Здраве

Близост и грижа за недоносените деца

Раждането на недоносено дете е стрес за родителите, които не могат да бъдат до рожбата си в борбата й за живот.

Близост и грижа за недоносените деца

Сред техните опасения е и това, че създаването на връзка с бебето им е застрашено. Помолихме Маргарита Габровска от фондация „Нашите недоносени деца” да разкаже повече за начините за близост и грижите, които семействата на преждевременно родени бебета могат да полагат за тях, докато са в болница.

Визитка

Маргарита Габровска е логопед по професия. Завършва магистратура по „Интегративна биоетика”, а през 2018 г. придобива докторска степен по Философия в областта на етиката на грижата за деца с тежки заболявания. Работила е като специалист „Ранна детска интервенция“ в неонатологични отделения в София и Пловдив, където подкрепя провеждането на кенгуру-грижи и консултира родители по въпроси, свързани с ранното детско развитие. От 2017 г. е  част от екипа на фондация „Нашите недоносени деца“, а от 2018 г., като специалист на фондацията, подкрепя провеждането на кенгуру-грижи в неонатологичното отделение на САГБАЛ „Шейново“.

Маргарита, ако трябва да обобщите грижите, нужни за възстановяването на недоносените деца, с три думи, кои ще бъдат те?

Мисля, че пълноценната грижа, необходима за възстановяването на недоносените деца, е семейно-ориентирана, комплексна и включва проследяване на развитието на детето в първите седем години от живота му.

Каква е ролята на родителите в този процес?

Родителите имат централно място, макар в България това все още често да се забравя. На практика, единствената позната за бебето среда до раждането, е утробата на майка му. След като се появи на бял свят, попадайки в една съвсем непозната среда, детето има естествената нужда именно от продължаване на контакта с нея (с гласа, мириса и допира й), за да премине възможно по-успешно през процеса на възстановяването си. В периода на престоя на бебето в неонатологичното отделение, единствено докосването, което получава от родителите си, не е функционално по характера си, т.е. не е свързано с извършване на рутинни болезнени или стресиращи манипулации, а е докосване, което носи на бебето усещане за познатост, спокойствие и сигурност.

Как биха могли те да създадат връзка с детето си, след като в първите месеци от живота му не са заедно с него? 

Най-добрият начин за това е именно практикуването на кенгуру-грижи (контакт кожа-до-кожа) в отделението. Те неслучайно са наричани още и „втора утроба“, тъй като служат за възстановяване на преждевременно прекъснатата връзка между родителите и бебето. Поставянето на гърда е чудесно допълнение на тази практика, тъй като дори при невъзможност от страна на бебето да се храни от нея, то може да задържи зърното в устата си, да си „играе“, осъществявайки ненутритивно хранене, което служи за успокоение на детето. Както и за подготовка за потенциално бъдещо засукване от гърда, тъй като, при попадане на случайна капка мляко в устата му, се активират движенията на езика, устните и бузите, което има отношение към процеса на сукане и гълтане.

Световни специалисти препоръчват на семействата на преждевременно родените деца при посещенията си при тях да им четат, пеят, докосват. Разкажете какви са практиките в българските болници – допускат ли се близките и по какъв начин? 

У нас липсва единно установен и приет модел на работа в това отношение. Всяко неонатологично отделение определя самостоятелно практиките си по отношение на достъпа и участието на родителите в грижата за бебето. В този смисъл, можем да говорим за значителни диспропорции – докато в едни отделения практикуването на кенгуру-грижи започва все повече да се превръща в рутинна и обичайна практика, то в други все още наблюдаваме ограничен режим на свиждания и задържане на родителите на дистанция буквално до момента на изписване. Това е изключителен проблем не само за бебето, а и за родителите, които преживяват едни болезнени месеци далеч от детето си и без възможност практически да се подготвят за грижата за него след изписването. Крайно недостатъчно е обучението на родителите в грижа за бебето буквално дни преди изписването, тъй като това не им дава възможност да се адаптират и добият нужната увереност, за да се приберат достатъчно спокойни у дома.

Каква е ролята на кенгуру-грижата за подобряване състоянието на малчуганите, родени по-рано?

Има множество научно документирани ползи за преждевременно родените бебета от практикуването на кенгуру-грижи. Важно е да кажем, че става дума и за дългосрочни ползи и положително влияние върху психологическото развитие на децата, самооценката им, умението им да се адаптират, да осъществяват социални отношения и да учат.

Ползи

„Сред непосредствените ползи за бебетата от кенгуру-грижите са стабилизирането на сърдечния ритъм и дихателните функции, подобряване на терморегулацията, снижаване на нивата на стрес и болка, което води до по-дълги периоди на дълбок сън, а оттам – пълноценно развитие на нервната система. Всичко това помага за по-бързо възстановяване на детето и доказано намалява продължителността на болничния престой.”

Престоят в болницата е изпитание не само за бебето, но и за неговите мама и татко. Какъв съвет бихте им дали за месеците, в които мъникът ще бъде далеч от тях?

Преди всичко да не се притесняват да потърсят подкрепа. Най-нормалното нещо в подобна ситуация е човек да бъде объркан и разстроен. Тук е важното място на психологическата работа, която, за съжаление, далеч не е повсеместен факт в неонатологичните отделения в страната. Въпреки това, семействата могат да се обърнат към немалко добри специалисти извън болниците, а технологиите и възможността за общуване по мейл и телефон облекчава този процес. Преди няколко години фондация „Нашите недоносени деца“ издаде наръчника „Всичко за недоносените бебета“, който се разпространява безплатно и е изключително подходящо четиво именно за моментите, в които родителите все още си задават куп въпроси около причините за подранилата поява и начините, по които могат да помогнат на бебето си.

Интервю на: Ива Лалова

 

Сподели: