Развитие и обучение

Децата като вдъхновение

Интервю с писателката и илюстратор Нуша Роянова за необятните светове на въображението и ролята на интуицията.

Децата като вдъхновение

Визитка

Нуша Роянова е родена през 1969 г. в София. Живее, учи, работи, рисува и пише в различни градове в България и в САЩ. Автор и илюстратор е на поредицата за кученцето Джак, котката Ема и тяхната господарка – деветгодишната Вики. Това са книги по истински събития: и тримата замесени са нейните реално съществуващи домашни любимци! Освен това и на „Жабчето Жо” – историята на жабчето, което на пръв поглед си има всичко – къща, работа, приятели...но си няма „НЕЩОТО” в живота, затова тръгва да го търси. Както и на „А, защо не?” – история, в която се сбъдват мечти, дори и най-щурите: например мечтата на един докер да танцува. В момента Нуша Роянова живее във Варна със съпруга си, който е музикант, порасналата Вики и порасналите котка и куче.

Г-жо Роянова, кой е Чин Чин и къде ще ни отведат приключенията му?

Чин Чин е малко, пъргаво, с големи любопитни черни очи, много, много добро същество. Измислица, която обаче вярвам, че съществува в съзнанието и в същността на много от нас.
Приключението, на което Чин Чин тръгва, е малко необичайно, тъй като то самото не знае точно къде отива и колко дълъг и труден ще е пътят му. Но твърдо вярва на гласчето в себе си, което му нашепва да го направи.
Гласчето се нарича интуиция – ако го слушаме по-често, си мисля, че ще ни се случват истински важните неща в живота.

Какво ще открият малките читатели на страниците на книгата?

В книгата малчуганите ще открият една красива история за приятелството, но не само това. Ще открият, че за хубавите, истинските неща в живота трябва да се борим, да убеждаваме, когато се налага, да разбираме и да се радваме, когато постигнем – о б и ч!

Илюстрациите в книгата са живопис и графика. Не се среща често тази комбинация, но съзнателно ги използвах, за да допринеса допълнително настроение на характерите на двамата герои.

Силата на вътрешния глас

С новата книга „Чин Чин“ издателство „Дъбови листа“ започва разговор, посветен на всички деца, родители и учители, които вярват в положителната сила на вътрешния глас и истинското приятелство, като развиват своето въображение чрез хубавите истории в книгите. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Вие сте автор и на текста, и на илюстрациите. Кой процес е по-труден – по подреждането на думите или по изобразяването на историите зад тях?

И двата процеса могат да бъдат толкова вълнуващо приятни и леки, стига да имам вдъхновение да кажа или да нарисувам нещо. Ако няма вдъхновение една творба, било то текст или рисунка, нямат тази сила, която не само да предаде това, което имам да кажа, върху листа и той да оживее, и съответно тази енергия от творбата да излезе от нея и да докосне читателя.

Как успявате да вълнувате и подхранвате детското въображение? 

Да се работи с деца и за деца е истинска благословия! Те самите са ми вдъхновение. Да се вълнуваме заедно и да откриваме необятните светове на въображението, е голямо предизвикателство и голяма привилегия! Научих се да слушам внимателно децата и това ми помага много, предлагам им нови техники за рисуване, различни материали, четем нови автори, преоткриваме стари и така пътуването ни заедно е много шарено и интересно!

Какво е посланието Ви към жадните за слово днес, на Празника на буквите?

За Празника на буквите, един от най-хубавите празници, пожелавам на децата от все сърце:

Мили деца, красивите моменти, които ни радват, правят щастливи и ни карат да се усмихваме, са навсякъде около нас. Търсете ги, откривайте ги, наслаждавайте им се! Направете си хубави огърлици от красиви преживявания – те ще ви топлят и помагат, дори когато пораснете. Заслужава си!

Интервю на: Ива Лалова

 

Сподели: