Здраве

Анестезията ...или как спомените могат да бъдат изтрити

Отивате на лекар, защото търсите помощ относно проблем, който педиатърът или вие сте открили в детето си. И както си мислите, че ще ви изпишат някое лекарство, бум - светът се срива в краката ви. Лекарят с най-спокоен тон ви обяснява как ще се наложи бебе

Анестезията ...или как спомените могат да бъдат изтрити

Отивате на лекар, защото търсите помощ относно проблем, който педиатърът или вие сте открили в детето си. И както си мислите, че ще ви изпишат някое лекарство, бум - светът се срива в краката ви. Лекарят с най-спокоен тон ви обяснява как ще се наложи бебето ви да бъде оперирано. След това изречение вие не чувате нищо, просто седите, втренчени в една точка и действително не възприемате нищичко от това, което ви се говори по-натам. Думата операция рисува в съзнанието ви ужасна картина, в която детето ви е подложено на мъчителни изпитания, а вие сте безсилна да ги предотвратите. Възможно е съпругът ви да се окопити по-бързо от вас и естествено първият му въпрос ще бъде: „А друг вариант няма ли?". Трудно ще възприемете следния факт, но в действителност е така - вие сте от щастливците, които ще бъдат подготвени за планова операция. Защото хиляди други родители се сблъскват с ужасяващия факт детето им да бъде приспано и оперирано направо в спешното отделение. Тогава нямаш време да изключваш съзнанието си от действителността. На паниката й е позволено да трае секунди, може би минута. Но след това бързо се връщаш в реалността, за да попълниш куп документи и да изпратиш детето си в операционната зала. И чакаш. И нищо не знаеш. И само чакаш... В подобен момент всяка информация относно това какво се случва с малкото ти слънчице е като дар Божи. Знанието сега е от първостепенна важност, защото всяко познато зло е по-малко страшно от непознатото. Дори и случаят да е спешен и да няма време за подготовка, човек се чувства по-сигурен, когато знае какво се случва. Може да си мислите, че тази статия не ви засяга, но животът понякога поднася горчиви изненади и да си подготвен в този момент може да те спаси от емоционален срив.

НЕ ТРЯБВА ДА БОЛИ

Болката може да бъде полезна, но само дотолкова, доколкото детето да покаже къде е наранено или изпитва дискомфорт. Оттам нататък всяка болка трябва да бъде премахната. И тук на помощ идва онова медицинско лице, което винаги е скрито зад маската, но което стои до главата на болното ви дете по време на цялата операция. Анестезиологът е този, който ще отърве отрочето ви от болката и от спомена за ужасното събитие. Той ще направи това с вкарването на анестезия в организма на детето ви. Накратко наричаната упойка блокира сигналите от тъканите към главния мозък. Тя представлява медикамент, който притежава силата да обезболи нараненото място, за да може хирурзите да работят върху него.

ОБЩА АНЕСТЕЗИЯ

Във филмите неведнъж сме виждали как анестезиологът слага инжекция на пациента и му казва: „А сега брой от 10 до 1". Човекът на операционната маса започва да брои и още на 5 е заспал дълбоко. Истината е, че общата анестезия може да се вкара венозно или чрез вдишване през маска или тръба. Действително този вид упойка отпуска изцяло пациента, като прекъсва нервно-мускулното провеждане и той не може да се движи сам. Когато обемът на операцията е до един час, малкият човек остава на спонтанно дишане, а при по-сложна хирургична намеса дишането спира и вместо него това извършва апаратът. Общата анестезия приспива детето и, най-важното, му отнема цялата физическа болка. Заедно с това тя „изтрива" и спомените от случващото се в операционната зала. Прекрасно е това, че малкото човече излиза от болницата без каквато и да било психическа травма за хирургичната намеса, което в противен случай може да доведе до неприятни последствия, като неспокоен сън, нервност, страх от лекари и много други. По тази причина децата са стреснати в първия момент от излизането от упойка и плачат. Те са били в прегръдките на мама, а в следващия момент се оказват на непознато място сред чужди хора. Трябва им време да осъзнаят къде са. При бебетата единственото успокоение е да бъдат върнати отново при мама.

РЕГИОНАЛНА АНЕСТЕЗИЯ

Днес повечето майки са добре запознати с обезболяването по време на раждане. Епидурална и спинална упойка вече не са далечни понятия за съвременната родилка. Това са регионални анестезии и те се прилагат не само по време на секцио или обезболяване по желание при естествено раждане. Обикновено се използват при операции на долните крайници или корема. При спиналната упойка се инжектира еднократно анестетик (лекарство) в гръбначно-мозъчната течност. Тя обикновено се прилага при по-големи деца - над 12 години. Хубавото в случая е, че детето може да комуникира с лекарите. То може да сподели усещанията си, а в същото време да бъде успокоено емоционално. След операцията пациентът продължава да комуникира с лекарите, кашля, изхвърля секрети. Всяко такова действие се отчита много по-лесно при буден човек. Епидуралната анестезия често се препоръчва на родителите на деца до 7-годишна възраст. При тях гръбначният мозък завършва четири нива по-високо от края на опашната кост и не съществува възможност да се прекъсне нервно-мускулното провеждане трайно, което е най-големият страх на родителите. Усещането за детето по време на операцията е пълно отпускане и липса на болка.

ЛОКАЛНА АНЕСТЕЗИЯ

Тя се прилага рядко, само при деца над 12-годишна възраст. Причината е само една. В момент на шок детето не може да стои мирно и да се държи адекватно. То постоянно търси майка си, опитва се да се отскубне от лекарите и често изпада в ужас от болничната среда. Освен това лекарите мислят и за това каква психотравма може да остане в съзнанието на детето и затова прибягват до локалните анестезии само при деца, на които може да бъде обяснено какво се случва и да се води разговор по време на процедурата.

СЕДАЦИЯ

Звучи сложно, но в действителност не е чак толкова страшно. Седацията е приемане на успокоителни медикаменти, които подтискат съзнанието на пациента. В зависимост от дозата и това, което ще се прави, детето пак може да остане будно, но замаяно. Този метод се използва за малки фрактури, рентгенови изследвания, ехографии, магнитен резонанс и други, където малките деца трябва да стоят мирно, а това не може да им се обясни. Става въпрос за деца между 4 и 12 години. Най-хубавото в случая е, че много често децата изобщо не знаят, че са били подлагани на подобна процедура, тъй като успокоителните не позволяват да се създаде спомен.

ИЗЛИЗАНЕ ОТ УПОЙКА

Най-големият страх на всяка майка е дали детето й ще се събуди след операцията. При правилно приложение анестезията не може да даде негативно отражение върху оздравяването на малкия пациент. Възможно е, при по-тежки операции, да се наложи детето да остане на апаратно дишане за известно време. Обикновено това се случва с недоносени бебета, които след оперативни намеси се възстановяват трудно. В повечето съвременни болници медицинска сестра изчаква детето да се събуди, да възстанови рефлексите си и го обезболява. Чак тогава то се връща на родителите. Ако детето все пак се остави на майката заспало, тя трябва да го постави обърнато на една страна с горния крак върху долния, за да не се задави, ако повърне. Всеки организъм е различен, но съществува вероятност за появата на следоперативно гадене и повръщане. Когато се прилага регионална анестезия пациентът не изпитва болка часове наред след хирургичната намеса. След това е възможно детето да усеща краката си слаби, но след няколко часа нещата се нормализират. При общата упойка, веднага след идване в съзнание, се дава или слага обезболяващо лекарство. Ако детето е било под обща упойка, може да пие вода след около 4 часа. Ако упойката е била регионална - около два часа след операцията. Храната е разрешена поне още час-два след течностите и задължително трябва да бъде лека - пюре, мляко, пасиран плод, каша.

ТЕСТ ЗА УПОЙКА

На ръката на детето се правят повърхностни чертички - няколко леки драсвания с тъпа игла. Върху тях се накапват медикаменти. Реакцията е зачервяване. По определена скала се вижда къде има зачервяване. По този начин се определя дали детето може да прояви алергична реакция към определен медикамент.

КАК ДА ПОДГОТВИТЕ ДЕТЕТО ЗА ПЛАНОВА ОПЕРАЦИЯ

Доказано е, че подготвените деца, т. е. тези, които имат реална представа за това, което ще им се случи в болницата, са по-спокойни по време на престоя си при лекарите. Освен това те по-рядко повръщат след операция, по-бързо се раздвижват и, най-важното, по-малко ги боли по време на възстановителния период.

1. На първо място, за да подготвите детето си, информирайте себе си подробно, за да бъдете по-спокойни. Кърмачетата и децата до една година се влияят основно от поведението и емоционалното състояние на майката.

2. Подготовката при деца между една и три години се осъществява в това няколко дни преди операцията да си играете с малчугана на лекари. Можете да си сложите хирургична маска на лицето, слушалки и т. н. Също да разглеждате книжки по темата или да се разходите няколко пъти до болницата, за да свикне детето с идеята, че ще посетите тази сграда отново.

3. При по-големите деца, освен гореспоменатите, е важно да обясните какво се случва, без да лъжете хлапето. Накарайте го да разбере, че случващото се не е по негова вина и не е някакво наказание, а напротив - поредното приключение в живота му. Ако ви се налага предоперативен престой, не позволявайте да го посещават разтревожени роднини, а напротив - може да му направите изненада, като доведете приятелите му в болницата.

4. Децата над 12 години не трябва да се лъжат за нищо. Те се противопоставят на всичко, което им е неизвестно и ги плаши. Оставете ги да реагират бурно, да поплачат, да изразходят негативната енергия. Позволете им да участват във взимането на решението за датата на операцията, например.

ИМАТЕ ПРАВО НА...

1. Имате право да разберете истината за действителното състояние на детето си, да получите точни факти.

2. Имате право да получите подробна информация за видовете анестезии, които се прилагат в избраното от вас болнично заведение.

3. Всеки анестезиолог е длъжен да ви обясни подробно какви рискове крие слагането на определена упойка при настоящето състояние на детето ви.

4. Детето трябва да се върне при вас будно.

 

Автор: Десислава Христозова
Консултант: д-р Боряна Петрова, детски анестезиолог, МБАЛСМ Пирогов,
секция по детска хирургия; тел. 0889 815 409

 

 

Сподели: