Lifestyle

Бебешката количка на 280 години

От първия прототип до последния писък на модата

Бебешката количка на 280 години

Надали някой родител може да си представи днешното ежедневие без бебешката количка. Замисляли ли сте се обаче какво е било преди нейното създаване? Или пък - представете си, че я има, но струва толкова много, че всъщност все едно не съществува... били са и такива времена преди около 280 години. На толкова ще стане догодина бебешката количка.

А какво е било преди нея?

Родителите рядко са извеждали бебетата извън дома и въпреки че първите модели датират още от 1650 г., те изглеждали така сякаш в тях ще се впряга кон.

Кралски модел

Уилям Кент, англичанин, специалист по ландшафт, е бащата на първообраза на днешната количка. Годината е 1733-та, а за направата й дизайнерът използвал дърво, тръстика и месинг.

Вдъхновението му дошло от един херцог, баща на шест деца, който бил затруднен как да ги разхожда. Като всяко новаторство обаче и творението на Кент било толкова скъпо, че единствено много богатите можели да си го позволят.

Първата детска количка всъщност е била люлка на три колела. Недостатъкът бил, че детето можело само да седи в нея. Наред с това тя била толкова тежка, че според сведенията е било необходимо животно, което да я тегли. Иначе изобретението много допаднало на кралица Виктория, която закупила няколко возила за кралския двор. По тази причина количките имали и кралски имена от типа на Балморал, Уиндзор и т. н. 

С дръжка към прогрес

Както с всяко друго нещо, и бебешките возила се развивали. В началото на ХІХ век към количката била добавена и дръжка, която вече позволявала тя да се придвижва, т.е. родителите да я бутат. Освен това детето можело не само да седи, но и да лежи, докато го возят. С тази иновация в историята остава американецът Чарлз Бъртън. Незнайно защо обаче на негова територия идеята не била приета с възторг, което го принудило да замине за Англия - там творението му бързо се наложило.

Масово сред масите

144 години след първата количка - тази супер скъпа и луксозна дотогава вещ, недостижима за повечето семейства, влязла в масово производство. Тогава е създадена първата фабрика за колички в Англия от инженер Уилям Уилсън и неговата съпруга, а от улеснението вече можели да се ползват не само хората от висшето общество, а и останалите семейства. В същата фабрика е създаден и сенникът, останал и до днес в този си вид, при това сгъваем. Това се случва през далечната 1877-а, година след Априлското въстание у нас.

Само 12 години по-късно количката все повече наподобявала по предимства днешните возила - станала и маневрена благодарение на въртящи се поотделно колела. Този напредък е дело на Уилям Ричардсън, който патентова и първата обратима количка.

ХХ век

20-те години на ХХ век бебешките колички вече имали спирачки и били далеч по-безопасни и достъпни, а през 30-те някой внедрява странното решение те да бъдат изключително ниски, приличащи на днешните куфари на колелца.

През 30-те години количките са толкова ниски сякаш бебето е на земята.

Леката, сгъваема и компактна количка тип „чадър" се появява чак в средата на 60-те години, а зад тези подобрения стои аеронавигационният инженер Оуен Макларън.

Любопитно е да споменем, че първите покривала за колички са внедрени от японците.

Какво се случва днес, 279 години по-късно?

В Америка вече са разработени първите в света колички, които се сгъват и разгъват само с натискането на едно копче. Конструкторите на т.нар. модел „трансформър" са вградили специални датчици, които отчитат присъствието на дете, така че на първо място да е гарантирана неговата безопасност. Течнокристален дисплей пък показва състоянието на батерията, температурата на въздуха, изминатото разстояние и скоростта. Ако батерията е изтощена, количката може да се разгъва и ръчно. Цената на това удоволствие за родителите с всички екстри излиза около 1000 долара. Въпрос на време е и този модел да се сведе до масово производство и да стане достъпен до максимално широк кръг родители - така както се е случило и в началото при откритието на детската количка.

 

Автор: Дими Тодоров

 

 

Сподели: