Близък Изток, далечна Сирия

Сирия. Прашни пътища, изгубени градове, потънали в загадки. Истината за това място криволичи като пътя и заслепява внезапно, със слънцето и новия ден. Отново на път. Без да знаете какво е напред. Зад вас остават само домът и близките. Надалеч, в чуждите з

Сирия. Прашни пътища, изгубени градове, потънали в загадки. Истината за това място криволичи като пътя и заслепява внезапно, със слънцето и новия ден. Отново на път. Без да знаете какво е напред. Зад вас остават само домът и близките. Надалеч, в чуждите земи, където никой не ви очаква вечер. В земята, където истина и измислица са двете страни на един и същ път...

Асфалтираните шосета на Сирия са дълги 28 хиляди километра. Чистото и делово лице на асфалта ви отвежда до по-известните градове на страната:

Дамаск, Алепо, Латакия...

Неасфалтираните пътища не приканват. Те са били винаги тук - прашни друмове към един почти отвъден свят на незнайни обиталища, изоставени градове и древни руини. От двата пътя именно те отвеждат към истината за тези земи. За европееца, тя е забулена като приказната Шехеразада. Но ако отметнете булото...

...Двайсет милионна Сирия. Сред мнозинството от етнически араби се срещат и кюрди, арменци, асирийци, арамеи. Магията на мястото се крие именно в ДНК-то на този народ, в паметта за древните цивилизации, които и днес усещате във въздуха. Завладява ви подозрителна безтегловност, от която се спасявате единствено в познатия уют на хотелската стая. И после пак - безвремие. От него откъсват единствено новините от горещите точки - съседните Израел, Ливан, Ирак. Това напомня, че туристическата карта в ръцете ви е и политическа. Но в самата Сирия е тихо - тук опозиция не съществува, а от двайсет години в правителството са всички партии. Недоволни няма.

Сирия e президентска република. От 1971 г. Хафез Асад е преизбиран над 5 пъти за президент. През 2000 г. поста поема синът му - Башар, който кара вече втори 7-годишен мандат. Неговият миролюбив поглед благосклонно озарява сирийските градове и техните улици от безбройните плакати и билбордове. Усилията на Башар Асад са един ден пътищата на страната да бъдат отворени към целия свят.

Пътищата на Сирия очертават арените на библейските събития, сочат към мястото, където апостол Павел от "граблив вълк" става "кротко агне". Препускат край земята, където още се говори езикът на Христос - арамейският. Отдъхват край гроба на Салах ад Дин - чудният обединител на арабите, и костите на Св. Йоан Кръстител. Пресичат древния път на коприната и свещените места за мюсюлманите. Кръстосват земята, където се издигат първите градове след Потопа, за да родят писмеността. Сирийците я наричат "Люлка на цивилизацията". Когато за пръв път поставите пръста си върху Сирия на световната карта, вие им вярвате... Но до дъното на историята има дълъг път - той започва от

Дамаск

Най-старата столица в света. Звучи като раздут факт от туристическа брошура, но е истина. През деня Дамаск е разноцветен пазар. Гигантски и разпилян измежду улиците, той излиза от естествените си граници. Задъхва се от стъпките на цели семейства. Тук са шарените стоки, джамиите, забулените жени, роднините на Али Баба, костюмите за танцуване, скъпоценните бижута. А малко встрани, под същите лъчи са излющените фасади, повехналата дървения, пожълтелите сенници. Клаксоните на такситата, отвеждащи запотените европейци към източното чудо на този град: Омаядската джамия.

През осми век Дамаск е столица на Омаядските халифи. Империята им се простира от Испания до пределите на Китай, а тази джамия е импозантният фар на исляма. За построяването й халифът кани майстори от Индия, Персия и Византия. Именно във византийски стил са изпълнени мозайките, капителите и саркофагът с мощите на Св. Йоан Кръстител във вътрешността. Светият мъж е обезглавен близо до днешната джамия. Легендата гласи, че кръвта му избликва със страшна сила. Мястото се нарича "Ал Науфара" - фонтан.

В Дамаск е и гробът на Салах ад Дин (Саладин). Това е другият свят човек за сирийците. В края на 12 век управлява от Дамаск Сирия, Египет, Ирак, части от арабския полуостров и дори Судан. Този кюрд разбива кръстоносците и превзема Йерусалим. Няколко пъти устоява на опитите на християните да си върнат светите земи. Накрая сключва примирие с краля на Англия Ричард Лъвското сърце. Йерусалим остава за арабите, но християните имат свобода да влизат в града за поклонение. Ето как ревностният мюсюлманин става и доблестен рицар.

Недалеч от Омаядската джамия е дворецът „Ал Азем" с Етнографския музей. Украсен с мраморни и каменни мозайки е хамамът - традиционната баня. В двора му - поредният пищен фонтан. Според някои, Дамаск означава „дом, в който има вода". Тук знаят да ценят водата. Защото тя е живот. Понякога - твърде разточителен... Напук на пустата природа, голите хълмове и чукарите, в Дамаск животът се шири в градини с фонтани. Тези изтънчени пейзажи напомнят, че в най-добрите периоди от историята материалното е само слуга на духовността. Склоняващите към съзерцание гледки ви пренасят от туристическата територия в почти отвъдна земя, населена със загадъчни силуети, образи и звуци... А земята под Дамаск чака археолозите, които ще разгадаят древните й следи. В Националния музей са изложени предмети от времето на Александър Македонски, чиито войни триумфално настъпват по тези земи. Три века след тях по улиците на Дамаск стъпват първите християнски апостоли.

"На човек е дадено само веднъж да влезе в рая" - изрича пророкът на исляма - Мохамед, и отказва да влезе в града. На влизане в покрития базар Ал Хамидие сте като Аладин в пещерата със съкровища. Можете да ги имате всичките... стига да умеете да се пазарите. И особено - ако познавате цифрите. Нулата е точка, нашата петица - нула... Уж наричаме цифрите си "арабски", но те всъщност са индийски - арабите само ги пренасят в Европа. Техните са финикийски, а единственото общо с нашите са цифрите 1 и 9. Всичко останало е различно. Да, всичко останало е... различно. Това е Сирия.

След хаотизма на Дамаск, древният град, разхвърлял крайници из сухата земя, изглежда мъдър и поучителен. Нищо, дори натрошените, опечени руини, не накърнява достолепието му:

Палмира.

Тук никой не настъпва, не бърза, не вика към отсрещната врата. Огромни, но изящни колони подпират тежкия дух на отдавна обезлюдения град. Библията свидетелства, че Палмира е основана от цар Соломон близо десет века преди Христа. "След като изминаха двайсет години, през които Соломон гради дома Господен и своя дом... И съгради Тадмор в пустинята." В превод гръцкото име Палмира на арамейски звучи "Тадмор" - палма. Клинописен документ върху глинена плочка го споменава още през второто хилядолетие преди Христа. В годините, когато стои гордо изправен, се нарича „съперник на Рим на Изток". Казват му още "невестата на пустинята", градът на неземно красивата Занубия. Тази арабска Клеопатра повежда войските си срещу Римската империя и присъединява египетски земи към своето царство. Когато започва да сече монети с образа си, император Луций Аврелиан поема с огромна войска към Палмира... Тежките битки и разместването на земните недра през 11 в. сриват на колене древния град.

От тази главна спирка по Пътя на коприната, прашните пътища насочват към близките оазиси, населени с бедуини. Охотно  тръгвате по тях, за да потърсите в лицата им чертите на някогашните обитатели на тези удивителни места. Напразно. Единственото очевидно нещо е вкусът на традиционни ястия, които бедуините приготвят за вас.

 Край морския бряг, в най-известния сирийски курорт се развличат предимно сирийци и турци:

Латакия.

Новата стратегия за развитие на туризма на правителството обещава да докара и курортисти отвъд региона... Мнозина от тях тръгват встрани от асфалтовия път, за да стъпят на прастария маршрут - Пътя на коприната и древното царство на угаритите край Латакия:

град Ебла.

Тук ръцете на европейци откриват най-старите писмени знаци. Под земята лежат над 20 000 клинописни плочи от третото хилядолетие преди Христа. По това време робството е узаконена институция. Наред с останалите ценности и модели на цивилизацията, тя се запазва непокътната за три хилядолетия. Почти цялата човешка раса се прехранва от земеделие. Повечето хора живеят в тиранични държави. Те са подобни на социални пирамиди, с царе полу-божества на върха.

Приведените някога от работа, унизени и изтощени от раждания жени, днес гордо стъпват по същата тази земя. С пребрадки, които могат и да не носят. Защото Сирия е либерална арабска държава. Те дори могат да пушат наргилета с мъжете си. Над 80 % от населението на днешна Сирия изповядва исляма, но пътищата на тези земи все още се вият край едни от най-старите светини на християнството.

Манастирът "Св. Текла" от 4 в. е на 50-ина км северно от Дамаск. Тук, в градчето Маалуля, се говори езикът на Исус Христос. Арамейският е семитски език, свързван с юдейския. Арам е юдейската дума за Древна Сирия. Използва се в Месопотамия и Сирия десет столетия преди Христа. Оцелява след упадъка на Ниневия и Вавилон и става главен език от Египет и Мала Азия, до Пакистан. Приет е за официален в Персийската империя. Днес е жив в речта на християните, разпръснати в общности в Сирия, Ливан, Ирак и Иран.

Край древните скали "Отче наш" и днес звучи на арамейски... Далеч от асфалта, пътят придобива причудливи форми и става все по-тесен. Според местното предание, първата християнска мъченица - Текла, бяга от войниците на баща си, които я преследват заради вярата й. Когато стига до скалата, Бог разсича планината и прави този спасителен път.

На север от манастира е само пустош - каменистата пустиня на Сирия. За маршируващите из древния свят могъщи армии тя представлява сериозно изпитание. Днес в тази празна сцена в охра и синьо единствената устойчива форма на живот са  бедуините и крайпътните заведения.

 В Близкия Изток пътят винаги може да продължи с камили. „Я камилата, я камиларят" - такава е арабската мъдрост на древната легенда - от времето, когато владетел по тези земи е някой си Сейхат Халем. Един загадъчен старец обещава неговата любима камила да проговори. След трийсет години. А през това време ще живее в разкош, осигурен му от владетеля. Истината един ден ще надникне ухилена... Но дотогава - я хитрият старец, я камилата, я камиларят ще са в отвъдната земя. Там, където езикът не е нужен никому.

...А днес основният чужд език в Сирия е френският. Повечето надписи са на него, макар че английският настъпва почтително и търпеливо, съвсем по арабски. И по всичко личи - този вежлив начин на завладяване има добри изгледи за успех.

Суха жега, оскъдна растителност, прах и поредният сирийски град с история. Имате ли вече необходимото, за да отговорите на загадките на пътя? Ако не, поне спрете за пикник край руините...

 Границите на днешна Сирия изникват на картата след края на Първата световна война, при разпадането на Османската империя. През 1920 г. френски и английски дипломати разпределят помежду си зоните на влияние в териториите на бившата империя. През 1945 г. сирийците получават независимост. Следват десетилетия неспокоен политически живот и серия военни преврати. За три години Сирия влиза с Египет в Обединена арабска република. През своите три десетилетия управление Хафес Асад, бащата на днешния президент, успява да стабилизира страната и печели предаността и обичта на сирийците.

Спокойни, услужливи и усмихнати като деца - такива са гражданите на страната днес. Учтиви. Това може и да се дължи на факта, че години наред Сирия се изхранва от туризъм. Тук повечето проблеми се разрешават с усмивка. Но това не е познатата европейска усмивка на разума, а загадъчната и древна като плача усмивка на Изтока. Той познава добри времена - и лоши времена.

...На бъдещето сирийците гледат с надежда, но не и с усмивка. Историческа сцена на героизъм, предателства, рицарски жестове, нечовешка храброст, романтизъм и вяра: Тази страна е само част от врящия котел на Близкия Изток. Опитайте се да различите неговите съставки и химическите реакции между тях! Ще откриете, че това е трудно. А свикналият с алхимията странник ще види вътре тайната рецепта на сабя дамаскиня...

Автор: Надя Йончева

Сподели: