Детска психология

Бръм, бръм приказка. Част втора

Тереза и Ретезия били много озадачени, защо Бръмбърчето си тръгнало и не искало да слуша тяхната приказка. Отговорът се криел в това, че му било скучно.

Бръм, бръм приказка. Част втора

Тереза и Ретезия били много озадачени, защо Бръмбърчето си тръгнало и не искало да слуша тяхната приказка. Отговорът се криел в това, че му било скучно. Тогава те се замислили как да направят така, че да му стане интересно и как да направят така, че тяхната приказка да оживее.

 Тереза и Ретезия  решили най-напред да използват ръцете си:

 От човешките ръце могат да се получат много и най-различни кукли. Необходима е само боя за рисуване с ръце и много въображение. При желание, за да се довърши образът на куклата,  може да се използват прежда, чорапи, панделки, които да бъдат закрепени за ръката.

След това момичетата отишли в кухнята на мама и взели по една лъжица:

 Домакинските прибори могат да бъдат превърнати във всевъзможни страшни и не толкова страшни герои. Особено подходящи са дървените лъжици, защото по тях може да се рисува и лепи. Подходящи са и различни купи, прибори за сервиране, салфетки, клечки и сламки. Могат да се използват и различни кърпи, покривки, шапки, панделки и ръкавици, за да се получат всички части на тялото на героя.

Ретеза отворила гардероба и извадила от там едни големи чорапи на дядо си:

 Любими на децата са куклите, направени от чорапи. Те са леки и пластични, могат да представляват влечуги, чудовища или просто говорещи кукли. По чорапите могат да се пришият дрехи, папийонка, вратовръзка или панделка, от прежда може да се постави коса, очи от копчета, уста от прилепен червен картон.

Тезерия решила да изненада Ретеза ето така:

 Какво е необходимо, за да направите и вие такава кукла - един чадър, две топки, шапка, може очила, може блуза с дълги ръкави и ръкавици. За да бъде дама, чадърът се използва с дръжката нагоре, а за да бъде кавалер - обратно. Платът на чадъра служи за дреха, а тялото на чадъра за тяло на куклата. Дрехите се закрепват за плата на чадъра, за да наподобяват ръце, а върху ръкавите се прикрепват ръкавици.

Двете момичета поровили още малко в един стар скрин и намерили различни неща от платно - торби, пантофи, вратовръзки, дори престилки и покривки. Нарисували ги и направили от тях декорите и малко реквизит.

Вие, мили родители, също можете да поразровите къщата и преди да изхвърлите всичко ненужно, да си направите един театър. Какви материали са ви необходими за това:

 Топчета за тенис на маса или кълба прежда за глава на куклата;

 Сламки, пръчки от знаменца, моливи, клони - с тях се прави водачът на куклата, тяло или аксесоари (копие, меч, бастун, стъбло на дърво);

 Гланцово блокче, хартия от опаковки и от цветя, ленти и панделки, надраскани дискове - от тях се правят дрехите и декорите;

 Всичко това закрепвате с лепило, тиксо, игла и конец. Кордата от въдицата на тати също върши добра работа;

 За коса използваме прежда, конци, тънки ленти, може стара лента от касета или магнетофон (стига да си спомняте какво е това);

 От дунапрен и стериопор, с помощта на ножица и вода (ножицата се мокри, докато се реже дунапрена), можем да направим всичко - от главата на куклата, цялата кукла, декор или облекло за нас в ролята на кукла; Стериопорът се лепи с С 200, за да не се стопи, а дунапренът с обущарско лепило.

 Оцветяваме с бои - бои за ръце, темперни, акварелни или акрилни бои, боя за яйца или храни или ползваме маркери за рисуване върху плат.

 Не забравяме лъскавите копчета от палтото на баба, както и старите мъниста, фиби, шноли и фуркети.

След като измислим приказката, можем да започнем с изработването на куклите. Добре е да ги правим заедно с децата, още по-добре, ако подсказваме и подпомагаме детето само да ги направи. Предлагаме от какво да направим добрите и от какво лошите герои, от какъв материал хората и от какъв животните, как да направим призраците и чудовищата прозрачни.

Ние даваме идеята, но не забравяме, че в повечето случаи децата са по-креативни от нас. На нас ни предстои да изиграем приказката. Как? Ще разберете следващия път.

Автор: Нина Йорданова,
логопед

 

 

Сподели: