БАТЕ ЕНЧО – НЕПОРАСНАЛОТО ДЕТЕ

„Правехме си сцена с черги върху гаража“, спомня си водещият на „Кой е по- по- най?”

„Когато бях малък, много ме беше страх да не порасна. Да не порасна в такъв смисъл, че да загубя разсъжденията си на дете". Това призна пред списание „Кенгуру" водещият на „Кой е по-по-най?" Бате Енчо. И днес, когато го попитат на колко е години, отговаря с усмивка, че е част от едно предаване, което е от 2 до 7. Макар че реално е на 55 и е баща на две пораснали дъщери - Ваяна и Ева, любимецът на малки и големи

категорично отказва да се раздели с детството.

Не крие, че до днес за много от нещата, които му се случват, връща лентата назад, за да разбере как е щял да реагира в тази ситуация, когато е бил в детската градина,  във втори или в шести клас.

Като малък бил съзерцателно дете. Макар и роден в Русе, тези безгрижни години свързва със село и уличните игри. Често гостувал на баба си Иванка в село Гагаля, което днес е част от Николово. „Като се върна към това време, не си спомням да съм правил пакости. А и никое дете не прави пакости,

то прави експерименти с живота.

Затова Бате Енчо препоръчва на всички родители да препрочитат „Патиланци" на Ран Босилек. От лудориите, които правят децата, човек всъщност се учи какво да прави, като порасне голям. Определя баба Цоцолана като един много положителен образ. Тя всъщност е един катализатор, който развива процесите у децата.  От поведението й много имат да се учат майките и татковците. В тази връзка Бате Енчо цитира софистите - древногръцките философи, които играят роля на професионални учители по мъдрост и красноречие. Според тях

всеки един човек е стрела към бога.

Родителите са само ръката, която опъва лъка, изстрелвайки тази стрела. Иначе тя си лети самостоятелно и няма нищо общо нито с лъка, нито с ръката. Всеки един човек, всяко едно дете се ражда в семейство, но то е отделен човек.

Доказателство за това е детството му. Докато другите момчета се борели и ритали футбол, малкият Бате Енчо

опъвал черги върху гаража, за да напвари сцена.

„Повече момичетата ми се връзваха, разбира се. Текстовете ние си ги измисляхме или импровизирахме с това, каквото заем. Но повече си съчинявахме, пиеси разигравахме", разказва той. Първата му професионална изява на сцена е, когато бил 4-годишен, по време на световна младежка есперанстка среща в родния Русе. „Когато бях на 5 пък, се качвах

на чешмата да рецитирам и вярвах, че това е сцена.

Децата бяха публика", казва Бате Енчо.

А на сцената героите са непредсказуеми. Спомня си в началото на „Кой е по-по-най?", когато едно момченце казало, че иска да стане дилър, защото обича шума на парите. Убеден е, че децата най-много се впечатляват от разговорите в семейството. Затова родителите трябва да са много внимателни, когато са в обкръжение на деца. Те запомнят думите ни и после така ги пресъздават, че да се чудиш къде са ги чули. А те са ги чули от нас. Така за много от белите

провокатори се оказват самите родители.

В това вярва водещият, към чието име като титла е пришито обръщението „бате". „Един ден, когато имам внуци, те ще казват: "Моят дядо е Бате Енчо!", казва той.

БЛИЦ

МАТЕМАТИКАТА НИ СЪБРА С НАЙ-ДОБРИЯ МИ ПРИЯТЕЛ

Бате Енчо, какви пакости си правил като малък?

За пакости не знам, но има и един случай, който аз не си го спомням, но съм изкарал акъла на нашите. Минал мечкар с мечка. И аз съм тръгнал след него да гледам как разиграва мечката с гъдулката. Нашите ме намерили доста далеч от вкъщи. Голям съм заплес. Аз от заплеса си страдам. Белите съм ги правил от заплес повече. Просто явно от малък съм съзерцателно дете и съм обичал да наблюдавам разни неща, да ги изучавам.

А в училище?

Общо взето бях кротичко дете. Но не ми вървеше математиката. Благодарение на това открих Юлиян Данчев. Той ми е най-доброто приятелче. Математиката стана повод да се запознаем с него и да сме приятели до днес. Като ученик ме изпратиха на курсове по математика. Юлиян също го бяха пратили, разбира се, той сега е барабанист на градския духов оркестър в Русе, пък аз съм актьор-кукловод. Вместо да учим математика, си разказвахме смешки и вицове. Затова постоянно ни гонеха от курса, защото разваляме дисциплината.

Вземал ли си си поука от подобни ситуациии?

О, да. Спомням си, че чичо ми Тодор, който беше овчар, ме вземаше някой път със себе си. Една овца роди малко агънце. Аз толкова много му се радвах, толкова много го гушках, че от голямо гушкане, галене и прегръдки то спря да диша. Много страдах и оттогава винаги гледам да съм изключително внимателен, даже и в обичта си. Защото от голяма обич може да задушиш някого - както в буквален, така и в метафоричен смисъл.

Автор: Цветелина Терзиева

Сподели: