Детска психология

Аз си имам батко

Съществува една вечна връзка - с по-големите братя или сестри. Тя е вечно опънати в очакване сетива, кълбовидна страст и високо напрежение. Почти любовна връзка. Със своите драми, размисли, перипетии, с много щастие и мъничко тъга. Връзка, в която знаеш,

Аз си имам батко

Написах тази статия след като прочетох писмото на Чарли Чаплин до дъщеря му Джералдин. Много истинско, изстрадано и съкровено обяснение на един баща. Много специална любов. И реших да пиша за специалната любов. За онази специална и трудна за обяснение любов, която всеки с по-голям брат или сестра е изпитал, изстрадал... преживял. За онова чувство, което дори за миг не ти е позволявало да се чувстваш самотен, неразбран или необичан. А това чувство е велико. Макар че понякога те кара да страдаш...

Съществува една вечна връзка - с по-големите братя или сестри. Тя е вечно опънати в очакване сетива, кълбовидна страст и високо напрежение. Почти любовна връзка. Със своите драми, размисли, перипетии, с много щастие и мъничко тъга. Връзка, в която знаеш, че никога няма разлюбване. Само в тази близост ти:

- Всяка вечер си заспивала до някого.

- Винаги е имало някой, който да те защитава, да те обгрижва, да се смее с теб, да плаче с теб и да споделя  тайните си.

- Почти винаги другият е обирал "мъмренето" от мама и татко.

- Почти винаги ти си била малката глезена принцеса.

- Само ти от семейството си получавала писма от него, когато е далеч.

- Имала си честта да бъдеш потопена във футболната страст и момчешките разговори.

- Почти винаги е искал "мъжки разговор" с гаджетата ти (и понякога наистина е имало за какво).

- Заради вечните ви разговори и спорове, тягостната тишина ви е била непозната.

Мили родители, задавали ли сте си въпроса, защо детето ви толкова иска братче или сестриче? Върнете се във вашето детство и си припомнете как сте бленували да си играете с някой, с когото можете да споделяте пакости и тайни.

Този въпрос вълнува малчуганите не просто защото се чувстват самотни или неразбрани, или защото смятат, че могат да заменят домашния любимец с по-малко братче или сестриче. Те (също като нас, възрастните) подсъзнателно долавят, че точно този човек до теб, твоето друго Аз, те кара в най-специалните моменти да възкликнеш гордо: "А пък аз си имам батко/кака!"

Скъпи дечица,  дори понякога да ви се е искало да сте си сами, да няма около вас кака, която да не ви позволява да докосвате нещата й или батко, който да ви гони от стаята, когато говори по телефона с момиче, вярвайте - това чувство е съвсем кратко. Много бързо тези мисли отминават и са изместени от: "Сега батко ще ми помогне с домашното по математика" или "Тази вечер ще мога да изляза с него и приятелите му".

Скъпи батковци и каки: тези, "дребните", понякога са непоносими, бъркат ви се в личните вещи, трябва да си лягат рано, а вие да пазите тишина в стаята, задават ви безумни въпроси от сорта на: "Какво означава ...?" или "Защо така?", а на вас ви идва да викнете: "Ами така!" - и да треснете вратата под носа им. Но и при вас тези емоции отминават бързо и остава усещането, че понякога няма нищо по-хубаво от това да гушнете мъника, който ще ви каже: "Обичам те." И няма да очаква нищо в замяна: нито " И аз те обичам", нито "Благодаря ти."

 

Автор: Боряна Петрова

 

 

Сподели: