Развитие и обучение

Да бъдеш майка

Майката – за бебето тя е важна, както дишането. Тя е неговият живот, целият му свят. Да бъдеш майка е призвание и дарба. Нещо повече, в цялата история на човечеството майчинството е белязано със святост.

Да бъдеш майка

Майката - за бебето тя е важна, както дишането. Тя е неговият живот, целият му свят. Да бъдеш майка е призвание и дарба. Нещо повече, в цялата история на човечеството майчинството е белязано със святост.

Да си майка означава денонощно дежурство, без почивен ден и без „отпуск по лични причини". Но наградата от този труд е в неговите плодове - щастливото, здаво и мило дете, което един ден на свой ред ще създаде дом и семейство - за да не се разпилеят във времето златните семенца, посяти в душата му. Семената на любовта, с които го е дарила майката.

Мама - приятел 

Ето и изключението на „Никога не казвай никога" - следващите „никога" са важни за вас, защото засилват връзката с вашето дете.

1 Никога не разказвайте тайната на детето, която е доверило само на вас (мъникът ще сметне това за предателство и ще престане да споделя най-съкровените си мисли). Защото не друго, а именно доверието е в основата на всяка връзка - не само в семейството, но и извън него.

2 Никога не обсъждайте недостатъците на детето пред чужди хора (сложния му характер, неправилните постъпки, страховете му). Това автоматично се възприема от него като унижение и незачитане.

3 Никога не разказвайте важните за детето събития без негово разрешение. Понякога то е така гордо да съобщи лично новините или нещата, които са развълнували неговия детски свят! В такъв момент го оставете да бъде главен герой в своя театър...

4 Никога не наричайте проблемите на детето „дреболии" (дори според вас да са такива). Помнете, че детската психика е по-различна от тази на възрастните: тя е склонна да преувеличава всяко събитие. Това, което е важно за него, обикновено е незначително за вас. Затова - сложете си детски очила и се опитайте да погледнете на света през невръстни очи. Най-лесният начин за това - спомнете си своето собствено детство - мечтите, страховете и надеждите си.

5 Никога не пренебрегвайте неговите въпроси (отговаряйте и давайте обяснения на разбираем език). Но ако наистина не сте в настроение за лекции и енциклопедични справки, просто кажете: „Да, това е интересен въпрос и аз бих искала да ти кажа какво мисля. Ще изчакаш ли мама 10/20/30 минутки?" (След като сте казали с колко „минутки" е нужно да бъде изчакана „мама", трябва да спазите точно обещанието си - така детето ще знае, че се съобразявате с него и няма да мрънка и настоява.)

6 Никога не се присмивайте на неговите начинания и „изяви". Известно е, че неувереността в себе си и повечето комплекси се зараждат именно в детството. Особено ранима е детската душа. Резултатът от нетактичните подхвърляния и забележки (макар и добронамерени и разумни от ваша гледна точка) само ви отдалечават от детето и нарушават най-важното между вас - доверието. Уважение и зачитене - това трябва да чувства то в отношенията си с двамата родители, не само с майката. Нека забележките ви бъдат като към възрастен човек - детето заслужава да се държите с него като с равен. Така общуването ви е на съвсем друго ниво, което предполага по-голяма отговорност и от двете страни (това е известен сред детските психолози трик, с който предизвикват „по-възрастно" поведение у малкия човек.)

7 Никога не се оплаквайте от детето, дори и когато вечер разказвате на татко как е преминал денят. Наблягайте върху положителните страни на случилото се - винаги има такава, дори ако вземем само поуките. Нещо повече, вместо: „Нашият мъник е отличник! Днес разбра, че не трябва да прави това, защото е опасно и мама се разстройва... и той вече няма да постъпва така",  по-добре използвайте „ние": „Ние разбрахме, че е опасно да се прави така". По този начин засилвате близостта и чувството за солидарност между вас. Така все едно казвате: „С теб съм, мое дете."

8 Никога не пренебрегвайте детето, когато то иска от вас помощ, съвет или съчувствие. Вие сте майка - кой друг, освен вас ще подаде ръка, ще каже добра дума или ще помилва детенцето ви. Но - внимание! Въпросът е много тънък - лесно деца на всеотдайни и загрижени майки развиват синдрома, известен като „семеен парников ефект". Не спестявайте на детето неща, които ще му помогнат да оцелее в този свят и без вас. Не бъдете свръхгрижовна, а просто любяща и разумна майка - единствена и неповторима за своето дете.

Мама - пръв учител

Ценностите, нагласите към света - всичко, което оформя ядрото на детската душа, е заложено и посято там от майката. Там често са и вашите собствени страхове и недостатъци, които ще трябва да преодолява през живота си и като възрастен. Ето защо, научете детето да бъде будно, поощрявайте неговата саморефлексия и разумна критичност - навика да анализира собственото си поведение. (Без да се стига до излишно самовглъбяване разбира се. Изобщо, при възпитанието винаги е нужна мярката, разумната граница.)

В очите на детето чак до пубертета вие сте почти свръхествствено същество, лишено от недостатъци. И то безкритично ви се доветява. И ви вярва... То ви подражава. И тъй като не може винаги да сте ниво и да се контролирате, оставете детето да бъде критично и към вас - за да го предпазите от вашите собствени грешки.

Бъдете авторитет, но не идол. Защото детето ви цял живот ще се сравнява с вас и никога няма да се почувства достатъчно достойно. Покажете му, че не сте съвършена, че да се греши е човешко и смисълът е в това да се учиш и да продължаваш напред. Дайте му увереност в неговите сили и най-вече - вярата, че няма непреодолими неща - особено когато делата ти са добри.

И така, ако сравним процеса на развитие и на възпитание на детето със строителството на сграда, виждаме, че именно мама „гради основата" - нормите за поведение, които след това учителите надстрояват. Именно мама запознава детето с представата за „добро" и „лошо"; „упоритост", „трудолюбие", „честност". (Хубавите анимации и старите приказки, също и живите поучителни истории от детството ви са добри помощници.)

Не ме е страх от наказанието на мама. Боя се да не я разстроя!

1 Наказанието е опасно нещо! Ако детето се е държало неправилно, всички членове от семейството трябва да покажат отношение към тази постъпка. Но след случилото се, мама трябва да защити детето: да се опита да обясни поведението му, също и да покаже, че вярва в него. Мъникът има нужда да се сгуши в нейните прегръдки и да изслуша спокойно обяснение, защо не е трябвало да постъпва така.

След обсъждането е добре да кажете: „Стана ми много мъчно за нас, когато ти постъпи така!" или „Почти се разплаках от обида, че при нас може да се случи нещо такова...". В този случай детето не само няма да се озлоби към целия свят и да се почувства изолирано, но и ще запомни простата истина: то и мама са неразделно цяло. Също и житейската истина - това, което правя никога не касае само мен, а и другите около мен.

2 Страхът от наказание у детето не поражда нищо друго, освен желание да скрие своята постъпка, без да осъзнава последствията. Виковете и порицанието трябва да бъдат заменени с анализиране на ситуацията, а след това с обяснение на постъпката и последствията от нея. Постепенно детето започва да си дава сметка, че с постъпката си наранява своето най-скъпо същество - майка си. По-късно тази отговорност на поведението и зачитането чувствата на другия се разгръща и към останалите хора.

Наказанието и наградата са инструменти на възпитанието. Разумната майка инстинктивно усеща как трябва да борави с тях, за да извае своето произведение на изкуството - миниатюрния човек. И все пак, ако трябва да сложим и двете на везната - именно наградата натежава като „по-професионалният" инструмент за възпитание.

Мама - образец за дъщерята

Мъжете казват: „Преди да се ожениш, виж майка й!" Това е неоспорима истина: мама се явява образец във всичко за дъщеричката си.

1 Момиче-домакиня: готви, глади, шие, чисти. В кухнята мирише на баница, а вкъщи е по-уютно и топло... Когато малката помощница участва в домашната работа, тя се учи не само какво е необходимо за приготвянето на някое ястие. Тя усвоява умението да създава уютна атмосфера вкъщи.

2 Отношенията между мама и татко се възприемат като норма от детето. Често момиченцата възприемат маминия стил на общуване с мъжа в своето собствено семейство.

3 Мама, както никой друг, е способна да обясни на малкото момиченце нормата на поведение и да формира добър вкус. Не само като й подскаже, че червената пола не си отива с жълти сандали и зелена блузка...

Мама - първата дама на сина

Народна мъдрост гласи: „Както мъжът се отнася към майка си, така ще се отнася и към жена си!". Мама - това е първата и най-важната дама в живота на мъжа. Малкият мъж се учи да се грижи за мама, да й помага, да я дарява с внимание и обич. Майката приема с удоволствие помощ от своя син и искрено се радва на ръчно изработените от него подаръци. Така той научава, че по-скъп от подаръка е самият жест. Именно тези жестове на обич са възнаграждението на тежката професия, наречена „майка". Но дори по-голяма от тази е наградата, че си дал началото на един достоен човешки живот.

...Вашите деца не са ваши чада.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.

Идват чрез вас, но не и из вас.

Макар и да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.

Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.

Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.

Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели...

Джубран Халил Джубран, из „Пророкът"

Автор: Биляна Цветкова

 

 

Сподели: