Здраве

Болестотворни микроорганизми в кърмата

Може ли да се оспори безспорният факт, че кърмата е най-качествената храна за бебето? Не. Тя винаги ще си остане такава. Все пак е добре да знаете, че има случаи, в които млякото на мама може да съдържа болестотворни микроорганизми.

Болестотворни микроорганизми в кърмата

Може ли да се оспори безспорният факт, че кърмата е най-качествената храна за бебето? Не. Тя винаги ще си остане такава. Все пак е добре да знаете, че има случаи, в които млякото на мама може да съдържа болестотворни микроорганизми. Наличието на такива в никакъв случай не означава отбиване на бебето, просто изисква някои условия, при които спокойно да продължи най-важният процес за бебето - кърменето.

Най-голямото предимство на кърмата е уникалният й състав, който отсъства дори в най-прецизно произведените млека за кърмачета.

АНАЛИЗЪТ

Установено е, че кърмените деца почти не боледуват от остри респираторни заболявания. „Почти" обаче е ключовата дума. Има случаи, когато въпреки полезните си качества кърмата съдържа и болестотворни микроорганизми. При съмнение от педиатъра на детето ви ще ви препоръчат да дадете мляко за изследване. За целта е нужно да се вземе стерилна проба.

 Измийте ръцете си и ареолите на гърдите си внимателно със сапун. След това ги оставете да изсъхнат без подсушаване. Може и да обработите зърната и ареолите със спирт. Започнете да изцеждате млякото с ръка (без помпа) и изхвърлете първите няколко капки или една струйка. Следващите 10 мл, в стерилна чашка, са необходимото количество за изследване. Изцедете мляко и от двете гърди в различни съдчета.

Резултатите от анализа на кърмата обикновено са готови след 3 дни.

НАШЕСТВЕНИЦИТЕ

В кърмата има както безобидни микроби, също антитела и имунни фактори, които подпомагат имунната защита на бебето при преминаването му от вътреутробната стерилна среда към живота, населен с множество микроорганизми, така и „лоши", които са носители на заболявания. Последните „влизат" в кърмата през раничките (рагади), които могат да се образуват по зърното и ареолата на майчината гърда по време на кърмене, както и при пропуски в хигиената на ръцете. Болестотворните микроорганизми могат да нанесат вреда върху бебето, като то става податливо на вируси. Въпреки това педиатрите настояват, полезните вещества за бебето са в пъти повече и ще му помогнат да се „пребори" с евентуалните микроби.

 ВСИЧКО Е ПОПРАВИМО

Няма спор, че наличието на болестотворни микроби и бактерии в кърмата е нежелателно за бебето. Все пак неприятната ситуация не е толкова страшна, колкото изглежда. В повечето случаи, след приключване на анализите на кърмата и откриването на болестотворни бактерии, специалистите съветват да не се прекъсва естественото хранене. Изключение прави само гнойният мастит. В останалите случаи кърменето се придружава от лечение с антибиотици, които не вредят на бебето. Педиатрите твърдят, че наличието на болестотворни микроби в кърмата не може да бъде причина за въвеждане на мляко за кърмачета в хранителния режим на бебето.

Въпрос към специалиста

д-р Мария Русинова 

Колко време продължава лечението от болестотворните микроби и трябва ли майката да спазва определен хранителен режим?

От изключително значение е правилната интерпретация на резултата от микробиологичното изследване. Често положителният резултат, показващ наличие на микроорганизми, е вследствие от външно замърсяване. В тези случаи се налага повторно взимане на проба при стриктно спазване на хигиенните изисквания и третиране на ръцете и гърдите с дезинфектант. Лечението е в зависимост от вида на изолирания микроорганизъм след направена антибиограма и подбор на антибиотик или химиотерапевтик, съвместим с кърменето. Основните патогенни микроорганизми в кърмата са стафилококус ауреус и стрептококус бета хемолитикус. Единствено в Банката за майчина кърма майчиното мляко се изследва микробиологично по утвърдена методика, разработена съвместно с изтъкнати специалисти в областта на микробиологията на храните и доказала се в нашата практика. За съжаление към настоящия момент можем да изследваме само кърмата на наши дарителки, надяваме се в бъдеще да разширим дейността си.

В този период майките трябва да се хранят пълноценно - да приемат храни, съдържащи достатъчно животински белтъци (месо, риба, мляко, яйца), тъй като антителата, които се борят с инфекциите, са изградени от белтъци. Освен това пресни плодове и зеленчуци, източници на антиоксиданти, витамини, минерали, микроелементи. Необходимо е да приемат и повече течности: вода, билков чай, прясно изцеден плодов сок. При необходимост може да се вземат и подходящи хранителни добавки, съдържащи витамини или други биологичноактивни вещества, засилващи имунитета.

 

Автор: Десислава Христозова
Консултант: д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика, директор на Банка за майчина кърма, тел. 0889 976 777

 

 

Сподели: