Ама всичките ли са ваши? ...Или колко е хубаво всъщност да си многодетен

Разговорите основно се въртят около това колко зле живеем и хората виждат не радостта, а проблем във всяко отношение, дори в отглеждането на децата. Веднъж ми се наложи да вляза в лекарски кабинет с едно от моите хлапета, а другите две чакаха отвън. Изпра

В България е мръсно. Грозно. Бедно. В България болшинството от хората смятат, че са дискриминирани. Отхвърлени. Тъпкани. В България няма никакъв шанс за развитие. Справедлива среда за живот. Открити пътеки за израстване на децата ни. Общо взето от всички страни се чува едно и също: „Тук няма живот. Държавата не се грижи за никого. Защо да раждам деца, като никой не дава пари за нищо?". Вечно недоволните в повечето случаи очакват съдбата да им поднесе на тепсия готовите решения на техните мечти. Ако случайно съдбата ги е забравила, държавата е длъжна да свърши тази работа вместо нея, но и вместо тях, разбира се!

Разговорите основно се въртят около това колко зле живеем и хората виждат не радостта, а проблем във всяко отношение, дори в отглеждането на децата. Веднъж ми се наложи да вляза в лекарски кабинет с едно от моите хлапета, а другите две чакаха отвън. Изпращайки ме, лекарката възкликна: "Ама всичките ли са ваши? Какво ги правите толкова много? Горката!".

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ

Когато разбрах, че ще ставам многодетна майка, се сблъсках със странно за мен обстоятелство. То дори се обособи като правило, но без изключения. Всеки, който е израснал без брат или сестра или в момента има едно дете, ме ожалваше. Изпадаше в ужас как ще се справя с три деца и цъкаше разтревожено с език. Обратното, всеки, който е живял в многодетно семейство или сега има повече от две хлапета, ме прегръщаше силно и ми обясняваше колко е хубаво вкъщи да тичат няколко чифта крачета. Един приятел дори възкликна: „Господ те обича! Ти си специална, щом ти поднася тази благословия!". Тогава, да си призная, повече вярвах на първите и ужасът ме обземаше все повече с напредването на бременността. Сега, няколко години по-късно, категорично съм прескочила в лагера на многодетните и по душа. Това наистина е благословия и колкото повече те ожалват околните, ти толкова повече се чудиш за какво пък го правят. Дори в пространството между многодетните се носи названието „малодетни" - това са онези, САМО с три деца. Така е. Днес, за щастие, все повече българи осъзнават в какво се състои истинското щастие и преборвайки се с всякакви предразсъдъци, заформят големи фамилии с по четири и повече малчугани. И не, не говорим за мургавите събратя, които не знаят бройката на децата си. А за образовани и целеустремени българи, които знаят какво искат от живота и влагат всичките си емоции и средства в това да създадат голямо щастливо семейство.

НА ДАЛАВЕРА

Постепенно стигнах до един приятен факт - оказва се, че в някои сфери от живота е по-евтино да гледаш три деца, отколкото едно. И това се случва в България, колкото и да е странно.

ДЕТСКАТА ГРАДИНА - там, където минава половината детство. Според българското законодателство многодетните семейства са изключително облекчени по повод таксите. Системата работи безпогрешно и на никого не се отказва това предимство. Независимо дали децата посещават една, или различни детски градини или ясли, щом са държавни, се ползват следните облекчения:

 - за първото дете се заплаща 50% от размера на установената такса

 - за второто - 25% от размера на установената такса

 - за третото и всяко следващо - не се заплаща такса.

Отстъпките важат само за тези, които посещават в момента детско заведение. Ако мъниците ви са в отделна ясла и градина, трябва да вземете служебна бележка от градината на най-голямото дете, посещаващо такава, и да я занесете в яслата, където пресмятат новата такса. Простите сметки показват, че в случая ежедневните разходи за децата в многобройната фамилия са по-ниски от тези на родителите с едно дете.

ИЗВЪНКЛАСНИТЕ ЗАНИМАНИЯ - там, където се излива по-голямата част от семейния бюджет. Ето тук вече идва голямата резачка. Ако таксата за детската градина или училищна занималня е поносима, то сметките за курсове и школи са направо плашещи. А децата искат да посещават и танци, и футбол, и карате, и приложни изкуства, и плуване, и на всичкото отгоре вие смятате, че задължително трябва да учат и английски език. Оказва се, че дали за да привлекат повече клиентела, или защото са загрижени за многодетните семейства, но организаторите на извънкласни занимания също правят отстъпки. Обикновено братче или сестриче, заплаща половината от таксата. Третото в някои клубове е безплатно, в други - с отстъпка от 75%.

КУЛТУРНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ - там, за където никога няма време, но все пак е полезно да се ходи. Може да ви звучи смешно, но опитайте следващия път да поискате отстъпка за група, когато купувате билети за театър. Не е регламентирано със закон или наредба, но на някои места предимствата са добре организирани. Неведнъж ми се е случвало, да ни вземат такса за един възрастен на входа на музея, при положение че влизаме двама родители с три деца. Добре е да свикнете да влизате заедно в музея или архитектурния парк, отколкото да пратите съпруга си да вземе билети и след това да дойде да ви вземе от колата. Така касиерите са наясно с „групата" ви.

НА ОПАШКАТА - там, където често ви се налага да висите. Плащали ли сте ток с повече от две деца, които се опитват да се покатерят по касата и да докопат всички възможни листчета на сърдитата госпожа зад гишето? А в големия супермаркет, където, докато наредите продуктите на лентата на касата, едното вече е разпиляло пакет с бонбони по пода, второто е награбило апарата за кредитни карти, третото «краде» дъвки, а четвъртото хлапе пищи, че му се пишка? Истинско приключение! В такива моменти пак можете да се радвате на предимство. Най-вероятно, за да ви изгонят по-бързо от магазина, хората ще ви пуснат преди тях. В най-добрия случай, толкова ги умиляват такива гледки, че веднага отстъпват ред на «майката-героиня».

Надали по-ниската такса в държавната детска градина може да бъде стимул за създаването на още един човешки живот, но когато така или иначе в семейството се случва това прекрасно събитие, помощта е неизменна.

„ТОВА НИКЪДЕ ГО НЯМА"

Толкова хора напоследък повтарят това изявление с повод и без повод, че вече става смешно... и жалко. Повечето от тях дори не са пътували в чужбина, но твърдят, че абсурдът, в който живеем, съществува само по нашите земи. Човек трябва да се бори с обстоятелствата независимо от това къде живее. Повтаряйки си, че нашата страна е най-неподходящото място за отглеждане на деца, няма да станем по-щастливи. Напротив, ще научим и тях да очакват държавата да отглежда наследниците им и ще им втълпяваме само негативните страни на живота. А никой родител не иска това за децата си, убедена съм! „Това никъде го няма" всъщност може да се използва и в положителна насока. Малко са щастливците, които след дългия работен ден са посрещнати на входната врата с възторжени писъци от няколко подскачащи хлапета. Малко са благословените, на които голямото родителско легло не им стига, защото в него се преплитат толкова много малки крачета и ръчички, докато всеки си намери място на спалнята. Малко са късметлиите, които всяка сутрин виждат толкова много усмивки с млечни зъби и са „нападани" от цял отбор щастливи мъници. Малко са, но с тях „малко" е несъвместима дума, защото те са много в най-прекрасните моменти от живота - те са многодетни!

Автор: Десислава Христозова

Сподели: