергия, избягвайте да има досег с предмети, изработени от косми и влакна – четки, матраци, играчки, кожени палта, кожени шапки, каишки, ръкавици.
  • Алергични към птици деца не трябва да спят в пухени завивки и носят т.нар. пухенки (вид зимно яке с птичи пух).
  • Дете, което е алергично към вълна, не трябва да носи вълнени дрехи, а вкъщи се освободете от всякакви вълнени одеяла, килими или покривки за легло.
  • Не планирайте почивка на места с много животни.
  • Бъдете внимателни, когато посещавате зоопарк. Не позволявайте на детето да гали животинките и най-добре избягвайте да влизате в затворените помещения, където те спят или се хранят.

Когато няма друг изход

В случай че правите всичко възможно за избягване на досадните симптоми на алергична реакция, но резултатът не е задоволителен, се налага да се разделите с домашния си любимец. Намерете на животинката подходящ дом – при роднина или приятел, така че детето да е спокойно и да знае, че неговият малък приятел не е изчезнал от живота му завинаги.

Автор: Нели Христова

 

Сподели: