Д-р Улевинов: Не самолекувайте!

Д-р Николай Улевинов е специалист УНГ. Работи в детската клиника към „Александровска болница" - София. Главен асистент е в катедрата по педиатрия. Завежда УНГ - сектора. Занимава се с деца и им оказва помощ като отоларинголог и ендоскопист.

Професионална визитка

Д-р Николай Улевинов е специалист УНГ. Работи в детската клиника към „Александровска болница" - София. Главен асистент е в катедрата по педиатрия. Завежда УНГ - сектора. Занимава се с деца и им оказва помощ като отоларинголог и ендоскопист.

Какви са УНГ особеностите при децата до 3 годинки? Защо малките деца страдат от възпаления на ушите, гърлото и имат хрема по-често?

В основната специалност отоларингология или УНГ - подразделянето по възраст при пациентите е условно. При децата, обаче смятам, че трябва да има такова разпределение, защото физиологичното развитие на човека през различните възрастови периоди е различно, но най-интересният период е при децата. Можем да разглеждаме поотделно периода до 1 - годишна възраст - кърмаческия период, както и до 3 - годишна възраст.

По отношение на имунната система, ако едно дете се кърми, няма сериозни проблеми, свързани с протичането на УНГ - заболявания. Това е така, защото до навършването на 6 месеца детето има силно предаден имунитет от майката след раждането. То излиза от стерилна обстановка и влиза в обкръжаващата среда, която е пълна с бактерии, вируси, алергени и т. н. След втората година започват да се променят анатомичните предпоставки и децата боледуват малко по-малко. Промените продължават и след третата година, и по-нататък.

Някои деца се раждат с дефект в имунната система - например тези, които имат намалено производство на имуноглобулин А. Дефицитът на този защитен белтък в лигавицата води до чести ангини, бронхити, пневмонии, отити и т. н.

Други бебета се раждат с т. нар. гастроезофагеален рефлукс. Това е състояние, при което детето връща киселинни сокове в обратна посока към устата. Среща се при около 16% от кърмачетата. Тази рефлуксна болест води до подкиселяване на лигавицата в устната кухина и задните отдели на носа и това е много сериозна предпоставка за възникването на заболяване.

Има ли начин да предпазим бебчо от инфекциите?

През тези възрастови периоди съществуват особености в развитието и протичането на някои заболявания, например възпалението или заболяванията на средното ухо. При кърмачетата има някои анатомични предпоставки, които съществуват и затова те по-често боледуват от средното ухо. Вентилаторната тръба на средното ухо при бебетата е много широка и къса. Това означава, че всяка хрема потенциално може да предизвика възпаление на средното ухо. Други предпоставки са тежко раждане с повече травматизъм - отоци по лицето и меките тъкани на главичката, които могат да доведат до кръвоизливи в носа или в средното ухо.

По отношение на профилактиката: детето трябва да спи така, че главата му да е по-високо спрямо коремчето. Освен това не бива да го храним в легнало положение.

За да не боледуват децата с нормален имунен отговор към външните дразнители, трябва да ги закаляваме. Те не бива да спят в стая с температура, по-висока от 22 градуса. Дори зимно време проветрявайте помещението по-често и не обличайте детето твърде дебело.

Когато времето позволява, малчуганите трябва да се извеждат навън. През лятото те трябва да престояват по-дълго на море, на планина или на др. място за почивка. Желателно е да се избягват големите градове, където замърсяването е високо. Това има много голямо значение за закаляването.

Различните фирми вече произвеждат и противогрипни ваксини за по-ранна възраст, но най-добре е ваксинацията против грип да се прави след 3 - ата година.

Как да разберем има ли възпаление и как се лекува?

Първата реакция при възпаление на ухото е безпокойството. Друг симптом е покачването на температурата. Ако е по-висока от 37,2 градуса, говорим за температурна реакция. Такава може да се наблюдава и при поникването на зъбките, но тогава бебето трие зъбните венци и има повишено слюноотделяне, така че лесно можем да различим причината за безпокойството.

При някои деца инфекциите причиняват разстройство, повръщане и отказ за хранене. Ако родителите забележат тези симптоми, те трябва да потърсят помощта на специалист, а не да прибягват до самолечение.

Какво включва правилната грижа за новороденото и малкото дете - как се почистват ушичките, нослето? Трябва ли да се използват клечки за уши, на колко време и от каква възраст?

Ушичките на новороденото са много малки, а каналите им - твърде тесни. Клечките за уши, които се продават, са с много по-голям диаметър от слуховия канал на бебето. В желанието си майката да махне някаква коричка, тя върти клечката и вместо да почисти, набутва ушната кал навътре. Ако каналът има кривина или стеснение, ухото на детето лесно се запушва.

След баня вечерно време със сухо памуче забърсвате това, което е изтекло от външното каналче. Ако детето плаче при пипане на ухото или се опита да забие ухо във възглавницата, трябва да потърсите помощта на специалист. Не бива родителите да се опитват сами да почистват ушите! Без да искат, могат да нанесат непоправими щети!

Ако има секрет в носа и той продължи повече от една седмица, родителите могат да слагат по 1-2 мл. физиологичен разтвор в ноздричките. След това поставете детето в седнало положение, така че разтворът да потече навън. Заедно с него ще изтекат и коричките, които предизвикват запушването.

Не бива да се опитвате да почиствате носа отвътре с тампончета или други средства. В него има космени фоликули, мазна тъкан и там много често може да се предизвика стафилококова инфекция.

Как да отстраним попаднала в ухото на детето вода/сапун?

При 99% от хората външният слухов канал е създаден така, че водата сама си изтича. Хубаво е след баня, без да пипате с клечките за уши, лекичко да попиете с памуче. Клечката ще набута навътре тъканта близо до тъпанчевата мембрана и ще я запуши. Затова само с памуче - с навеждане на главичката настрани и водата ще изтече.

Вода може да остане само, когато има тежки лицево - челюстни деформации - например при деца с цепната устничка, цепки по твърдото небце. При тях средното ухо направо от устната кухина може да бъде атакувано през Евстахиевата тръба. В резултат често се получават течове от средното ухо навън. Тогава почистването на външния слухов канал трябва да стане от специалист, който да даде инструкции на родителите.

 Трябва ли детето да използва шапка (за къпане) и кога?

Ако детето има остро възпаление на средното ухо, УНГ специалистът „изсмуква" от тъпанчевата мембрана течността и около 3 седмици след манипулацията мембраната е застрашена. През този период трябва да се внимава ушите да се се мокрят, за да не попада в тях вода. В тези случаи се налага да се използва шапчица за къпане.

Какво да правим при продължителна хрема на малкото? От кога можем да използваме капки за нос/уши?

Винаги съм съветвал майките да не злоупотребяват с капките за уши и нос. Преценката на лекаря и прегледът са основанието за това дали трябва да се слагат капки. Често в желанието си да се „презастраховат", родителите слагат капки без основателна причина - „за всеки случай". При мен са идвали родители, които са слагали капки по цял месец. Какво се получава? Първо, капките са медикаменти, които не бива да се слагат без нужда. Всяко лекарство дразни кожата, тъпанчевата мембрана и при мен идват деца с видими промени в ушите от самите капки. Ако те се използват продължително време(особено съдържащи антибиотик), се създават условия за попадане на гъбички в ухото на детето. Появява се остро безпокойство, миризливо течение от ушите, което се овладява много трудно.

Ако се случи бебчо да страда от ухо през нощта, можете да му капнете капки симптоматично за облекчаване на състоянието, но на следващия ден посетете специалист, който да прецени как да се продължи лечението. Без прегледа на УНГ - лекаря не бива да слагате капки повече от 3 дни.

 В кои случаи се налага лечение с антибиотик?

Налага се, когато има истинско усложнение на обикновената хрема - остър гноен отит или бактериален синуит, който продължава над 10 дни. Налице е челно главоболие, сутрешна кашлица. Тогава се включва антибиотик или когато има данни за бактериална ангина.

Ние, специалистите, избягваме да даваме антибиотици с лека ръка. Хремата или т. нар. ринофарингит е най-честото заболяване в детска възраст. Той се причинява от около 70 вируса. Ние познаваме в медицината около 210 вируса, подредени в група. Всяка група има сезонна проява и предпочитания за различната възраст.

Какво не бива да правим в никакъв случай?

Не бива да прибягвате до самолечение с антибиотик. Да се лекува една банална хрема с антибиотик е престъпление. До такива средства за лечение се стига само по преценка на специалист.

Недопустимо е и в старанието за почистване на ушите да се стига до травма - кръвоизлив върху тъпанчевата мембрана, външния слухов канал или пробиване на тъпанчето - пробиването е средна телесна повреда.

Виждал съм в практиката си и случаи на разкъсано небце от близалка - пътувате, колата друсва и пръчката се забива в небцето или пък се опитвате да почистите ухото в движение и спуквате тъпанчето на детето. Тези неща са опасни и трябва да се подхожда отговорно.

Играчките трябва да са със заоблени ръбове, да нямат мъниста или дребни части, които детето може да погълне. Родителите трябва да внимават и вкъщи, където има малко дете, да не се предлагат дребни ядки на гостите, защото нещастието може да се случи много бързо в разцвета на един хубав празник, например.

Не разказвайте смешни истории на детето, докато се храни. Храненето трябва да става при определена позиция. Детенцето трябва да се научи да се храни само в седнало положение.

ВАЖНО!

Какво да правим, ако детето се задави?

За да прилагате първа помощ на малчугана, трябва да имате основни познания как се прави това.

Ако чуждото тяло, попаднало в гърлото, е храна, детето се обръща. С пръст и марля, която не изпуска влакна, хубаво се измива устната кухина. То трябва да изхвърли чуждото тяло с кашлица. Ако не можете да се справите сами, незабавно потърсете лекарска помощ!

Интервюто взе: Наталия Градинарова

Сподели: