Алтернативна комуникация при невербални деца

Възрастта от 6 до 12 месец е периодът, в който детето се научава как и защо да подава обратна връзка към родителя съзнателно.

Родителят, от своя страна, след 1 година определя правилата за разчитане на подадените сигнали. На 12 месеца детето трябва да може да подражава на възрастен вокално и жестово и освен това да партнира на най-елементарното ниво. След края на първата година от живота си то трябва да се оформи като самостоятелна личност, да напусне диадата майка - дете и да покаже, че е способно да общува със себеподобен, а не с предмет.

Алтернативната комуникация не е метод, който отдалечава малкия човек от „говоренето". Някои деца могат никога да не говорят, но това не означава да ги лишим от възможността да общуват помежду си, с възрастни, с родители, да упражняват адекватни на развитието си обществено полезни задължения. Алтернативната комуникация е метод, който дава по-голяма свобода на детето да изразява желанията и целите си, да се чувства социално прието. Тя е подходяща за приложение при всички, което, благодарение на тази предлагана възможност, може да подаде обратна връзка към родителя и детето получава шанс да изразява потребности и желания. Успешното прилагане на алтернативна комуникация зависи от видовете общуване между майката и детето, разпознаването на кода на посланието и степента на развитие на невербална и социална комуникация.

НЕВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ е форма на размяна на послания, която зависи от:

* Емоционално състояние на родителите;

* Психомоторни възможности на детето;

* Демонстрирани поведенчески стратегии от страна на родителите и външните субекти (баба, дядо, бавачка);

* Заучени поведенчески модели от страна на детето.

ВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ от своя страна представлява размяна на послания и зависи от:

* Емоционално състояние на родителите;

* Психомоторни възможности на детето;

* Демонстрирани поведенчески стратегии от страна на родителите и външните субекти (баба, дядо, бавачка);

* Заучени поведенчески модели от страна на детето.

И тогава къде е разликата питаме се ние? В двата процеса посланието има различен код и зависи от възрастнитя, т.е. съобразен е с нивото на общуване на възрастния.

При алтернативната комуникация е възможно да има вербален отговор на невербален сигнал или невербален отговор на вербален сигнал като форма на подаване на обратна възка от детето с цел подобряване на мотивацията на общуване. Важното е, че винаги има Социален волеви отговор на вербален или невербален сигнал от страна на детето към възрастния. Посланията имат еднакъв код, който зависи от степента на развитие на детето. За развитие на алтернативна комуникация се използват храненето и играта, като форми на социално поведение, както и системи за общуване.

80% от времето на бодърстване на детето преминава в хранене, преповиване и игра. Тези моменти е желателно да бъдат използвани за подобряване на връзката с родителите, привързаността на детето към тях и формиране на доверие.

Възрастният трябва да „слезе" на нивото на общуване на детето, а не обратно, за да бъде постигната размяна на послания с еднакъв, разбираем за малкия човек код. Всяко човешко същество има възможност да общува по различен начин, в зависимост от периода на развитие, в който се намира. Комуникацията повишава познавателния потенциал на детето и подобрява самооценката му, което му позволява да се реализира в обществото, дори без употреба на собствена устна реч.

Нина Йорданова

Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"

Сподели: