Аноргазмия

Действието се развива в наши дни - някъде из двайсет и първия век от човешката цивилизация.

Големите технически открития вече са в историята на 20 век, както и откритието на един мъж, доктор, „открил" съществуването на клитора в женското тяло (както и възможността на жената, също като мъжа, да достига до оргазъм). Минала е „Сексуалната революция" през 60-те години на миналия век, „Децата на цветята" вече са увехнали. Художниците - вече не са най-близо до тайните на женската физика, защото тя, жената, вече не е просто обект на възхищение, заради чисто визуалните усещания, които будят нежните й извивки. Сега медици, психоаналитици, астролози и още една сюрия изследователи я покоряват, като проникват отвъд видимото за очите - стигат по-надълбоко, до мистичната Г-точка, която се намира „След като се влезе, на първия етаж, прозорецът в дъното." (цитат от книгата  „Единайсет минути" на Паулу Куелю). И още по-надълбоко - по нервните окончания на ерогенните й зони, по най-извитите гънки на мозъка й, та до необетованата земя - нейната психика. Но защо тогава цялото това познание за много жени изглежда някак теоретично, хипотетично? Като че ли всички тези „екстри" принадлежат на жената като обект, не на нея - субектът, не на нея, онази от плът и емоции, не на нея, онази, която се отдава със страст на любимия, но никога не получава оргазъм. Защо не получава? Нали има онова „всичко необходимо", за да го постигне?

За това какво е аноргазмия (липса на оргазъм при жените) и има ли "лечение" тя, ще разберем от доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.
сексолог-психотерапевт.

Какво означава аноргазмия и по какво се различава от фригидността?
С понятието аноргазмия в съвременната сексология се означават състоянията, при които жената не успява да достигне да сексуална удовлетвореност и оргазъм, въпреки съществуващото сексуално желание и възбуда при контакт с желан партньор, който е способен да осъществи пълноценен сексуален контакт. Това определение няма нищо общо с популярното лаично клише „фригидност", което внушава идеята, че определени жени са „ледени принцеси", напълно безчувствени към еротичните ласки и удоволствия. В същото време, представената дефиниция за аноргазмия позволява това състояние ясно да се разграничи от сексуалните проблеми при жената, дължащи се на потиснато сексуално желание и недостатъчен еротичен отговор. Ясно е и, че не върви да говорим за „аноргазмия" при партньорки на мъже, които не могат да контролират еякулацията си и свършват твърде бързо, както и при половинките на мъже с проблеми в ерекцията.

Едно от важните условия, за да се приеме съществуването на сексуален проблем „аноргазмия", е липсата на оргазъм при сексуалното общуване с партньора да поражда сексуална неудовлетвореност и стрес за жената. Това уточняване се налага поради факта, че голяма част от жените могат да се чувстват удовлетворени от сексуалния си контакт и без непременно да са достигнали до оргазъм при всяко полово сношение или друго еротично преживяване.  

Какви са видовете аноргазмия?

В стила на медицинския педантизъм могат да се разграничат няколко разновидности на „аноргазмията":
- „коитална аноргазмия"- жената достига до оргазъм при самозадоволяване или други стимулации от страна на партньора, но това не се случва по време на сношение.
- „олигооргазмия" - жената достига до оргазъм при сравнително малък брой от контактите си с партньора.
- „хипооргазмия" - жената има усещане за понижена интензивност на еротичното преживяване по време на оргазъм, което я кара да се чувства сексуално неудовлетворена.
- „селективна аноргазмия" - жената не достига до оргазъм само при контактите си с определен партньор, но това е възможно /или е било възможно/ с други партньори.

-"тотална аноргазмия" - жената не може да достигне до оргазъм при никакъв вид еротична стимулация, независимо от това дали е сама или с партньор.

Какви са причините за липсата на оргазъм при жените?
Съвременното разбиране за оргазма разглежда този феномен като естествена спонтанна изява на човешката сексуалност при необходимите благоприятни условия, свързани с наличието на еротично преживяване и адекватна стимулация. В този контекст невъзможността за достигане до оргазъм най-често се отдава на подтискащи психологични фактори или отсъствието на адекватно еротично взаимодействие с партньора. В много редки случаи блокирането на оргазмения отговор при жената може да се дължи на определени медикаментозни въздействия или болестни процеси в организма.
Най-баналният вариант на затруднено или липсващо оргазмено преживяване по време на сношение е свързан с тревожно самонаблюдение от страна на жената, страх от нежелана бременност, липса на достатъчна предварителна любовна игра, ниска самооценка и чувство за малоценност или наличие на твърде консервативни и негативни представи за сексуалните отношения. Обикновено причините за сексуалната неудовлетвореност при всяка конкретна жена са строго специфични и комплексни, което изисква детайлното им изясняване в условията на сексологична консултация.  

Какви са механизмите за достигане до оргазъм при жената?
Представите за женския оргазъм се променят твърде динамично през последните сто години. В началото на  ХХ век доминира фройдистката идея за двата вида женски оргазъм - „незрял - клиторен" и „зрял - вагинален".  Тази представа силно е повлияла съзнанието на няколко поколения мъже и жени, които до ден днешен продължават да правят подобно разграничаване и да считат за „нормален" единствено оргазма, преживян от жената по време на сношението, без допълнителна клиторна стимулация.
Още през шестдесетте години обаче американската изследователка и терапевтка Мери Шърфи недвусмислено доказа, че при повечето жени оргазмът по време на половия акт е свързан главно със стимулиране на клитора и външните полови органи. По това време се появиха и публикациите на д-р Графенбърг, който съобщаваше, че е открил анатомична структура, подобна на мъжката простата, която се намира при някои жени и е разположена между предната вагинална стена и пикочния мехур на няколко сантиметра от входа на влагалището. Така се заговори за мистериозната „точка на Графенбърг" или „Г точка", с която много хора започнаха да свързват женския оргазъм. По време на първата Академия по сексуална медицина в Оксфорд през 2007г. експертът по въпросите на женската сексуалност проф. Ървин Голдщейн дори директно предложи това анатомично образувание да се нарича „женска простата". Той представи и интересен компютърен модел на женския оргазъм, в който решаващо значение се отдава на стимулирането на т.нар. „женска простата" по време на сексуалния контакт. Още по-интересни са резултатите от изследване на мозъка с функционален ядрено магнитен резонанс /fMRI/ при жени по време на оргазмено преживяване. Тези проучвания позволиха обективно да се установи, че оргазмът е феномен на мозъчната кора, който не е фатално свързан единствено със стимулация в областта на половите органи. Обективно е установено, че жената е способна да преживее оргазъм при особена емоционална близост с партньора, който еротично докосва която и да е точка на тялото, дори и при травматично прекъсване на гръбначния стълб и пълна липса на сетивност от страна на половите органи.
В съвременната сексология се прави ясно разграничаване между оргазъм и сексуална удовлетвореност, тъй като е възможно жената да се чувства неудовлетворена от сексуалната си връзка дори и при наличие на многократни оргазми, както и да бъде еротично удовлетворена и без непременно да е преживяла оргазъм. В този смисъл водещо значение за пълноценния сексуален живот на жената има отношението й към собственото й тяло и сексуалност, емоционалната свързаност с партньора и възможността за спонтанно и креативно взаимодействие с него по време на еротичното общуване. 

Каква е разликата между мъжката и женската сексуалност?
През последните години водещите експерти в областта на сексологията се обединяват около мнението, че мъжката и женската сексуалност са твърде различни, тъй като изпълняват различни роли във възпроизводствения процес. Мъжката сексуалност се характеризира с постоянно сексуално желание /либидо/ и инициативата за установяване на сексуални контакти. Женската сексуалност функционира на друг принцип. Готовността на жената за сексуална близост зависи от качества на конкретния сексуален партньор и емоционалните отношения с него. Преди да реши дали да се включи в еротичната игра, жената е необходимо да се убеди, че партньорът е достатъчно надежден, за да гарантира собствената й сигурност и просперитета на евентуалното бъдещо поколение. Готовността за сексуален контакт при жената не е безусловна, тъй като това би отнело напрежението в половия подбор, което кара мъжките индивиди да се конкурират за възможността да предадат своите гени в бъдещото потомство. И успяват само най-изявените представители на мъжкия пол. Тези общи биологични закономерности са в сила и при човека и те до голяма степен обясняват защо еротичният отговор и реакции на жената са в много по-голяма степен обусловени от емоционалните фактори и отношенията с партньора.

Какви са особеностите на женския оргазъм?
Преживяванията по време на еротичната кулминация /оргазъм/ са строго индивидуални и трудно могат да бъдат сравнявани. Общоприето е мнението, че за разлика от мъжете, жените са способни при подходяща еротична стимулация и емоционален контекст да преживеят по-голям  брой оргазмени пика по време на една любовна сесия. И при двата пола обаче това преживяване се свързва с отделянето на много важни медиатори в мозъка, които имат съществена роля за поддържане на нормалните телесни функции, психичното равновесие и удовлетвореността от живота. Това обяснява защо, дори и в късна възраст, двойките, които запазват хармоничните си сексуални отношения живеят от 5 до 10 години по-дълго и в по-добро здраве в сравнение с хората, които са преустановили сексуалните си контакти.
В духа на тези проучвания и непрекъснато разширяващите се възможности за подобряване на интимния живот е недопустимо човек да се примирява с различните проблеми и неблагополучия в него.

Интервюто взе: Силвия Чалъкова

Сподели: