Бременна на 14-Бременност-За мама

Бременна на 14

При последните направени проучвания, преди няколко години, България беше на трето място в източна Европа след Русия и Украйна по брой аборти във възрастта 15-19 години - 38,5 аборта на 1000. В същата група има по 40 раждания на 1000 момичета.

Живяло някога, мноого отдавна едно дете, едно много, много добро и мило дете. Едно момиченце с очи като бадеми и коси почти до коленете, досущ приличало на своята любима кукла. Една сутрин то се събудило разтревожено от най-странното съновидение, което било имало някога, а от стомаха му надолу се разпръсквали на талази вълни от вълшебен екстаз. Когато вълните стигнали до петите му били толкова силни, че сякаш предизвикали земетресение, защото на момиченцето му се завило свят. Уплашено отворило широко прозореца, а там зеела зелената пролетна утрин, отрупана с дундестите си цветове, от които пчеличките лакомо смучели нектар. В един миг нещо умряло, а друго се родило безвъзвратно...

Момиченцето прерязало дългата си плитка, завързало я на възел и ритуално я хвърлило в реката. Дните минавали, споменът от екстаза оставал. Но така и не се намерил възрастен, който да го разведе из непознатите дебри на неговата пробудена сексуалност (защото за тези неща пред децата не се говори). Ала, не щеш ли, един ден от мъглата се появил Той и само с топлото си дихание до ухото й превърнал сладкото съновидение в реалност.

Не, това не е „приказка" за възрастни за след дванайсет.

Това е реалността за всички момиченца на дванайсет.

Какво се случило след това ли?

Един ден в кабинета на доц. Сираков влизат едно много хубаво момиче със своята майка лекарка и майката казва „нещо май киста й расте в корема, нещо й се е подул, а няма и мензис от доста време". Той: „ А аз виждам едно доста хубаво, доста сексапилно 16-годишно момиче и си мисля „тук да няма бременност?". Направих й ултразвук, оказа се бременна в шестия месец. Майката каза „Оу, ма как, тя е толкова добро дете. Тя никога по-късно от девет не се е прибирала вкъщи".

Оттук приказката продължава в търсенето на изгубения Контакт между майка и дъщеря. А този контакт наистина се губи лесно, само с една изречена или премълчана дума.

Защо се случва това?

Хора от по-възрастното поколение ще кажат „много са разхайтени младите. По наше време ни държаха строго". „Само че веднъж да го нагрубиш или му кажеш „ти си малък още, няма какво да питаш за тези неща", то ще пита някой друг, защото въпросът е възникнал, и ще получи неправилен отговор от улицата." - Казва д-р Сираков.

„Имаше едно момиченце, което беше 14-годишно и роди, едно 12-годишно пък роди близанци. Общо взето това са деца, които не са смеели да кажат на никой, търпяли са, и когато започва да расте коремът и започва да се вижда или по някаква друга линия се разбира ситуацията, тогава споделят, но вече е късно за прекъсване."

Е хайде сега, не казвайте, че по „наше време" не е имало „такива неща", и изобщо не цъкайте укорително с уста, ами филми като „Вчера", показващи по един прекрасен начин тайния живот на учениците и сблъсъка с консервативните възрастни? Както се казва в слогана на една популярна напоследък кампания „мълчанието днес ражда викове утре", аз бих добавила, ражда и невежество. И тук приказката за нашето много, много добро и мило момиченце се превръща в тъжна реалност. Не, не го съдете, не го сочете с пръст,а помислете дали с мълчанието си сами не превърнахме сладката приказка в кошмар.

Вече за никого не е тайна, че децата ни започват да водят полов живот на все по-ранна възраст. Ако преди години средната възраст беше 17-18, то днес е паднала към 15-16-годишна възраст. И това си има своето обяснение - акселерацията, необятният достът до информация, най-вече по-голямата свобода в поведението.

Но как да се справим с проблема?

В Щатите по времето на президента Буш се влагат много милиони долари в пропаганда на предбрачното въздържание от сексуални контакти. Той го прави по религиозни съображения, но под негово влияние се провеждат много такива програми. Крайният резултат е, че кампанията претърпява неуспех. „Преди години в България имаше административни мерки да няма аборти, жена без да има две деца не можеше да прави аборт. Оказа се, че намират начини, за съжаление част от начините бяха и криминални аборти, свързани с много опасности за жените. После, като премахнаха това ограничение, се оказа, че не нарасна бройката на абортите. Така че с административни мерки това нещо не става."

-Д-р Сираков, на какво се дължи тази сексуална зрялост?

-Тук не става въпрос за сексуална зрялост, а по-скоро за по-голяма свобода в поведението. Много повече се говори за секс, децата много по-свободно споделят помежду си. Изобщо се създаде едно по-естествено отношение към проблемите на секса. И в това няма нищо лошо, защото много от белите стават, когато децата не са образовани, не смеят да попитат, не смеят да кажат какво става с организма им. От една страна това са инстинкти, нагон, който го кара вътрешно да предприеме някакви действия, а то не знае какво е това, което предприема и не знае какви опасности го грозят. Затова и една от нашите основни задачи на асоциацията е да разпространяваме сексуално образование и по този начин сексуално здраве. Защото когато едно дете знае какво прави, то го прави качествено, прави каквото трябва и знае от какво да се пази и се пази адекватно. Асоциацията по семейно планиране години наред е работила по различни програми в тази посока. Имаше програма за незрящи деца, тук е създадено първото сексуално ръководство за незрящи деца по Брайловата таблица. Имаше подобни ръководства и за глухи и глухонеми, с деца в неравностойно положение, с деца от трудово-възпитателните училища, които са извършили някакви престъпления или са с асоциално поведение, изобщо деца, които са извън общото ниво на образование и възпитание. То не че общото ниво е много на ниво, но за съжаление тук все още тези мерки, които предприема Министерство на просветата, са много неадекватни. Съвсем пресен пример - заедно с фирмата Гедеон Рихтер направихме сексуално-образователна програма за тийнейджъри, която те спонсорират, и, разбира се, искат да проведат тази кампания по училищата. Но за да се случи, трябва разрешение на Министерство на просветата. И пратиха едно писмо. Министерството връща отговор „Да, съгласни сме да бъде проведено в горните гимназиални класова, със съгласието на директорите на училищата." Вместо да ги задължат да проведат тези курсове. Пак оставят вратичка да не стане, и защо в горните гимназиални курсове?

Чуждият опит

В Швеция например от 1956 година има много стройна система за сексуално възпитание на децата - започващо от първи клас. Началото се поставя с анатомия и физиология на човека - устройството на мъжкото и женското тяло. В първи клас децата още не ги интересува сексът, далеч са от всякакви понятия в тази област, но постепенно започват да чуват, започват да разбират и с порастването и темите се усложняват. Вмъкват се и сексуални теми: „Как се раждат децата?", „От къде?", „Зачатие".

Шшшт, не пред децата!

Най-големият мит относно сексуалното образование в училище е, че колкото повече се говори за секс, толкова повече се насърчават младите да са сексуално активни от по-ранна възраст. Международният опит обаче е категоричен, че колкото повече се дискутира този въпрос, толкова повече се отлага във времето първият полов акт, както и толкова повече контрацептиви се използват.

В Щатите е като у нас, много се приказва „Да, трябва да има сексуално образование", но нищо не се прави. И там има три пъти повече аборти сред тийнейджърите, отколкото в Швеция. Това са официални данни. Идеята е, че трябва да се внуши на децата, че сексът е едно чудесно, много хубаво и много приятно нещо, обаче то е много хубаво и много приятно, ако го правиш с човек, когото обичаш. Ако го правиш просто от любопитство е едно мижаво преживяване, освен това е свързано с опасности от заболявания, забременяване. Тогава всяко момиче ще си каже „Защо трябва да лягам с първия срещнат, когато няма да бъде нищо интересно, по-добре да изчакам него с главно „Н", за да е едно великолепно преживяване". Но за да се случи, с децата трябва да се говори.

Родителите в ролята на просветители

Съвременните родители много повече говорят с децата си, отколкото някога техните родители са разговаряли с тях. Такава е общата тенденция, според наблюденията в Асоциацията по семейно планиране. Тук все по-често виждат много приятната гледка на майки, които говорят с децата си свободно. Майките не крият, че съществува такова нещо - секс, отнасят се съвсем спокойно, като към нещо нормално и съответно внушават подобно отношение и на децата си. Като им обясняват, че все пак на 13-14 години е малко раничко да се започва, не бива, има разни опасности. Е, има и такива - „строго ти забранявам, ще те изхвърля от вкъщи, ако легнеш с момче". Като цяло тенденцията е към повишаване на културата. За това принос имат и медиите. Сега има интернет, по телевизията се говори свободно на тези теми. Но в интернет наред с добрата информация могат да се намерят и безкрайно много глупости и вредни неща. И макар, че е безспорен фактът, че са малко родителите, които имат физическото време да са непрестанно до своите неопитни отрочета, все пак трябва да знаят какво гледат те, трябва да знаят какво става с детето, какви неща го интересуват.

Друго важно условие е родителите да са приятели с децата си, не да са настойници или цербери, които ги пазят и възпитават постоянно. Ако детето види нещо по телевизията или в интернет и сподели „видях еди-какво си" или „видях една порно страница", родителят не трябва да реагира „ау, ти такива работи не трябва да гледаш". То със сигурност ще гледа пак, защото му е интересно. Трябва да се каже „така ли, я да видя какво си видяла" и заедно да го обсъдят.

Как теорията се превръща в практика

споделен опит от д-р Сираков

(с условието, че съвсем не е необходимо да сме лекари, за да сме приятели с децата си)

Аз имам две деца, момче и момиче, синът е по-голям. Първият въпрос, който ми зададоха преди години беше „какво е това половото сношение? Как става технически?" и аз им подбрах и показах един порно филм. Без някакви екстремни истории, без орален секс, защото реших, че до него е по-добре да стигнат на по-късен етап. Този показваше само половото сношение. Това, смятам, е един важен принцип - да се отговаря точно на въпроса и да не разширяваме отговора. Питат „полово сношения", ето ви „полово сношение". Питат какво е това орален секс, ето какво е орален секс. Конкретно се отговаря. И двамата гледаха в мое присъствие, обсъждахме случващото се на екрана. Когато има възрастен, който коментира спокойно, като нещо нормално, като нещо не пикантно, нещо супер тайно, което трябва да се крие от децата и те го възприемат така. Аз имам опит и с други две деца, момиченца, които бяха някъде на 10-годишна възраст. Тъй като всички приятели ме използват за сексуалното образование на децата си, те споделят много повече с мен, отколкото с тях. И веднъж бяха споделили с мен, че се събуждали през нощта, за да гледат порно канали по телевизията. Двете госпожици гледат порно филми. Били видели сцени с орална любов и се стреснали много. Питаха защо е необходимо това, не разбираха какво се е случвало на екрана, бяха се уплашили. Винаги ми е било много смешно, когато възрастните кажат „Ау, има деца". И какво като има деца. Веднъж един приятел тръгна да се преоблича на плажа, просто си събу гащите на плажа и една жена „не ви е срам тука има деца!". Какво като има деца? Това е много смешен довод, като че ли децата не знаят как изглежда един гол мъж примерно. И тук с момиченцата същата работа, но те се бяха уплашили, защото не знаеха кое какво е и защо е така. А с моите деца обсъждахме точно. Може би седмица-две след това споделиха колко хубаво е станало, че са гледали с мен, защото те знаят, и са горди от това, че татко им е оказал доверие, показал им е нещо, което по принцип не се показва на деца. Те не са жертви на разпространяваните легенди, митове. Плюс, че това може би накара дъщеря ми да няма особен интерес към порно филмите. Синът ми като навлезе в периода на мастурбацията го усещах, че гледа. Аз имах тогава няколко касети и виждах, че са превъртани, но в края на краищата това е нормално, всяко момче е мастурбирало. Така че, според мен, приятелството с децата и нормалното отношение към тези въпроси е много важно за правилното възпитание у тях на подобно отношение.

Сливен - градът с най-млади майки

Рекордьорът по най-млади майки за 2008 година е Сливен. Данните на родилното отделение са показали, че в града на сините камъни всяко девето дете е родено от майка, която не е навършила 17 години. За изминалата година в болницата са се родили 958 пеленачета, като 112 от тях са били от непълнолетни майки. Изненадата е, че повече от половината тийнейджърки между 16 и 17 години са били в родилното за втори път. Там вече не са рядкост бабите на по 26 години.

Майка на 14?!

Едно много разпространено твърдение е, че организмът на момичетата на тази възраст още не е съзрял, за да износи и роди здраво дете. Това твърдение често се използва придружено със/или вместо строгото, дидактично помахване с показалец („Внимавай, защото ако направиш това, ще ти се случи нещо много лошо"). Но какво казва акушер-гинекологът по този въпрос? - Смята се, че две години след първата менструация би трябвало половата система да е узряла. Би трябвало, не винаги става така, но теоретически погледнато е така. Щом като има менструация и овулация, значи тя е готова физиологически за забременяване. Чисто физически може да е дребничка, мъничка, слабичка, просто по-тежко да износи бременността - чисто пространствено един малък таз трябва да пропусне цяло бебе да излезе през него. Но се смята, че някъде 2-3 години след първата менструация, особено ако последващите са редовни, тя би могла да износи бебе.

В своя дисертация доц. Сираков засяга „антропометрията" - измерването на физическите пропорции - рамена, таз.., общо шест размера. Тогава установява, че момичета, които имат редовни менструации, независимо че първата може да е дошла на десет години, а той е направил измерването на 12, вече имат нормални женски пропорции на тялото. Женски фенотип. Другите, които са били с нередовни менструации, тоест са изоставали в развитието, костната им система още не е била достатъчно развита. Не може да се каже, че 12-15-годишните износват по-тежко, отколкото по-големите. В известен смисъл ще бъде също толкова трудно и за една 25-годишна жена, която е 45 кг, 1, 50 см.

С тези данни не се опитвам да кажа „Мили деца, раждайте, не се страхувайте!". Просто е необходимо да се разделим с тази нагласа да обръщаме внимание предимно на физиологичния аспект и да го използваме като заплаха и закана пред децата. Освен това даже е мит, а не реалност.

Всички знаем, че проблемът не е във физиологията (да не забравяме, че нашите баби масово са раждали на невръстна възраст и са имали по десетина деца. На 19 години, неоженени и неродили, са ги смятали за „стари моми"), въпросът е за социалната зрялост. Той е по-сериозният. Защото се обърква целият живот на момичето. Ако тръгне да ражда, докато е ученичка, тогава може би никога няма да завърши. Просто защото тя ще трябва да кърми бебето, ще трябва да го възпитава, да го облича, това за една ученичка е много трудно да се постигне. Момичета, които раждат рано, прекъсват училище и потъват рано в реалността.

За контрацепцията

В сравнение с преди 10-20 години информираността по въпроса за контрацепцията е по-голяма. Тийнейджърите са запознати най-вече с презервативите и освен това масово са започнали да ги използват. Образоваността им се е подобрила особено много след като се заговори за СПИН и изобщо се наблегна много на презервативите в цял свят. Противозачатъчните хапчета се ползват сравнително малко от тийнейджърите. Причината за това са митовете, че са вредни, което не е така. Все още от майки и баби се предава на децата това, че ако ги пият ще станат дебели, космати и ще им пораснат две глави.Съвременните хапчета обаче са две поколения след онези, които действително бяха много агресивни и преобръщаха с краката нагоре всички хормони в женския организъм. Според световни концепции по тези въпроси, хапчетата се дават вече свободно на подрастващи след първите две години от идването на менструацията, ако са редовни.

Малко история

Във връзка със сексуалното образование в България доц. Румен Бостанджиев отправя поглед по-назад във времето. В годините на социализма, пише той, се говореше за "полово възпитание" и то се възприемаше като част от "социалистическото възпитание", включващо елементи на просвещение по "половите въпроси", съчетано с моралистична проповед за необходимостта от "здрав морал". Като изключим проекта "В света на интимното", който стартира в последните години на този период, повечето просветителски дейности се осъществяваха от външни лектори /най-често лекари/, които по правило изнасяха беседи за вредата от ранния полов живот, безразборните сексуални контакти и мастурбацията.

Към края на осемдесетте години започна преход от предимно биологично просветителски подход към сексуалността, акцентиращ върху "половата хигиена", към по-холистичен модел, който включваше подготовката за семеен живот и съзнателно родителство като неразделна част от сексуалното образование.

Но позицията на доц. Бостанджиев е различна - акцентът в сексуалното образование трябва да се постави в областта на междуличностните отношения и сексуалността и то следва да има подчертано хуманитарен характер. Тази позиция не подценява значението на естествено-научните познания от областта на биологията и медицината, но тя залага главно върху подкрепата за личностното израстване на младия човек като основна предпоставка за отговорно и пълноценно сексуално общуване.

Пишем ви неизвинено отсъствие

Защо държавата мълчи по тези въпроси? Докога една тема, засягаща както физическото здраве, така и психологическия облик на нацията ще бъде отбягвана като краставо куче? Докога от министерствата ще се държите като ученици, избягали от час по математика? А сметката е много проста - сексуалното образование в момента се е „разгърнало" в някои училища (където директорите са по-отворени в това отношение), като свободно избираем предмет, което, разбирате, е крайно недостатъчно. Освен това не може децата масово да правят секс от седми клас, а да имат СИП чак в 11-ти. Тогава, когато някои момичета вече имат един-два аборта, е смешно да ги запознавате с контрацепция. Твърде късно е. Предложението на Асоциацията по семейно планиране е тези часове да станат задължителни, обучението да започва от първи клас и на13-годишна възраст вече да знаят всичко, защото от 13 нататък хормоните се пробуждат в телата им не само на теория.

В една нагиздена пролетна утрин момиченцето, което се било превърнало в голяма и красива жена, отворило широко прозореца, а там изпод дундестите цветове се появил Той. И реалността с един дъх се превърнала в сладко съновидение.

Автор: Силвия Чалъкова
Консултант: доц. д-р Милко Сираков, консултант на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве

Сподели: