Белоградчик - природа и приказка в едно

Знаете ли, че има място, където небето е по-синьо, тревата по-зелена, залезите по-ярки, а неизброимостта на звездите през нощта може да ви спре дъха? Природата там е толкова пищна, че е трудно да се опише с думи. Трябва да се види!

Знаете ли, че има място, където небето е по-синьо, тревата по-зелена, залезите по-ярки, а неизброимостта на звездите през нощта може да ви спре дъха? Природата там е толкова пищна, че е трудно да се опише с думи. Трябва да се види!

Райското кътче, за което говоря, е град Белоградчик. Той се намира в Северозападна България, в западния регион на Стара планина. Най-приятното време за разходка дотам е пролетта. Тъй като градчето е заобиколено от поляни и гори, всичко е толкова зелено, ухае на цветя, пеят птички. Във въздуха витае положителна енергия, която те зарежда с желание за живот. Самият Белоградчик е много слънчево и подредено място. Къщите са добре поддържани, дворовете са с китни градинки, отрупани с цветя. В центъра на градчето има симпатични малки магазинчета с различни стоки, открити кафенета, откъдето човек да се наслаждава на невероятната природа, която заобикаля Белоградчик, докато пие кафето си.

СКАЛИТЕ

Това, което отличава града и околностите му от всяко друго кътче по света, са уникалните скални образувания. Времето и природата виртуално са си поиграли с Белоградчишките скали. Те са изваяни в толкова причудливи форми, че за тях са измислени десетки легенди. Някои от най-известните скали са „Ученичката", „Мечката", „Дервишът", „Гъбите", „Хайдут Велко", „Овчарчето". Накъдето и да се обърне човек, накъдето и да вдигне поглед, пред очите му се разкрива величието на скалите. Формите им са толкова ясни, че ти се струва, че легендите, разказвани за тях, са истина.

Най-eмблематичната легенда е тази за „Мадоната":

Преди векове между Белоградчишките скали имало два манастира - девически и мъжки. Най-младата сестра - Валентина била толкова красива, че хубостта й не можела да се скрие под расото и мълвата за нея се разнесла извън манастирските стени. Младият овчар Антон се влюбил в девойката и идвал да излива любовта си с кавал, влагайки в песните си най-съкровени чувства. Валентина също се влюбила в Антон. Сърцето й биело лудо от щастие и мъка. И една вечер тя спуснала въже от прозореца на килията си. Грехът бил сторен. След време плач на дете огласил манастира. Монасите и монахините се събрали да решат съдбата на блудницата. Тя била анатемосана и прогонена от манастира. Тръгнала клетницата с детето на ръце. Антон разбрал за нещастието на любимата си и тръгнал с коня си, за да я спаси. И, о, чудо! Господ - свидетелят на чистата любов, изпратил буря, гръм и земетръс. Метохът се сринал. Валентина се превърнала в каменна Мадона с дете на ръце. Монасите се вкаменили, а Антон останал вечно да чака любимата си.

Всичките тези скални фигури съществуват и до днес: Мадоната, Конника, Монасите, Манастирище.

Когато човек чуе тази легенда, докато гледа скалите, няма начин да не усети магията на любовта и да не почувства тъга, заради обречеността на двамата млади.

КРЕПОСТТА

В подножието на мистичните скали се издига Белоградчишката крепост „Калето". Тя е една от най-добре запазените крепости в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през І-ІІІ век римляните поддържали там крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичали района. В късната Античност тя била част от отбранителната система на Римската, впоследствие Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта била доизградена от българите, а значението й нараснало след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от източна Сърбия и югоизточна Румъния. Крепостта се състои от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с обща площ 10 211 кв. м. и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени, високи до 10 м., са изградени амбразури за пушки. Построени са три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.

Посещението на крепостта „Калето" е разрешено за туристи. Срещу такса 3 лв. можете да влезете зад огромните порти и да се потопите в историята. Прекосявайки големите дворове, започвате да се изкачвате навътре в крепостта. Можете да погледнете през бойниците, да слезете в тъмните килии. Най-високото място, докъдето можете да се изкачите,  е т. нар. "Първа плоча". Уверете се, че фотоапаратът или камерата ви имат батерия. Защото това място ще ви остави без дъх. Панорамата, която се открива от Първа плоча, не оставя никого безразличен. Пред очите ви се простира целият Белоградчик, скалите около него се виждат в почти пълни размери, а околните гори и поляни допълват колорита на гледката.

Приказно е!

ГРАДЪТ

Когато наситите сетивата си с природа, можете да помислите и за засищане на стомаха. На разположение на туристите са няколко уютни механи и ресторанти. Докато се наслаждавате на приятна обстановка и вкусни гозби, можете да продължавате да се радвате и на гледката, защото някои от заведенията са на стратегически места, откъдето разходката на погледа ви може да не спира. Освен да се нахраните, разбира се, можете и да преспите в Белоградчик. Станалите напоследък модерни семейни хотели не липсват и тук. Учтиви стопани се надпреварват да ви разказват истории и да ви предлагат възможности за развлечение. Цените са между 10 и 15 лв. на легло. Имате възможност да наемете и цяла вила, ако сте по-голяма компания. В самия Белоградчик и в най-близкото село Извос (на 3 км.) има няколко такива къщи, които ви се предоставят изцяло на разположение за около 200 до 300 лв. на вечер. Някои собственици организират на гостите си преходи по предначертан маршрут, разходка с колела, посещение на забележителностите с екскурзовод. Разходка из самия Белоградчик също няма да ви е скучна. Градът може да се похвали с Астрономическата обсерватория на Института по Астрономия на БАН, Художествена галерия, Исторически и Природо-научен музей. И най-капризният клиент би могъл да бъде задоволен.

Време е, обаче да се насладите на комфортните стаи и да си починете пълноценно, защото е твърде необходимо да съберете силите си. Забележителностите не са свършили. Със сигурност ще трябва да останете още един ден.

ПЕЩЕРАТА

Само на 25 км. от Белоградчик се намира пещерата „Магура". Тя е разположена под Рабишката могила. Височината на могилата достига 461 м., а на 80 м. под тази точка се е скрил, едва забележим, входът на пещерата. Общата дължина на пещерата е около 3000 м., 1400 от които са благоустроени. Целогодишно температурата варира между 12 - 13°С. Високата влажност (85%) е много полезна за лечение на астма. И тук ще видите нещо уникално - пещерни рисунки. Това е най-ценното наследство, оставено от предишните обитатели на Магурата, които са използвали тор от прилепи и червена глина за своето изкуство. Близо 700-те рисунки правят Рабишката пещера уникална в цяла Югоизточна Европа. Това са единствените по рода си, запечатани до днес, творения на изкуството на хората от бронзовата епоха и са на възраст над 3000 години. За да разгледа пещерата, човек трябва да извърви стотици метри каменни пътеки, да се изкачи или да слезе по 300 стъпала. Водата е изваяла от варовика фантастични форми, а богатото човешко въображение ги е оприличило на растения, животни и предмети. Просторните зали представляват своебразен музей. В триумфалната зала могат да се видят кости на пещерни животни и предмети, свързани с бита на племената, населявали тази част от Балканския полуостров. Огромно срутване запълва края на тази зала, за да я отдели от залата на двата величествени сталактона. Много от сталагмитите имат свои имена. „Поваленият бор", „Тополата", „Малкият и големият брат", „Гъбата", „Трона" са едни от най-красивите творения на природата. В пещерата можете да опитате пенливото вино „Магура", отлежало при естествени условия.

ЕЗЕРОТО

В североизточното подножие на Рабишката могила се намира Рабишкото езеро. То е поредната уникална забележителност в белоградчишките околности. Това е най-голямото по площ вътрешно езеро в България, разположено между селата Толовица и Рабиша. Дълбочината му достига 35 - 40 м. Езерото е изключително рядко срещана природна аномалия. То почти няма водосборен басейн и на практика е безотточно.

За да му се насладите, ви трябва само одеало за сядане, суха храна за пикник и подходяща книжка за отпускане. Поляната покрай езерото е толкова голяма, че и да има други плажуващи, няма да си пречите взаимно. Ако сте любители на водните спортове, езерото предлага идеални условия за сърф, гребане и плуване. Привържениците на риболова също има какво да правят. В езерото има възможен улов на бял амур, толстолоб, каракуда, сом, костур, шаран, червеноперка и други риби.

Ако сте се убедили, че в Белоградчик ще преживеете една вълнуваща почивка, то не се мотайте, а бързо си резервирайте места за някой от предстоящите уикенди. Времето е идеално. Топло е, природата се е разлистила, а вие трябва да се насладите на почивните дни. Оползотворете добре свободното си време. Потопете се в магията на каменния град.

Приятна почивка! Наслаждавайте се!

Автор: Цвета Лазаркова

Сподели: