Здраве

Алергия ли е това?

Респираторната алергия не е диагноза, а обобщено наименование на група заболявания, основани на алергично увреждане на различни части на дихателните пътища.

Алергия ли е това?

Концепцията за „респираторна алергия“ съчетава две заболявания: алергичен ринит или хрема и бронхиална астма. При първия проблем лигавицата на носа и назофаринкса е засегната от алергии. При възникване на същите проблеми в бронхите се поставя диагноза бронхиална астма.

Разпознаването на респираторните алергии може да бъде много трудно, тъй като абсолютно същите симптоми се наблюдават при бактериална или вирусна инфекция. Поради тази причина специалистите първо изключват инфекциозен процес.

Симптоми на респираторна алергия

Тъй като лигавиците на носа и очите реагират по един и същи начин на дразнене, специалиситте определят състоянието като алергичен риноконюнктивит. В този случай се наблюдава хрема, която продължава 3-4 седмици, придружена от пристъпи на кихане и водниста секреция от носа. Нослето е постоянно запушено, очичките сълзят, клепачите са подути и има усещане за парене в очите.

Инфекцията на гърлото също може да бъде причина за такива симптоми, и поради това детето трябва да бъде прегледано от специалист уши-нос-гърло. В зависимост от цвета на носната лигавица, специалистът е този, който ще определи дали се касае за алергия или възпалителен процес на сливиците. Възпалената и яркочервена лигавица говори за инфекция, а бледата лигавица със синкави петна – за алергия.

Алергичната реакция обичайно се разпознава и по честотата на обостряне – например подобни симптоми могат да се появят при почистването на стаята, играта с котка или куче, разглеждане на стари вестници или посещение на цирк.

 

Алергична реакция може да възникне към животински пърхот, цветен прашец от цъфтящи растения, домашни акари или библиотечен прах. Опасността може да дойде от хлебарки, суха храна за аквариумни риби и плесени, които отделят спорите си във въздуха.

Алергичното увреждане на долните дихателни пътища или бронхиална астма се проявява с продължителна кашлица и затруднено дишане извън настинка или като допълващ симптом към вече съществуваща инфекция.

За да се изключи бронхит и пневмония, най-вероятно лекарят ще назначи рентгеново изследване. Ако резултатите са отрицателни, педиатърът ще ви насочи към УНГ специалист, защото продължителната кашлица се получава и поради възпалени сливици или заден ринит. Ако тези подозрения не се потвърдят, детето ще бъде изпратено за консултация с алерголог.

Как се поставя диагнозата?

Само алерголог може да постави точна диагноза, да определи виновника за алергията и да предпише лечение. Чувствителността към специфични алергени се определя с помощта на кожни тестове или кръвен тест за определяне на алерген-специфични имуноглобулини Е (специфични IgE). Най-често се избира вторият вариант. В този случай се гледат не само нивата на имуноглобулините, но и се оценява тежестта на реакцията.

При съмнение за бронхиална астма на деца над 5 години се предписва изследване на дихателната функция. С помощта на спирограф и компютърна програма тази функция се измерва преди и след приложението на бронходилататор.

Какво е лечението?

Лечението се състои в елиминиране или намаляване на контакта с „провокаторите“ на реакцията. Препоръчват се и антихистамини. При астма се предписва основна противовъзпалителна терапия – таблетки или аерозоли, които се използват постоянно, независимо от наличието на симптоми, и – за облекчаване на ситуацията – бронходилататори или кортикостероиди.

След 5-годишна възраст може да се проведе алерген-специфична имунотерапия. Когато лекарства, съдържащи „провокатори“, се въвеждат в тялото в постепенно нарастващи количества, то постепенно се адаптира към правилния тип реакция. Това е единственият начин не да облекчите състоянието, а да го лекувате, благодарение на което можете да спрете развитието на болестта.

Автор: Нели Христова

Консултант: д-р Диана Христова, алерголог, МЦ „ГеяМед“ – София

 

Сподели: