Болните родителски амбиции

Визитка

Преслава Биковска провежда индивидуални психологични консултации и консултира семейства по въпроси, свързани с детското развитие, поведенчески и емоционални затруднения, взаимоотношения в семейството и в групата връстници, училищна готовност и проблеми с ученето, справяне с кризи. Тя е част от екипа на МБАЛ „Вита”, носител на наградата „Болница на годината” за 2018 г.

Родителите фантазират и мечтаят за бъдещето на своето дете, още преди то да се е родило – какви качества ще притежава, къде ще учи, какво ще работи и т. н. Това донякъде е очаквано, тъй като малчуганът е естествено продължение на рода и семейството. Наблюдавайки как рожбата им пораства, те често си спомнят за своето детство, за собствените си мечти и несгоди от този период. Това ги подтиква да предпазват хлапето да не повтаря техните грешки и да го напътстват как да се справя по-добре в живота.

Някои родители обаче отдават твърде голямо значение върху постиженията на детето, или имат нереалистични очаквания, които отиват отвъд възможностите му. Такъв родител би се чувствал успешен, само ако наследникът му се реализира и постигне много в желаната от него сфера. Въпреки добрите намерения на родителя, подобна нагласа би могла да има негативно отражение върху развитието на хлапето. Така в стремежа си да дадат най-доброто за децата си, родителите понякога несъзнателно правят точно обратното, попадайки в капана на собствените си амбиции.

Как се отразява това на децата?

Напълно естествено за всяко дете е да се стреми да оправдава очакванията на своите родители, да търси тяхното одобрение и любов. Нормално е и те да имат изисквания. Проблем е, ако амбициите на възрастните са твърде високи и нереалистични. Тогава детето би изпитвало силно чувство на вина, че не може да се справи. Ако родителите насочват всичкото си внимание и енергия единствено към постиженията, това подтиква малчугана да вярва, че ще бъде обичан, само ако демонстрира големи успехи.

В дългосрочен план подобни убеждения оказват негативно влияние върху самочувствието и увереността на детето. Пораствайки, то ще изпитва трудности да взима самостоятелни решения и да отстоява себе си и собствените си желания. Ниските очаквания също крият своите рискове. Дете, чиито родители не вярват в способностите му, също не би било уверено в себе си. И двете крайности повлияват негативно развитието на детската личност и чувството за собствена стойност. Намирането на баланс е ключово за здравословното развитие на малчуганите.

Как да балансираме очакванията си?

Поставянето на реалистични очаквания е основополагащо, за да расте едно дете уверено в себе си и своите възможности. Винаги взимайте предвид особеностите на възрастта на мъника и отделяйте време за качествено общуване. Важно е да откриете и познавате силните му страни, за да можете да създадете среда, която ги подкрепя и развива. Не забравяйте, че детето е отделна личност със свои собствени желания и мечти. Преценете добре какво натоварване може да понесе то във всекидневието си, като вземете предвид характера и интересите му. За някои деца е добре да са ангажирани, докато други имат нужда от повече свободно време и почивка.

Грешка – опит

Осигурете пространство за експерименти и се откажете от идеята за перфектност. За да расте детето уверено, е необходимо първо да се сблъска с трудностите на ежедневието и да открие своите начини за справяне с тях. Ако сте твърде предпазливи и не му позволявате да допуска грешки, отнемате много от възможностите, които животът му предоставя, за да се учи от опита. Обръщайте внимание на процеса и усилията, които малкото човече полага, а не само на крайния резултат, защото именно положените усилия стоят в основата на успеха.

Не на последно място, не бива да забравяме, че детството не се изчерпва само и единствено с постиженията на хлапето. То е преди всичко изследване и учене от опита, което се случва посредством играта. В процеса на игра децата развиват качества (като упоритост, целеустременост, споделяне, креативност), които са считани за ключови умения за успех. Осигурете повече време за игра – понякога това би било много по-продуктивно от някоя обучителна програма. И преди да запишете детето си на курс или спорт, първо се запитайте чии интереси удовлетворява това? Възможно ли е да са вашите собствени?

Автор: Преслава Биковска, психолог в болница „Вита”

Сподели: